Той е най-младият носител на "Златна палма" от Кан (на 26, за "Секс, лъжи и видео"), има "Оскар" за режисура (за "Трафик") и всичко друго, което може да бъде завоювано в киното. "Пенсионирането" му от големия екран на около 50-годишна възраст трая кратко, а след завръщането Стивън Содърбърг така и не повтори големите си успехи от миналите десетилетия като "Ерин Брокович" или "Бандата на Оушън".
"Изгубих интерес към всичко, което намирисва на важно", казва режисьорът в едно интервю преди време. Това не би трябвало да е повод за притеснение: Содърбърг повече от всеки друг не робува на теми и жанрове и с еднаква готовност снима екшън, комедия, криминале или мюзикъл за мъже по прашки. Владее тънкостите на занаята до съвършенство: не само в режисурата, но и зад камерата - сам е оператор на филмите си под псевдонима Питър Андрюс, пак сам ги монтира под името Мери Ан Бърнард.
"Черната чанта" - поредният скромен като бюджет и мащаби жанров филм в биографията му, постига ефективно целите си в 93 минути екранно време, вместо в 93 серии: почти забравена в днешните времена на аудиовизуално разточителство лаконичност. Дори извън най-добрите си състезателни години, Содърбърг няма проблем да привлече на своя страна някои от най-големите актьори на съвремието - в главните роли са Кейт Бланшет и Майкъл Фасбендер, и с двамата той работи не за първи път. Партнират им млади надежди като Реге Жан-Пейдж, Наоми Харис и Мариса Абела; но и Пиърс Броснан (Джеймс Бонд 1995 - 2002), който остарява като катедрала.
Наистина, в новия сюжет на Дейвид Кеп (трето партньорство с режисьора след "Кими" и "Присъствие") има нещичко от света на 007, понеже действието се развива във високите етажи на британския шпионаж. Противно на народната мъдрост "където си вадиш хляба, не вади друго", семейство Джордж и Катрин Удхаус са двойка легендарни шпиони. Когато Катрин е заподозряна в държавна измяна, Джордж се изправя пред най-трудното изпитание: да избере между това да остане лоялен на държавата, или на жената, която обича. Оказва се, в интимни взаимоотношения са овъртолени и техните колеги в МИ-5.
Все още най-секси заглавието в биографията на Содърбърг си остава "Извън контрол" от края на 90-те, но "Черната чанта" е лъскав, порочен и стилен като ноар - макар да е кръстоска между шпионски трилър и семейна драма. Може би така би изглеждал "Мистър и мисис Смит", ако героите му бяха съзрели и поумнели.
Сюжетът минава мимоходом през обичайните тропи като лоши руснаци и ядрени заплахи - като актуализира залозите с текущата вече от три години война в Украйна, - но се фокусира върху изследването на човешките слабости. Секс, лъжи и машинации изпъстрят живота на героите, чиято професионална характеристика е да се преструват, да крият тайни и да запазват хладнокръвие докрай. (Затова и върхов момент във филма е чудесно монтираната сцена, в която четирима от тях са подложени паралелно на детектор на лъжата.) Самото заглавие "черна чанта" е код за секретна мисия, който заключва всякакви опити за обяснения и споделяния.
Естествено безизразната физиономия на Фасбендер е като джакпот за тази роля. Човек не може да го гледа, без да си спомни за превъплъщението му в миналогодишния "Убиец" на Дейвид Финчър - филм с три пъти по-голям бюджет и амбиции, но доставящ три пъти по-малко кеф на зрителя. Бланшет преминава през цели емоционални регистри, без дори да повиши тона на гласа или да разроши косъм от прическата си.
Съзирам известна маниерност в подчертания "куул" на "Черната чанта", но това е простимо прегрешение. В епохата на филмите с твърде много специални ефекти, това е семпъл трилър с една-единствена експлозия и един пистолетен изстрел. Без много да се напъва, улучва право в целта.
YouTube
