Няма нито едно разумно обяснение за съществуването на филм като "Дедпул и Върколака", но ето че той е налице, а касовите резултати от предпремиерните прожекции в четвъртък гонят рекорди. Това означава, че до края на уикенда Marvel ще имат първия си хит от много време насам. Резултатът е още по-странен, като се има предвид, че заради мръсния език на своя главен герой и разветите черва и плът, "Дедпул и Върколака" не допуска публика под 16 (у нас) и 17 години (в САЩ). Но да го наречем неочакван, би означавало да подценим инфантилността на поколения пълнолетни момчета, израснали с комиксовата вселена.
Още от своя дебют през 2016-а Дедпул е циничен, самовлюбен и незрял. На моменти това е смешно, макар и по недодялан начин. Той е антигероят на супергероите, но без чара, необходим за тази роля (виж "Пазителите на галактиката"). Когато Райън Рейнолдс започва приключенията си под червената маска, той е част от пантеона на 20th Century Fox. Само година по-късно почти вековното студио спира да съществува самостоятелно - придобито е от Disney. През същата 2017-а Хю Джакман, изпълнител на ролята на Върколака от 2000 г. насам, ляга да почива в мир след грапавия неоуестърн на Джеймс Манголд "Логан". През това време Marvel са създали истинско чудо на маркетинга.
Но златната кокошка един ден спира да снася драгоценни яйца и дори супергероите имат нужда от спасяване. Затова в този свят никой не умира, поне не завинаги. Така възкръсва Върколака, а около него Дедпул продължава да ръси гей шегите си. Тандемното им изпълнение във филма на Шон Леви е смесица от съперничество, приятелство и хомоеротизъм. Сценарият, писан от петима, гърми от вътрешноведомствени майтапи и безброй епизодични роли на герои както от портфолиото на блаженопочившите Fox, така и на Disney/Marvel (оглеждайте се за никога незаснетия персонаж на Чанинг Тейтъм и за Матю Макконахи, а жената, децата и родата на Рейнолдс спокойно можете да пропуснете).
Не знам какво да ви кажа за сюжета на "Дедпул срещу Върколака". Така или иначе никой не отива да гледа филм като този заради сюжета. Има безсрамно подражение на "Лудия Макс" и хватки от мултивселената. Злодейката, изиграна от небинарната Ема Корин, е досадно нелепа. Има безброй "великденски яйца" за феновете на Marvel и препратки към други истории, към други филми, към други герои. Макар в своята непочтителност филмът да има самостоятелно звучене, нехармониращо с патетичния живот на супергероя, минимумът подготовка е първият "Дедпул", "Логан" и сериала "Локи". Разбира се, да сте гледали филмите на Fox от първото десетилетие на века също помага.
Ако не сте от феновете? Не си и помисляйте. Скорсезе си нямаше работа да се оплаква в златната ера на "Отмъстителите" - сега направо би следвало да си направи сепуко.
Все пак не може да се отрече, че "Дедпул срещу Върколака" не е мъчителен за гледане и осигурява известна доза забавление - със заснетите на каданс бойни сцени на фона на N' Sync, Мадона и AC/DC, с рефлексията къде е мястото му: той е паразит, който се храни с останките от най-монументалния филмов франчайз на всички времена. За това помага и значително по-щедрият бюджет спрямо първите два филма, чиито специални ефекти бяха като работени в час по трудово. Неприличният хумор обаче се изтърква, ефектният монтаж става еднообразен и сал един Хю Джакман, гол до кръста, остава да се бори за зрителската любов.
Ще се пребори - публиката на Marvel е лесна плячка. Но това не променя факта, че филмът е безобразно тъп.
YouTube
