„Приказка“, Стивън Кинг
илюстрации Гейбриъл Родригес и Николас Делърт
превод Катя Перчинкова, издателство Бард
Едни обичат неговите злокобни ужасии, други са почитатели на психологическата му проза. В „Приказка“ ни очаква среща с най-доброто и от двете. Великолепният разказвач се обръща към корените на вълшебната приказка, за да разкаже една история от наши дни. Вълшебството е поставено в реалистичен контекст. С техника, на която би завидял и най-големият майстор на гоблени, детайл по детайл създава картина, в която тъмните и светлите бои взаимно се подчертават, буквалното и метафоричното черпят сила едно от друго, и всичко е описано толкова убедително, че човек нарочно започва да търси слаби места, ей така, не може пък всичко да е толкова стабилно и здраво построено.
Самият разказвач подхлъзва мислите ни в тази посока. Още на първата страница прави уговорка: „Проблемът, с който се сблъскват много писатели, не само новаци като мен, е откъде да започнат.“ Разказът е от първо лице, през погледа на главния герой Чарлз Рийд, седемнадесетгодишен спортист. Той разказва преживелиците си открито и честно, не само защото характерът му е такъв, а и защото предварително знае, че никой няма да му повярва. Тъканта на историята е хлабава, събитията се редят като епизоди от пътуване през страна с недокрай разбираем език, през знания, които се предават от уста на уста и варират до неузнаваемост, със съобщения, предадени в сънища или с помощта на говорещи животни. Хората, които Чарли среща по пътя си, са проекции на приказни и литературни образи. В паралелните светове, в които се влиза през кладенци и тунели, обстановката е различна, но желанията и стремежите са едни и същи. Жаждата за власт, за победа, за любов владеят и вдъхновяват еднакво навсякъде.
В „Приказка“ Стивън Кинг изказва своята почит и благодарност не само към писателите и създателите на приказки, но и към самия език. Думите, говорът, способността да общуваш и умението да се изразяваш имат велика преобразяваща сила. Гимназистът Чарли Рийд се превръща в обещания принц Шарли, като се променя не само външно – става русокос и синеок; променя се езикът му. Точните думи отварят градската порта, възпламеняват чувства, дават сила, вдъхновяват и сприятеляват. Изразите, прочетени за пръв път в книгите на Лъвкрафт, дават форма и образ на преживяванията в прокълнатия град. Мечтателният, поетичен език на Рей Бредбъри насочва мислите и през думите се промъкват решения на нерешими, жизненоважни ситуации. С еднаква тежест, но с различна сила на усмивката Чарли се позовава на Ницше, Юнг и… Стивън Кинг.
На сбирките на Анонимните алкохолици често се използват разни мъдрости и афоризми, например „Не всяко чудо е вълшебство.“ Да, нашият свят е пълен с чудеса, които знаем как се правят и можем да повторим всеки път. „Просто с удивителните неща се свиква. Русалки и IMAX, великани и мобилни телефони. Ако това е неизменна част от вашия свят, не го подлагате на съмнение. Прекрасно е, нали? Но ако го погледнем от друг ъгъл, всъщност е ужасно. Мислите си, че Гогмагог е страшен? В нашия свят имаме един куп ядрени оръжия, с които можем да се самоунищожим за нула време, и ако това не е черна магия, здраве му кажи.“
Стивън Кинг с лекота преобръща представите ни и използва това свое умение, за да окуражава, забавлявайки. Чарли е изпълнен с разкаяние за лошите си постъпки като малък (макар че те са несъизмеримо по-незначителни от доброто, което прави упорито и неотклонно.) Само че в труден момент тъмното в него му дава сила и смелост. Той не е и никак не му се иска да бъде герой от Дисни, захаросан и еднопланов. Когато ножът опре до кокала, имаме нужда от всичките си ресурси, дори от злобата, гнева и порива за отмъщение.
Ще подценим жестоко романа, ако го подредим на рафта с юношеска литература, и ще се лишим от насладата на 650 страници сочна, ужасяваща, сладка приказка с много дълбочина и подтекст, с безброй препратки, които всеки от нас ще разчете и проследи според възможностите си.
Всъщност става дума за едно момче със загинала майка и баща алкохолик, което прави решаващ избор и след това поема последствията, за да се превърне в мъж. В най-черния миг от детството си той сключва сделка с Бог… и фунията на историите започва да се пълни със звезди.
