Ако в "Емилия Перес" Жак Одиар си представи като опера историята на мексикански наркобарон, решил да смени пола си и да поеме по пътя към изкуплението, то в "Туптящи сърца" - друг от френските фаворити на изминалата година, с оперен размах се разказва любовна история за двама млади, разделяни и събирани от живота и - отново - от престъпната му страна.
Французите знаят как се правят тези неща - филмът има над 4.3 милиона зрители в родината си и повече номинации за националните награди "Сезар" (13) дори от "Емилия Перес" (12), макар да остана с едничка статуетка. Той се срещна с българските зрители за пръв път през есента на фестивала "Синелибри", сега е по кината. За жалост тук разпространението му е по-скоро бутиково, което е жалко, защото в една друга епоха преди кабелната телевизия и стрийминга "Туптящи сърца" щеше да е точно от филмите, които пълнят кината. Той не е приет особено ласкаво от критиците: сред претендентите за "Златна палма" в Кан миналия май беше оценен най-ниско. Но въпреки че е дълъг, наивно-сантиментален и работи с познати елементи, емоционалният му градус е висок, актьорските изпълнения - привлекателни, а музиката - незабравима; и това е важно за зрителя.
Режисьор на филма е Жил Льолуш: няма роднинска връзка с Клод, макар да е на точната възраст да му бъде син. По-известен е като актьор, това му е вторият самостоятелен пълнометражен филм като режисьор след успешния "Голямото къпане". "Туптящи сърца" пренася във Франция ирландския роман "Джаки обича Джонсър" на Невил Томпсън; героите вече се казват Жаки и Клотер. Рекламата представя филма като модерна интерпретация в духа на "Ромео и Жулиета". Всъщност е вечният сюжет за доброто момиче, което си пада по лошото момче, и носи далечни отгласи от образци като "Уестсайдска история", "Истински романс" или "Имало едно време в Америка". Но не се бъркайте: това си е френски филм, и в добро, и в лошо.
Кръстоската между романтична мелодрама и гангстерска драма - с ефектни музикални елементи и едва забележим социален коментар - е написана от Одри Диван (носителка на "Златен лъв" за "Събитието"), Ахмед Хамиди и Жулиен Ламброскини. В изпълнение на две двойки актьори - звездите на френското кино Адел Екзаркопулос ("Синьото е най-топлият цвят") и Франсоа Сивил ("Тримата мускетари") като възрастни, и страхотните Малори Уанек и Малик Фрика като юноши, това е експлозивно пътешествие през любов, пренебрегване на правилата, отмъщение и изкупление. Въпреки продължителността от 166 минути се гледа на един дъх, като историята е разпределена хронологично в две приблизително равни части по около 80 минути, със секунди черен екран между тях. Началото на действието е през 80-те, краят - в началото на новия век. Тя е отличничка, загубила рано майка си, с грижовен баща (Ален Шаба, "Сезар" за ролята) и остър език. Той е гамен от многодетното семейство на докер; заменил училището с улицата, Клотер не се смущава да бие и да извършва престъпления, но отношението му към Жаки е нежно и никога дори с намек на насилие.
Това обаче не е някаква сладникава гимназиална история, във филма има чудесно разигран и заснет обир и, разбира се, за героите всичко се обърква. Но за филма - не. Любовта е търпелива. Льолуш показва истинско майсторство в смяната на тона и естетиката, редувайки деликатните сцени на първа любов с екшън сцени, понякога дори брутални, като използва отлично възможностите на картината и звука. Камерата и монтажът са също на високо ниво.
"Туптящи сърца" има поне три-четири финала, някои от тях излишни. Но оставя светло чувство и онова гъделичкащо усещане, че току-що си гледал филм от онези, дето "вече не ги правят" (дори да са от тези без особени претенции, които стигаха само до видеотеките), но заснет по начина, по който ги правят сега.
YouTube
