Познавам тази жена, Блага, както навярно я познавате и вие. Тя може да носи друго име, може да е вдовица, разведена или да има безхарактерен мъж, посветен на излежаването пред телевизора. Остаряла, жилава, обезкуражена жена, която крие крехкостта си зад инатлива твърдост, самотата - зад безкомпромисност, огорчението от света - зад аскетизъм. Сред толкова опортюнисти, тя е самураят на българския преход: достойнството преди качеството на живот. Не е гримирана, не е добре облечена, не е богата, нито крайно бедна; по-скоро образована и с вкус към красивото (във филма слуша провинциалната симфониета в полупразна зала). Ели Скорчева, много по-хубава и лъчезарна на възрастта на героинята, виртуозно се намъква в този печален образ на постсоц феминизма. Нейното завръщане на екрана след трийсет години пауза е една от големите новини около "Уроците на Блага" - само възрастните зрители помнят ролите й в "Адаптация" и "Търновската царица", преди повече от четиресет.
Първоначално режисьорът Стефан Командарев и съсценаристът му Симеон Венциславов ("Ага", "В кръг") планират филм за телефонните измамници, с работно заглавие "Ало": финалът на "социалната" трилогия, която започна с таксиметрови шофьори и продължи с полицаи. Хвърлянето на пари от балкона остава само завръзка, в готовия си вид "Уроците на Блага" е портрет на една жена, загубила всичко. За разлика от предишните два антологични филма, този е почти моноспектаклов.
Ели Скорчева в ролята е наистина внушителна, въздействаща, заслужила награди. Много събрано, недраматично изпълнение, буквално без промяна на мимиката, никакви резки движения, почти невидима метаморфоза от отчаяна вдовица до морално чудовище. Командарев може да си позволи да събере най-добрите български актьори и във втория план виждаме Ивайло Христов, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Асен Блатечки. Но всички те са миманс, едноизмерни сенки, дори имената им не научаваме. Един Герасим Георгиев-Геро се откроява със своя невидим персонаж, изигран само с глас.
Филмът започва със смърт - пенсионираната учителка по български Блага е погребала своя съпруг-полицай. И със смърт завършва, а през останалото време не става по-весело. Героинята копнее за едно: да изгради достоен вечен дом за мъжа си и, някой ден, за себе си до него. Има само едно "но": целият свят е срещу нея, готов да я унижи, оскърби и ограби. "Блага е събирателен образ на поколението на нашите родители. Те се оказаха най-голямата жертва на този период на прехода. И тук говорим за свеждане на техния живот до едно ниво на физическо оцеляване. Тотална загуба на достойнство", споделя Командарев за избора на тема. Не, няма да се отървем от наследството на социализма - нито в паметниците ("1300 години България" над Шумен стърчи в една от централните метафори на филма), нито в главите си.
В "Уроците на Блага" липсват нюанси. Всичко е в черната гама. Осветлението и цветовата палитра на камерата (Веселин Христов) са оскъдни, почти графични. От самото начало Блага не е добър човек. Тя е прилежен, компетентен, спазващ правилата, почтен човек. Но в нея няма мекота, обич, топлина (някак това личи и в скайп-връзката със сина й, емигрант в Америка). Твърде строга е с очарователната си ученичка - избягала от бомбите в Арцах арменка, която мечтае за мирен живот с български паспорт. Не се усмихва, поправя граматическите грешки на всеки срещнат, без да я питат (дано все пак повече политици и журналисти усвоят бройната форма след този филм!). Даже антигероите в киното имат някакъв чар, който кара публиката да им симпатизира. Блага го е закъсала: тя не може да спечели на своя страна дори зрителя. Трагедията е неминуема.
"Уроците на Блага" е сред най-добре приетите на международната сцена български продукции: "Кристален глобус" и още два приза от Карлови Вари, Голямата награда на журито от Рим, надежди за номинация или поне шортлист за чуждоезичния "Оскар" (всяка година пращаме всуе филм натам, Командарев е единственият ни представител, добрал се до шортлиста през 2010-а със "Светът е голям..."). Предстои му разпространение в Германия, Франция, Швеция, Испания, дори в далечен Тайван. Стрийминг платформата на Warner HBO Max ще го доведе до най-широка публика в редица източноевропейски страни. Всеки успех и легитимиране на българското кино зад граница е радостна вест, но зад него започва да прозира преднамереност. They sell grief, обясни ми един фестивален селекционер преди години успеха на румънците в киното. Ето че ги стигнахме: и нашите творци започнаха да печелят златни статуетки със скръбни, мазохистични, фестивално ориентирани сюжети, в които България е далечна, екзотична посткомунистическа страна, където всички сме до уши в калта и никаква радост не може да има. Мрачният, хронично песимистичен социален реализъм като антипод на американския пластмасов ескейпизъм. Дори няма да изброявам всичките му представители през годините, но ми се случи да гледам в две последователни седмици "Добрият шофьор", "Диада" и "Уроците на Блага" - три филма близнаци, макар във всеки от тях да страда и да се препъва различно поколение.
Тази тенденция не започва от днес. Не само заглавието препраща към "Урок" (2014) - микробюджетния, несубсидиран от държавата дебют на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, в който притисната от живота провинциална учителка ограби банка. За да е още по-подобно, все Стефан Денолюбов се явява в ролята на антагонист-изнудвач: там лихвар, тук гробар. Какво се е променило за десет години? Сега занаятчийската сръчност е на съвсем друго ниво (не само по бюджетни причини), но в идеен план - нищо. Финалът на "Урок" бе по-нюансиран, а в "Уроците на Блага" е като удар с парен чук. Мнозина ще хвалят липсата на всякаква сантименталност в оголената трагедия, но считам, че зрителят трябва да бъде предупреден: "Блага" е филм, в който няма нито лъч светлина, доброта, благост. Катарзиса ще си загънете за вкъщи.
YouTube
