"Гробище за домашни любимци", написана през 1983 г., е сред най-страшните истории на хорър маестрото Стивън Кинг. Разказвачът на страшни истории, естествено, и този път е лапнат от Холивуд като топъл хляб и първата екранизация на романа се появява още в края на 80-те, без особен успех. Трудно се екранизира Кинг! Американецът от Мейн вероятно е не само авторът с най-много екранизации след Шекспир, но и този с най-много на брой калпави адаптации за екран.

Изключенията се броят на пръсти - "Сиянието" на Кубрик, "Бъди до мен" на Роб Рейнър, "Кери" на Де Палма и "Изкуплението Шоушенк" (а защо не и "Зеленият път") на Франк Дарабонт, половината от които даже не са страшни. Към този списък не се числи миналогодишният "То", макар да е най-успешният във финансово отношение филм на ужасите в историята.

"Гробище за домашни любимци" също не се доближава до най-добрите образци, макар да сполучва повече от предшественика си. Режисира тандемът Кевин Кьолш и Денис Уидмайър, а Джейсън Кларк, Ейми Саймец, Джон Литгоу предвождат актьорския екип, който се справя нелошо със задачите си. Особено Литгоу в ролята на загадъчния съсед, който отваря кутията на Пандора с най-добри намерения. 

Лекар решава да избяга от стреса на големия град, като се засели в гората заедно със семейството си. Любопитната му дъщеричка е първата, която открива буквално в задния двор на къщата "гробището за домашни любимци" - място, където децата от близкото градче погребват умрелите си животинки със странни маскени церемонии; място със стари и мрачни тайни, завещани още от индианските племена. "Понякога смъртта е за предпочитане" е насловът на тази смразяваща история, разказана убедително в първия час и половина. Финалът е пренапънат и съшит с бели конци, но най-верните фенове на Кинг ще останат удовлетворени поне от експозицията.