Мадс Микелсен е образцов злодей, смята Холивуд. И го вербува да изиграе такъв в най-големите кинофранчайзи: Джеймс Бонд ("Казино Роял"), "Междузвездни войни" (Rogue One), Индиана Джоунс ("... и реликвата на съдбата"), Марвъл ("Доктор Стрейндж"), Хари Потър ("Фантастични животни: Тайната на Дъмбълдор"). Датчанинът се е превъплъщавал даже в младия Ханибал Лектър в едноименния сериал, толкова му приляга щемпелът на отрицателен герой.
Ние, европейците - и особено европейките, немалка част от които припадат по сексапила на бившия танцьор - можем да му се насладим в далеч по-широк спектър роли: от "Ловът" на Томас Винтерберг и "След сватбата" на Сузане Биер до наградения с "Оскар" за чуждестранен филм "Още по едно".
В "Обетованата земя" Мадс се събира със стари ортаци. Това са режисьорът Николай Арсел, който го костюмира и за предишната си историческа драма "Кралска афера", и сценаристът Андерс Томас Йенсен, в чиито "Ябълките на Адам" и "Рицари на справедливостта" (там пък Арсел е съсценарист), датската звезда изигра необикновени неудачници.
Накратко - кой, ако не той, може да закара зрителя на скандинавски арт филм? И в случая с "Обетованата земя", един от фаворитите ми за миналата година, това в никакъв случай няма да е грешка. Що се отнася до режисьора Арсел, той стъпва на сигурно след несполучлив гастрол отвън океана с екранизацията по Стивън Кинг "Тъмната кула". (Не е първият европейски талант, неуспешно присаден на американска почва.) Обратно на родна земя, датчанинът е създал богат, красив, олд скуул филм, който се разгръща като уестърн, за да продължи като епична драма с елементи на мелодраматизъм и да завърши като приказка. В основата на сценария му е романът на Ида Йесен от 2020 г. "Капитанът и Ан Барбара".
"Обетована земя", с далеч по-живописното оригинално заглавие Bastarden, ни среща с капитан Лудвиг Кален: корав, обветрен мъж с неблагородно потекло - незаконнороден син на слугиня, непризнат от бащата аристократ. Като един датски каубой, който върви към своя Запад, той притежава само пистолет, кон и няколко чувала с картофи, все още екзотична новост за датските земи. И писмо от краля, което му дава право да опитоми и засели дивата пустош на Ютланд. Е, не е Запад, а север, но предизвикателствата са сходни и карат американските критици да спекулират в писанията си за филма с имена като Джон Форд и Сам Пекинпа (втория заради изблиците на нецензурирано насилие). Безжалостна природа, бандити и негостоприемно посрещане очакват капитана в новия му дом. За тези трудности той изглежда подготвен; това, за което не е, е сблъсъкът с коварния и садистичен съсед Де Шинкел. Феодалът владее областта с произвол и е готов на всичко, за да унищожи пришълеца. Флиртът на братовчедка му, бъдеща съпруга и обедняла аристократка, с мъжествения капитан никак не помага за това.
Бихме могли да гледаме на "Обетованата земя", чието действие се развива в 1755 г., като на политически сюжет от епохата на Просвещението: протестантската етика и капиталистически дух, в лицето на капитана, срещу феодалния анахронизъм на Де Шинкел. Но филмът не изпада в левичарство и дидактика, а остава при своите герои. Съюзниците на Кален в битката срещу калта, студа, злодея и обстоятелствата са малобройни аутсайдери: една жена (първо прислужница, после равноправна партньорка), младо отче и сиротно дете с мургав цвят на кожата. Както проницателно казва неграмотното циганче Анмей Мус - тук сме с Бащата, Майката и Светия дух. С по една-две сцени, фино и без плакатност "Обетованата земя" поставя на масата и неостаряващи теми като расизма, недоверието към емигрантите, сексуалното насилие, суеверието.
Фокус на филма и на завладяващата камера на Расмус Видебек (Европейска филмова награда за работата му тук) обаче остава Микелсен, с много едри планове и по-малко реплики. Той едновременно заземява и въздига тази класически разказана история, която не е за ежедневните усилия на бюргера срещу хаоса, а за хуманността дори в нечовешки условия. Защото, както казват и авторите на филма за творческите си намерения, "нашите амбиции и желания непременно ще се провалят, ако са единственото, което имаме". В крайна сметка борбата между доброто и злото се печели не толкова с упорит труд, догматизъм и лишения, колкото с любов към ближния.
YouTube
