Сборникът с разкази "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков си струва четенето, а "Снимка с Юки" дори не е най-яркият от осемте. Все пак тъкмо той привлича режисьора дебютант Лъчезар Аврамов, който пренася част от историята на екрана с помощта на сценариста Димитър Стоянович. "Част" е важно уточнение, защото филмът запазва само скелета на разказа, съблича много от детайлите на литературното произведение, за сметка на това донажда с нови епизоди, "дописва" историята и така тя от енигматична, мъгляво-незавършена се превръща в плакатна, очевидна и сдъвкана. Отвореният финал се превръща във възмездие и покаяние, циганите - в книгата далечен екзотичен отглас, се превръщат в стръв за финансиране, а поетиката на разказа отлита необратимо. Но какво да се прави. Казват, че феновете на определени литературни произведения (а дори и писателите им) рядко или никога одобряват превъплъщенията им на екрана.
"Снимка с Юки" все пак има както известни качества, така и новаторско-любопитен елемент. Това е първата българо-японска филмова копродукция, като от Страната на изгряващото слънце участва WA Entertainment, а крехката Кики Сугино влиза в ролята на главната героиня Юки. Връзката с Далечния изток осъществяват продуцентите от "Чучков брадърс", а тук филмът им единодушно печели финансова подкрепа от НФЦ и БНТ. Чуждестранното присъствие се подсилва от немския оператор Торстен Липсток.
Интересен е и изборът на изпълнители за мъжките роли - Руши Видинлиев стои адекватно в ролята на мъжа (това е трета главна роля в българското кино за певеца, след "Цветът на хамелеона" и "Времето е наше"), а бившият шампион по бокс Серафим Тодоров направо засрамва професионалистите в ролята на циганина. Останалите по-второстепенни персонажи се изпълняват от Весела Бабинова, Мариана Крумова, Рашко Младенов и - last but not least - българския "носител на "Оскар" Димитър Маринов, който лично пристигна в родината си за премиерата на филма. Той играе ченге и ролята му е създадена като част от филмовия сценарий, няма го него в разказа. Трябва да признаем, че тази, макар и кратка роля му предлага по-добри шансове да разгърне актьорското си присъствие от онази в "Зелената книга".
Георги и приятелката му Юки се срещат в Канада, където и двамата водят имигрантски живот. Женят се, но нямат деца и заминават за България, където да се подложат на инвитро процедури. Георги води японката в селската къща на дядо и баба, тя щрака очаровано със своя "Полароид" буколиките околовръст, но на селския път двамата стават участници в нелеп инцидент. Филмът се е опитал да повтори меланхоличния ритъм на разказа, но много от дребните битови и сърдечни детайли, които придават цвят на литературната "Снимка с Юки", са отпаднали или не са сполучили в екранната версия. Лъчезар Аврамов, докато пада в капаните на дебюта, е търсил отговори и на някои трансцедентални въпроси - за кармата, прошката, раждането и смъртта. Уклонът му към езотериката и надматериалното личи и в пресъздадения от Юки в селската къща будистки обред, и в циганския ритуал за плодовитост.
"Снимка с Юки" отделя внимание на важни въпроси - културните и национални стереотипи, светостта на семейството и неговия разпад (нещо, което бе направено много талантливо в "Ага", тук не чак толкова). Но желаното не е съвсем постигнато. Става, ама като за български.
