Ако нещо може да накара българската публика да отиде на скандинавски арт филм, това е в него да участва Мадс Микелсен. Най-разпознаваемият датски актьор е титуляр не само в качествени европейски ленти като "Още по едно", "След сватбата" и "Ловът", но и пълноразмерна холивудска звезда с ролите си в "Казино Роял", "Доктор Стрейндж" и "Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор". Докато чакаме да го видим в "Индиана Джоунс 5", почитателите му могат да оплакнат око с Мадс в "Рицари на справедливостта".
Режисьор и сценарист е Андерс Томас Йенсен, в чийто неподражаем дебют "Ябълките на Адам" Микелсен също изпълни главна роля. Тук прочутият актьор е брадат ветеран, наемник от войни с и без това разстроена нервна система, преживяващ драматично смъртта на съпругата си в жп катастрофа, и самотен баща на тийнейджърката Матилде. Убеден, че това не може да е случаен инцидент, той намира потвърждение в хипотезите на трима луди учени. Заедно те поемат на мисия, в която ще паднат безчислени трупове, за да намерят героите вътрешен мир и близост на най-неочаквани места.
Сравняват филмите му с тези на Тарантино и братя Коен (особено Коен) заради безчислените, театрално и наглед безсмислено падащи трупове. Но при Йенсен липсва ритуалността, с която Куентин естетизира насилието, а и саркастичният хумор, с който Джоел и Итън портретуват героите си от Средния запад. Датчанинът изпитва искрено съчувствие към своите загубеняци - и го предава и на зрителя. Техните импулсивни, неконтролирани пориви към справедливост са породени от травмите им, понякога крити с десетилетия от света.
Но "Рицари на справедливостта" е и смешен, защото "смисълът на живота - звучи доста обезсърчаващо и заплашително", както казва самият автор, и за него трябва да се говори с чувство за хумор. И той го прави - за най-мрачните моменти е запазил по някой нелеп коледен пуловер на еленчета. Кинокритикът Тодор Ковачев оприличава филма на "Седемте самураи" в съвременна комедийна версия", които "карантинират света бандит по бандит". Разбира се, по-нетърпеливият зрител би могъл и да се обърка от парадоксите в "Рицари на справедливостта" - драма ли гледа, черна комедия ли, а може би нещо трето. Но в това е дискретният чар на европейското арт кино - за останалите има "Джурасик свят: Господство".
YouTube
