Това да е ясно отначало, макар да се рекламира като "филм от създателите на "Хобит" и "Властелинът на пръстените". Джаксън е сценарист и продуцент заедно с партньорките си от Толкиновите трилогии Фран Уолш и Филипа Бойенс, но на режисьорския стол сяда неговото протеже Крисчън Ривърс. Дебютантът е носител на "Оскар" за визуалните ефекти в "Кинг Конг", работил е и над "Двете кули" и "Хобит" и това трябва да ни говори едно: визуално "Смъртоносни машини" ще е без грешка. Наративно е друга работа.

За съжаление Джаксън е излязъл от най-добрите си състезателни години и това се вижда и тук. Най-силните минути на "Смъртоносни машини" са първите трийсет, когато с фантазия и мащаб пред очите ни се разкрива постапокалиптичният свят на подвижните градове. Е, не е някаква невиждана новост - стиймпънк в класическата му форма, последно блестящо защитена в "Лудия Макс: Пътят на яростта". Но пък е зрелищно, особено в IMAX. По-лошо става, когато се запознаем с главните герои и развоя на фабулата. В сценария по роман на Филип Рийв Джаксън Уолш и Бойенс са си дали среща с всички клишета на блокбастърите от последните 50 години - конфликта между бащи и деца от "Междузвездни войни", любовните сцени на палубата на "Титаник" и злодея от "Матрицата" с все същата смръщена физиономия, но без черния костюм. И това са само малка част от възможните алюзии.

Накратко: високоразвитото дигитално човечество от 21-ви век почти си е видяло сметката в Шейсетминутната война, а столетия по-късно механизирани градове бродят като гигантски хищници по опустошената земя. Чудовищната Великобритания поглъща селца и градчета на континента, хранейки се с ресурсите им, и мечтае да простре надмощието си отвъд Великата китайска стена. Тя се казва другояче, но това е идеята - просто варварите идват от грешната посока. В пътуването на изток антагонистът (Хюго Уийвинг, стана дума) се сблъсква с опасната бегълка Хестър Шоу, която крие мрачни тайни от неговото минало. Подкрепя я момче лондончанче от пролетариата, което се интересува от стара история, и сюжетът следва линията на най-малкото съпротивление в духа на многобройните young adult (в превод - юношески) истории за бунт, спасяване на света и първа любов. В главните роли са исландката Хера Хилмар и ирландецът Робърт Шийнан, особено вторият не оставя някаква следа в паметта на зрителя. 

Има няколко сцени, които напомнят за хорър закваската на Джаксън, но те бързо изтляват под баналностите на сценария и драматургията. Все пак ходещите градове са внушителна гледка и ако гледате филма, нека е заради тях.