Отмъщението е ястие, което се сервира студено. В "Мънкимен" то е подправено с много къри. Индийското кино е вселена, почти напълно непозната за нас, и миналогодишният "Оскар" за песен на "RRR" (достъпен в Netflix, добрал се до една-единствена прожекция на голям екран в България), едва ли е променил много това.
Надали ще го направи и режисьорският дебют на Дев Пател - най-голямата индийска звезда извън Индия ("Беднякът милионер", "Лъв: Пътят към дома", сериала "Нюзрум"), роден в предградие на Лондон. Филмът използва щедро щрихи от индийската митология ("Рамаяна" и маймунобожеството Хануман), музикална и филмова традиция; действието се развива в особено мизерните квартали на град, напомнящ Мумбай; не участва ни един европейски или американски актьор (неиндийското изключение е Шарлто Копли, южноафриканец, играл с Пател в "Чапи" на Нийл Бломкамп). И все пак очевидно е, че звездата, режисьор и сценарист търси вниманието на чуждестранната публика.
"Харесваш ли Джон Уик?" е реплика, произнесена отчетливо в "Мънкимен" - визуалната и жанрова прилика между двата е търсена; включена е дори трогателна сцена с куче. Също като героя на Киану Рийвс, поел по пътя на отмъщението, така и Кид, персонажът на Пател, се хвърля в поредица битки с графично изобразено насилие. Стилизацията на кадрите на моменти подчертано напомня поредицата на Чад Стахелски. Каква е разликата? Кид не е безсърдечна машина за убиване, за него залогът е действително висок. Такъв е и за Дев Пател, за когото проектът-мечта за известно време е проект-кошмар: започнат е още преди ковид (ще рече поне преди пет години), за да се обърка всичко, което може да се обърка - снимачно и финансово. Въпреки желанието на дебютанта филмът му да види голям екран, първоначално "Мънкимен" е купен от Netflix. Накрая се появява спасител в лицето на Джордж Пийл ("Бягай", "Не!") като продуцент и Universal като дистрибутор - та стига дори до българските киносалони. Но по сценарий героят се оправя сам - както с убиеца на майка си, така и с корупционната мрежа, в която онзи е оплетен.
Пател е само на 33. Когато Дани Бойл го снима в наградения с 8 статуетки "Оскар" "Беднякът милионер", няма и 20. Въпреки това днес той засрамва с амбицията и техниката си редица свои колеги от "белия" свят. Въпреки че сценарият на "Мънкимен" няма дълбочината, за която претендира, той е чудесна ракета-носител за своята звезда. Дев Пател изгражда сложен и убедителен персонаж, показвайки еднаква сръчност в битките и с камерата. Неговият безправен, отчаян, изтерзан герой от низшите касти, в чийто път към отмъщение няма само славни победи, а и срамни поражения, е много по-симпатичен и реалистичен от комиксовия Джон Уик. Да, разбира се, за навикналия на лъскаво западен зрител "Мънкимен" вероятно ще е прекалено суров и мрачен, екшънсцените - недостатъчно, ретроспекциите от детството на Кид - твърде много. Дебютът на Дев Пател обаче носи автентична енергия, а и една скромност, която го кара да изглежда като филм за домашно гледане от златната ера на видеото (80-те и 90-те години) - в добрия смисъл. Съчетание от индийска екзотика, далекоизточни филми за бойни изкуства и американски екшън, "Мънкимен" е занимателен, безмилостен и заслужава публика повече от N-тата тъпотия с Джейсън Стейтъм.
Заради демонстрацията на насилие у нас филмът има категоризация D (забранен до 16 години), а в САЩ дори 18 г.
YouTube
