"Моторджии" на Джеф Никълс (интересен оф-мейнстрийм режисьор, Take Shelter с Джесика Частейн и Майкъл Шанън) е филм, който на пръв поглед има всичко: документална основа, прекрасни актьори, компетентно техническо изпълнение, възхитителен саундтрак, вълнуваща субкултурна подплънка. Защо тогава той няма да се превърне във важен, дори култов? Защото на този филм за волни ездачи, които яхат моторите си из Средния Запад, му липсва лудост. Героите му олицетворяват бунта, търсенето на идентичност и скъсването с нормите през 60-те, но самият той е кротък и безопасен като детско колело.
Тази присъда не значи, че "Моторджии" няма качества, които да ви накарат да предпочетете за два часа климатизирания киносалон и компанията на неколцина от най-интересните млади актьори днес. Но заскобявайки фабулата между два класически филма за мотористи - "Дивият" с Марлон Брандо (1953) в началото - провокирал главния герой да създаде чикагските "Вандали", и "Волният ездач" (1969) в края (с една от малкото шеги в този иначе гробовно сериозен разказ), филмът на Никълс не се доближава до тяхното въздействие.
"Моторджии" е вдъхновен от един фотоалбум. През втората половина на 60-те, бурно десетилетие и от двете страни на океана, фотографът Дани Лайън прекарва буквално години с членовете на мотоклуба Chicago Outlaws. Той не просто снима и записва кратки интервюта с рокерите, но и става пълноценен член на общността. Увлечението му приключва, когато на един от мотосъборите (наричани кой знае защо в превода на филма "пикници") един от приятелите му развява знаме със свастика. Тогава Лайън оценява съвета на Хънтър Томпсън, бащата на "гонзо"-журналистиката и сам изследовател на американските субкултури: "Снимай, но не се качвай на мотора с тях."
Книгата на Лайън излиза през 1968 г. и циментира статута му на един от най-талантливите хроникьори на американския живот. В своя първи филм от осем години насам Джеф Никълс следва подробно детайлите от фотографиите му - дрехите, баровете, моторите, лицата. Заснет с почти документална прецизност, на лента и в приглушени цветове от оператора Адам Стоун, "Моторджии" е много успешен именно в ролята на фотоалбум: пред нас оживява споменът за един вече несъществуващ свят с неговия колорит, отношения, конфликти.
Тук започват и проблемите на филма, защото той - от една страна - романтизира това време и този свят, за които няма кой знае какво добро да се каже; от друга, много слабо се интересува от сюжета и героите като част от филмовия разказ. Приятелството и чувството за общност, момчешкият адреналин да надбягаш ченгетата бързо вземат завой към вандалщини и истински престъпления (накрая чак до наркотрафик и убийство), но тази метаморфоза се случва между другото, на заден план, сякаш трябва сами да си я измислим по снимките. Въпреки избора на горещи актьорски имена не опознаваме в дълбочина нито един от главните персонажи, а второстепенните остават само колоритни щрихи.
В центъра е един триъгълник между двама младежи и едно момиче, както беше и в скорошния "Претенденти", също изигран от някои от големите надежди на Холивуд: не само защото и в двата участва Майк Фейст. Без капка хомоеротизъм, героите на Том Харди (прилична имитация на младия Брандо) и Остин Бътлър (сякаш за пръв път в истинския му образ след неузнаваемите персонификации на Елвис и на Фейд-Рота в "Дюн") Джони и Бени са свързани завинаги от груповата лоялност. Когато в бара влиза Кати (Джоди Комър от Killing Eve и "Последният дуел") и пет седмици по-късно се омъжва за Бени, филмът дава да се разбере: той винаги ще избира "Вандалите" пред семейния живот. В името на романтичния образ на рокера, този съвременен каубой, яздещ стотина коня към залеза, Никълс спестява част от истините - например че прототипът на Бени е бил насилник към жена си.
Но това не е във фокуса на "Моторджии", макар Кати да играе ролята на разказвач. Филмът е за това как всеки бунт изтлява, как всяка мечта се превръща в прах, как пътят към ада е постлан с добри намерения. Пътьом се засягат още горещи за 60-те теми, като травмите на ветераните, завърнали се от Виетнам, които оставят отпечатък и върху американското общество, но те са отбелязани мимоходом. "Моторджии" е колкото красив и стилистично верен към епохата, толкова и повърхностен.
YouTube
