Единственото българско кино, което някога е било на световно ниво (ниво „Златна палма“ и „Оскар“), е анимационното. Толкова по-жалко, че след 1990 г. то практически изчезна. Все още имаме отлични художници аниматори, но повечето от тях бяха принудени да потърсят късмета си в чужбина – и нямам предвид само най-известния, Теодор Ушев.
За Cartoon Network, „Дисни“, а напоследък и за френско-испанската продукция „Аз, Елвис Риболди“ са работили или работят и членовете на Студио „Змей“ - създателите на „Златната ябълка“.
За проекта се чу за пръв път през 2015 г., а скоро след това излезе и чудесната късометражка „Легенда за първия кукер“, чието производство бе финансирано чрез платформата за дарения Kickstarter. В 4 минути всички бяхме впечатлени от визуализацията на фолклорните мотиви, чувството за хумор и великолепната музика на Георги Стрезов (песента на самодивите се изпълнява от хор „Космически гласове“). Очебийна несправедливост е, че „Легенда за първия кукер“ има само 200 000 гледания в YouTube за пет години (и 80 000 на английски език).
YouTubeРаботата по проекта е започнала две-три години по-рано на доброволни начала, а амбициите на екипа, воден от Димитър Петров, е да създадат пълнокръвен свят, оживяващ в цял анимационен сериал. Е, пътят към Златната ябълка е постлан с добри намерения и ... лоши змейове.
Една анимационна продукция на световно ниво струва скъпо. Очевидно от Студио „Змей“ са се изправили пред сериозни финансови предизвикателства, някои от тях – непреодолими. 21-минутният пилотен епизод на сериала бе завършен три години по-късно (2018 г.), а през 2020-а все още няма по-нататъшно развитие. Най-нетърпеливите почитатели на „Златната ябълка“ го видяха безплатно в киносалоните по време на единичните прожекции тук и там из страната (в София бяха в кино „Влайкова“), а чак през този май БНТ, която е копродуцент на проекта, благоволи да покаже анимацията на по-широка публика.
Какво видяха зрителите в него? По-широко разгърнат магически свят на кукери, самодиви, змейове и злодеи, но не и съществено надграждане над „Легенда за първия кукер“. Пилотът въвежда главната героиня на сериала – Вихра, синьокоса фурия, родена от любовта между човек и змей (консултант на сериала е нейна съименичка - доц. Вихра Баева от Института по фолклористика към БАН).
Музиката е все така омайваща, анимацията – прелестно нарисувана, с ретро нюанс и елегантна стилизация, но за кохерентен сценарий не може да се говори. Учудващо е колко небрежно са подходили от Студио „Змей“ към този компонент на „Златната ябълка“ (а за това имаха достатъчно време) - част от сцените и персонажите са практически несвързани, а и направо неясни за негледалите „Легенда за първия кукер“.
„Програмата максимум“, заявена преди време от Петров и съмишлениците му, е да направят поне два сезона с по 24 епизода, в които да проследим приключенията на Вихра, нейната дружка - самодивата Тина-Пакостина, и младите нескопосани кукери Влад и Бран. В един по-успешен сценарий сериалът би могъл да се разрасне в пълнометражен анимационен филм, комикс и компютърна игра.
Като зрител обаче започвам да губя надежда, че това ще се случи. Жалко, защото проектът има не само потенциал и художествени качества; поне в началото той свидетелстваше за истинска оригиналност и вдъхновение. Но очевидно липсва не само сериозен продуцент, който да подкрепи продукцията финансово и организационно, а и други важни компоненти. Художниците не разбират много от драматургия.
Междувременно от Студио „Змей“ си намират занимания извън анимацията, като например новоизлязлата „Приказка за Долната земя“ (изд. „Сиела“) - дебют на сценаристката Ирена Първанова и илюстраторката Мира Мирославова.
