Противно на представите на някои хора, че ролевите игри (RPG) са само на компютър, всъщност някои от най-популярните - и със сигурност най-дълголетните - сред тях се играят с приятели на маса, а основното техническо оборудване включва лист, молив и зарове. Dungeons & Dragons е легендата в това отношение. Създадена преди близо половин век (1974), тя притежава нестихваща популярност. Ето защо не е чудно и присъствието ѝ в киното - от сцената в началото на "Извънземното", където героите играят D&D в кадър, до три (неуспешни) пълнометражни екранизации между 2000 и 2012 г. Като че ли най-сетне е дошло време за сполучливата.
Създаден от режисьорското дуо Джонатан Голдстийн и Джон Франсис Дейли ("Нощни игри") в сътрудничество със съсценариста им Майкъл Джилио, филмът пое по пътя си от - внимавайте! - тексаския фестивал SXSW, където миналата година дебютира един друг филм на двойка режисьори... Неговото име беше "Всичко навсякъде наведнъж", а останалата част от историята вече знаете от "Оскарите", медиите и българските социални мрежи. С това не искам да кажа, че "Dungeons & Dragons: Разбойническа чест" ще се състезава за академични награди догодина - нищо подобно, освен може би в някоя категория за ефекти или сценография. Той обаче има добри шансове да спечели публиката: приключенско фентъзи с епичен размах и голяма доза хумор, филмът е значително по-инфантилен от "Властелинът на пръстените" или "Игра на тронове", но достатъчно развлекателен и зрелищен.
Феновете на настолната игра със сложни правила ще извлекат най-много от "... Разбойническа чест" - авторите видимо са сред почитателите ѝ от ранна юношеска възраст. Останалите могат да го гледат просто като приключение в магически свят, където част от декорите са откраднати от Толкин, а други - от "Гладиатор", а трети - от "Съкровището". На мен повечето теми и сюжетни линии в Dungeons & Dragons ми се видяха наивни до нелепост (може би съм преминала възрастовата граница за жанра), но пък пишман героизмът е богато гарниран с хумор и саморефлексия от кръвната група на "Шрек", а Хю Грант е винаги добре дошъл да изиграе самовлюбен злодей.
В някаква измислена дигитална версия на Средновековие Крис Пайн ("Стар Трек", "Жената чудо") изпълнява главната роля на самотен баща - вдовец, но също и крадец, бивш член на ордена на харпърите, а сега затворник. Той иска да си върне не само свободата, но и дъщеря си, а и някои други неща. Мишел Родригес е яка - в буквалния физически смисъл - мадама и негова сподвижничка, която до голяма степен повтаря типажа си от "Бързи и яростни", но в старовремско облекло. В техния отбор от неудачници са още Реге Жан-Пейдж като рицар, напълно лишен от чувство за хумор, София Лилис като друида Дорич и Джъстис Смит като непрокопсан магьосник. В духа на играта те поемат на епичен поход, по време на който добиват нови умения и способности, а темите и поуките са обичайните от приключенски сюжет за подрастващи: за загубата, любовта, приятелството и храбростта.
Драматичният трик на "Dungeons & Dragons: Разбойническа чест" е, че за всяко патетично изпълнение има по някой балансиращ каламбур и за всяко мрачно премеждие - щастливо избавление. Сред запомнящите се сцени е например събуждането чрез магия на скелети, отдавна загинали в битка - не за да заемат страната на доброто, а за да отговорят на пет въпроса. Развръзката е предвидима, но ефектно изпълнена. То се знае, има дракони, както и всевъзможни полухора, шейпшифтъри и магически създания, изобретателно изпълнени от Голдстийн, Дейли и техния технически екип.
Не можем да говорим за добро кино - става дума за попкорн развлечение, което изхвърляш от главата си миг след финалните надписи. Но пуканките са пресни, изобилни и добре подправени със сол и масло.
YouTube
