"Нашата любима компания майка Warner Brothers ще направи продължение на трилогията, със или без нас". Тази фраза от експозиционната фаза на "Матрицата: Възкресения" обяснява много неща за филма, излизащ на екрана в края на 2021-ва, повече от 22 години след култовия киберпънк на братята Уашовски от миналия век.
Двете по-слаби (но не финансово) продължения, последвали през 2003-та - "Презареждане" и "Революции" - не разубедиха "Уорнър"; нито ги демотивираха катастрофалните следващи филми на Уашовски "Облакът Атлас" и (особено) "Пътят на Юпитер"; или дори смяната на пола - първо Лари стана Лана, после и Анди мина по този път. Братята/сестри обаче настояваха, че всичко, което е искал да каже авторът, вече го има в оригиналната трилогия и възразяваха на идеята за продължение. Досега.
И ето че след последното им сътрудничество - през 2018-а в сериала "Осмо чувство", Лана Уашовски отново скача в мрачния антиутопичен свят на Нео, Тринити и Морфей. Този път без подкрепата на сестра си Лили, но със съсценаристите Дейвид Мичъл (писателят-автор на "Облакът Атлас" и излязлата тази година у нас "Утопия Авеню") и Александър Хемън.
"Нищо не цери тревожността така, както една хубава носталгия" - друг ред от диалога на "Матрицата: Възкресения". Изглежда като сигурна рецепта в днешните силно тревожни времена. Но всъщност е и благословията (по-малко), и проклятието (повече) на четвъртия филм. Завръзката ни среща с Нео, уморен и прошарен дизайнер на компютърни игри - големият му успех е трилогията "Матрицата" - чийто психиатър го тъпче със сини хапчета, за да го успокои, че виденията и спомените му са само делюзия на един объркан ум. Ходи в кафене на име SimuLatte и там среща жена, която изглежда като Тринити.
Тази първа част е толкова "мета", самоиронична, с избухващи във всяка секунда автореференции, че е искрено забавна. Да, прилича повече на стендъп шоу, отколкото на обичаната "Матрица", но ако търсите нещо различно - ще го намерите. В първия половин час. Защото после Нео изпива червеното хапче, слиза в заешката дупка и "Възкресения" се превръща в рециклирана, претоплена версия на предишните филми. Както е модерно да се казва - "рибуут", възкресяване на същата история със същите герои, които да бъдат продадени на други поколения публика.
Покадрова и усърдна е реставрацията на наследството - и пак, по някакъв перверзен начин, битките не са толкова зрелищни, хореографията не е тъй балетна, развяващите се шлифери не са вече култови, а банални. Дори модерните фасони слънчеви очила минават незабелязано. Рийвс прилича повече на Джон Уик, отколкото на Нео (част от автоцитатите е присъствието на Чад Стахелски - дубльорът му в схватките от оригиналната "Матрица", по-късно режисьор на новия успешен франчайз "Джон Уик", тук актьор-съпруг на Тринити). Причината не е само във възрастта; свежите попълнения Яхия Абдул Матийн като Морфей и особено Джонатан Гроф като антагониста агент Смит не могат да стъпят на малкото пръстче на Фишбърн и Уийвинг. Да видим позабравената Кари-Ан Мос е една от малкото реалистични причини да гледаме този филм. Сред нововъведените персонажи присъстват сякаш всичките 58 пола и сексуални деноминации (очаквано във филм на транс режисьорка), но нито един не успява да се запечата в паметта на публиката.
Резултатът е любовна история за двама застаряващи супергерои, които се вълнуват от спасяването на света също толкова слабо, колкото и зрителите. Разпилян и хаотичен екшън филм с любопитно начало, по-занимателно спрямо нулевите очаквания, с които встъпих към него, но безбожно неоригинален и вторичен в същинската си част; изпразнен дори от попкорн философията, която толкова се хареса през 1999 г. Недолюбваните "Презареждане" и "Революции", при все отстъплението от оригинала, предлагаха вдъхновяващи находки като латексовата рокля на Белучи, ръкопашния дуел на Нео и Смит под дъжда или оргията в Зион, да не говорим за страхотната музика.
Но в "Матрицата: Възкресения" подобни елементи няма. Затова и филмът няма никакъв шанс срещу "Спайдърмен: Няма път към дома" или срещу "Омикрон".
YouTube
