Той не си е спечелил прозвището "Краля на ужаса" току-тъй. По неговите творби са създадени 52 пълнометражни филма, които с променлив успех експлоатират белетристичните му фантазии. "Торбалан" се завръща към страховете на младия Стивън Кинг - той е заснет по The Boogeyman (по-рано преведен на български като "Вампирът"), една от първите публикувани творби на прохождащия и беден писател. През 1973 г. разказът излиза в списание, а пет години по-късно влиза в сборника "Нощна смяна".
С този половинвековен сюжет се заема британският режисьор Роб Савидж, роден почти две десетилетия по-късно. Той нашумя с модерните си хоръри Host и Dashcam, излезли съответно през 2020-а и 2021-а - двете години на пандемията, и стъпващи върху ужаса от технологиите - съответно Zoom и видеоустройство в автомобил. "Торбалан" е първият му опит за голямо студио - 20th Century Studios, сега част от Disney - и като такъв той е много по-малко изобретателен, стандартен и поемащ далеч по-малко рискове.
Историята във филма започва приблизително оттам, където разказът на Кинг свършва. Ако "Вампирът" се концентрираше върху образа и трагедията на осиротелия баща Лестър, който се стоварва на кушетката на психоаналитика с все трагедията си, то в "Торбалан" неговата съдба е само предистория, завръзка. На практика сценарият, разработен от създателите на "Нито звук" Скот Бек и Брайън Уудс, е по-скоро продължение, отколкото екранна адаптация по Стивън Кинг. Проектът им е сложен на пауза от пандемията (макар че хорър жанрът, с ниските си бюджети и удобни сюжети, бе единственият процъфтяващ в онези смутни времена) и когато се връщат към него, те го харизват на обещаващия Савидж. Първоначално "Торбалан" е предвиден само за домашно гледане, с премиера в стрийминг платформата Hulu. Но ентусиазмът, с който е приет от зрителите на пробните прожекции, поощряват продуцентите да го пуснат на голям екран. Обикновено се случва обратното и затова си струва да надникнем какъв е този филм.
Със сигурност не е качествена стъпка в жанра на ужасите. Изненадващо за толкова млад режисьор, Роб Савидж върви по утъпкани пътеки, преджапвайки през всички жанрови клишета - чудовища, криещи се под леглото или в гардероба; мрачни коридори; скърцащи подове и врати; липса на осветление (максимум свещи или фенерче); тъпи постъпки на героите, които ги излагат на риск; гръмки звуци, колчем нещо страшно се случва на екрана.
Да не говорим за третото действие на филма, което ни изправя срещу самия Торбалан - лигаво чудовище, сякаш излязло от "Пришълеца". Добрият хорър оставя чудовищата на зрителското въображение, но... "Торбалан" изпуска този шанс и завършва като много по-лош филм, отколкото изглежда в началото.
Все пак Софи Тачър (от сериала на Showtime "Yellowjackets") е чудесна като тийнейджърката, загубила майка си, която единствена дръзва да се изправи срещу видимите и невидими демони. Вивиън Лайра Блеър ("Оби Уан Кеноби") й партнира достойно, а и Крис Месина ("Въздушния", "Отряд самоубийци") прави симпатична роля като объркания вдовец и баща, който не съумява нито за миг да схване и приеме сериозно страховете на децата си - въпреки че уж професията му, психоаналитик, предполага изслушване и вникване в чуждите проблеми. Разбира се, "Торбалан" не е някаква психологическа драма за приемането на загубата, а филм на ужасите - при това филм, който сме гледали много пъти досега.
Но не е ли това, което непретенциозните любители на хорър жанра търсят?
YouTube
