След триумфа на "Паразит" и неговите четири "Оскара" през 2020 г. всички погледи са насочени към следващия проект на корееца Пон Джун Хо, създаден по научнофантастичния роман на Едуард Аштън "Мики 7". В главната роля на космически пътешественик влиза Робърт Патинсън, който отдавна няма нужда да убеждава някого в актьорския си талант. 17 години откак изгря като блед влюбчив вампир в "Здрач", преминал през филми като "Добри времена" на братята Сафди, "Фарът" на Робърт Егърс и последния (засега) "Батман" на Мат Рийвс, лондончанинът е напълно подготвен да изнесе на раменете си мултижанрова антиутопия на стойност 120 милиона долара.
В недалечното бъдеще Мики е неудачник от сиропиталище, който не се отличава с особен ум или характер. Когато е заплашен от зловещ кредитор, той избира да замине на мисия за колонизиране на ледена планета. Шансът му да попадне в екипажа е да бъде записан като "заменяем": човек, който ще умира много пъти по най-разнообразни начини, за да бъде "отпечатан" след това отново, със същия набор спомени и усещания, които е притежавал преди. Напреднала технология му гарантира, че след всяка смърт той ще може да бъде възпроизведен от свръхмодерен 3D биопринтер, а цялата му памет, съхранена на флашка с размер и форма на тухла - възстановена в мозъка му след всяко дигитално възкресение.
Джун Хо не страда от излишна скромност - нито от бюджетни ограничения - и добавя към седемте клонинга от книгата още десетина по свое усмотрение. Във филма има дори сцена, в която Наоми Аки (Уитни Хюстън от I Wanna Dance With Somebody) попада в тройка с двама различни Мики - и тя показва повече, отколкото онази със Зендая и тенисистите в "Претендентите".
Кореецът умее да играе срещу жанровете: дали сега гледаме космическа опера, социална сатира, романтика, критика на капитализма или драматична история за оцеляване? "Мики 17" няма оригиналността на сюжетите, които разказва на родния си език, и съдържа разпознаваеми елементи от първите му две англоезични продукции, Okja (2013) и Snowpiercer (2017). Нито ще има гръмотевичния успех на "Паразит", но не е и нужно. Със сигурност встъпването на Тръмп във втория му мандат като слон - в стъкларски магазин, е изненадало авторите на подготвяния от близо четири години филм, тъй щото в образа на изперкалия диктатор (Марк Ръфало, превъзходно попадение) зрителите масово разпознават жестове и думи на американския президент. В колонизатора на космоса, мечтаещ по нацисткому за "чист бял свят" и разполагащ с най-фантастични технологии, несъмнено, несъмнено има и доза Илон Мъск. Непредвидима в злодейския пантеон на действителността е гротескната героиня на Тони Колет, първата дама на Нифлхайм...
Милионите на Warner Bros. изискват блокбастър мащаб, нещо поне с размерите на екранизация по комикс. Но Пон Джун Хо оставя разхищението само за кулминационния акт (малко прекален) и през по-голямата част от времетраенето се съсредоточава върху интимен, почти клаустрофобичен разказ, в който зазвучават религиозни мотиви за саможертвата, възкресението и безсмъртието на душата. Оказва се, че моралните дилеми на бъдещето не са чак толкова нови. Решаващ за успеха на филма е не екшънът, а одухотвореното присъствие на Патинсън, който се раздава в ролята на серийните Мики. Макар и създадени от една и съща "матрица", между версиите му има повече или по-малко доловими разлики, които именно измерват човешкото в този студен фантастичен свят. Умирайки отново и отново в космическия мрак, героят иска да е сигурен, че неговата душа ще продължи да живее.
YouTube
