Присъщата на Кенет Брана театралност е намирала приложение в какви ли не епохи и сюжети - от Шекспирови трагедии до комикси ("Тор"). И докато елегантният му черно-бял мемоар за детството в разкъсваната от религиозни конфликти Северна Ирландия "Белфаст" точи зъби за основните "Оскари", "Смърт край Нил" няма такива претенции. Той дава възможност да се насладим на пищността на неговата сценография, костюми, прически и мизансцени в рамката на поредната добре позната история. Стъпва върху популярния криминален роман на Агата Кристи, така както стана преди 7 години и с "Убийство в Ориент експрес" - един от касово най-успешните филми на Брана.
"Смърт край Нил" е сред най-пострадавшите от коронавируса кинопродукции. Заснет още през 2019 г., неговата премиера бе отлагана изумителен брой пъти. Първоначално намеренията са били голяма част да бъде заснета на терен в Мароко, в крайна сметка снимките протекли изцяло във Великобритания, като и храмът на Абу Симбел, и корабът "Карнак" са построени в студио и достроени с помощта на дигитално генерирани изображения.
Също както и в "Убийство в Ориент експрес" в ролята на Еркюл Поаро влиза самият Брана, за втори път потенциален кандидат за приза "Най-добри мустаци". В пролога на "Смърт край Нил" е разказана трогателна (и изцяло измислена от сценариста Майкъл Грийн, Кристи не е писала такова нещо) история за добиването на тези мустаци и за вкоравеното сърце на детектива, разчитащ изцяло на аналитичния си ум. На борда пак се качва ярко съзвездие актьори, макар и не с мащаба на това, което пътуваше в първа класа на влака от Истанбул - Анет Бенинг, жената чудо Гал Гадот, (низвергнатият) Арми Хамър, Софи Оконедо и т.н. И Брана пак ни предлага луксозна разходка в миналото, разгръщайки забележителностите на Египет пред очите на зрителите като в туристическа брошура.
Режисьорът се заема с мистерията на Кристи едва след като напълно е изшлайфал формата: декорите, костюмите, цялостната ретро атмосфера. Така се получава, че по-забавна е първата част на филма, в която той въвежда персонажите на сцената и разкрива динамиката на отношенията помежду им; а кулминацията, в която труповете театрално започват да падат един след друг, сякаш поразени от проклятието на фараона, и развръзката, в която Поаро посочва убиеца сред вече не толкова веселите сватбари, са някак претупани. На този етап по-интересно е да се следи как сценаристът от епохата на Black Lives Matter се е справил с подводните камъни на писания през 1937 г. роман, в чиито дълбини бълбукат расизъм, колониално превъзходство на белия човек и буржоазно презрение към левите идеи.
"Смърт край Нил" е типично развлекателно зрелище, което кинематографично отстъпва на предишната екранизация от 1978 г. (с титани като Питър Устинов, Бет Дейвис, Миа Фароу, Маги Смит и Анджела Лансбъри). Както във всички филми на Брана - дори емоционално обагрения "Белфаст" - и тук формата е с приоритет пред съдържанието, макар че да засенчиш криминалната интрига на Агата Кристи не е лесна работа. И все пак се е получило.
YouTube
