Филмите по компютърни игри могат да бъдат пълно или частично фиаско - като "Лара Крофт", "Смъртоносна битка" или "Заразно зло"'; но пък гейминг бизнесът остава непоклатима скала независимо от развитието на технологиите. И даже расте с тях. "Свободен играч" не е от типа пълнометражни адаптации по игрови сюжет и герои, а по-скоро следва канавата на филми като "Трон" и "Играч първи, приготви се", чийто разказ се разполага в хибридна реалност - някъде между света зад монитора и този пред него.
"Трон: Наследството", експлоатиращ 30-годишно наследство, и "Играч първи... " на винаги готовото за приключения дете у Стивън Спилбърг бяха изпъстрени с безброй попкултурни препратки и нескрита носталгия към миналите десетилетия. В "Свободен играч" не е така. Това е лек, забавен, развлекателен филм, чиито амбиции не стигат много по-далеч от тези на главния герой Гай (името се превежда просто като "човек") - тих и скромен банков чиновник, облечен всеки ден в светлосиня риза, с едно и също кафе в картонена чаша и еднакво приветлив към всички. В ролята е актьорът Райън Рейнолдс, един от любимците на Америка в наши дни, чийто официално деклариран чар ме оставя напълно безучастна.
Рейнолдс е non-player character - дигитален статист в мултиплейър играта Free City ("Свободен град"), който не би трябвало да има характер, желания или емоции. В света от нули и единици, който представлява една компютърна игра, Гай е нула. Но се оказва, че случайната среща с обута в кожени гащи героиня го кара да погледне по-далеч от носа си и банковото гише и да се превърне в своего рода супергерой. Момичето обаче е истинско - то е само игровият аватар на Мили, създателка на прототипа на играта, която търси доказателство, че алчен силициев магнат я е откраднал от нея и партньора й Уолтър. В реалния свят Уолтър работи за злодея, в чиято роля Тайка Уайтити преиграва драматично - създателят на "Джоджо Заека" и "Тор 3" е много по-добър зад камерата, отколкото пред нея. Също както развитието на действието в играта Free City е много по-интересно от уж интригата, която се заплита в истинския живот.
"Свободен играч" не може да се нарече оригинален в нито едно отношение - затвореният в стъклена клетка Рейнолдс досущ повтаря съдбата на Джим Кери в "Шоуто на Труман" (чийто социален коментар бе далеч по-язвителен), Гай и Мили са нещо като Нео и Тринити от "Матрицата", а препратките към "Играч първи, приготви се" остават незабелязани само защото той беше един от най-малко гледаните филми на Спилбърг.
Все пак филмът е пъстро, добродушно бягство от неособено радостната действителност, която ни заобикаля напоследък; не е продължение, не е адаптация по комикс и няма нищо в него, което да го прави неподходящо за гледане от деца. Темите за свободната воля и за развитието на изкуствения интелект с неговия собствен разум и етика, са само повърхностно докоснати; но ако се нуждаете от прохладата на киносалона в жаркото лято и имате добра поносимост към стереотипите на Холивуд (продължават да действат почти безотказно) - "Свободен играч" не е лош избор.
YouTube
