Традиционният за град Перник фестивал „Сурва“, с над 30 издания в историята си, ще гостува отново в София. В неделя, 5 януари, от 12.00 ч. Борисовата градина ще се превърне в сцена за незабравимо събитие: столичното издание на „Сурва“ ще има богата и пъстра програма, подходяща за малки и големи, а входът е свободен.
Най-големият балкански фестивал на маскарадните игри ще започне с дефиле на маски, представени от сурвакарски групи от Перник. Как се е зародил обичаят „Сурва“ и защо се отбелязва традиционно в началото на годината ще разкаже д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
Събитието на деня ще бъде дефилето на сурвакарски групи от селата Мещица, Габров дол, Растник, Стефаново, Черна гора, Ноевци, Кладница и Сопица от Пернишко и Радомирско. На сцената ще се качат близо 200 участници, които ще пресъздадат магията на „Сурва“ и ще покажат защо този фестивал е включен в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
За събитието в Борисовата градина под формата на карнавал, дефиле на кукерски костюми, маски и обредни ритуали, характерни за българските зимни народни обичаи, се очаква публика от 10 000 – 15 000 зрители. Тази година ще има отново демонстрация на майстори на маски и кулинарна изложба с традиционни зимни ястия, приготвени за „Сурва“ от читалищата на област Перник.
Участие ще вземат няколко самодейни състава и сурвакарски групи.
Народно читалище „Зуница-2012“ от Перник например ще отвори в Борисовата специално за децата на град София работилнички за сувенири от глина на тема кукери и маски, за изрисуване на порцеланови чаши и за керамични плочки с кукерски мотиви или шевици, както и работилничка за арт фигурки на кукери по алтернативни методи.
Сурвакарската група в село Мещица с ръководител Николай Петров съществува повече от 100 години. Една част от нея са „сватбари”, които изпълняват обичая „Посрещане на сурвакари”. Те носят маски, за да изгонят нечистите сили и за да е плодородна и здрава годината. Групата е гастролирала и в чужбина: в Хърватска, Швейцария, Испания, Словения, Сърбия, Северна Македония, Гърция и др.
Сурвакарската група от село Габров дол (ръководители са Нестор Несторов и Севделина Никифорова) съществува от незапомнени времена. Отличава се с разнообразието на своите маски и майсторството при тяхното изработване. Групата е носител на множество награди, включително от международни фестивали в Тайван, Северна Ирландия, Италия, Франция, Турция, Словения, Дания.
Групата от Народно читалище „Димитър Полянов“ в село Ресник от незапомнени времена на Василовден (14 януари) изпраща да бродят сурвакари със страшни маски, да посрещат доброто в душите и сърцата на хората, да има берекет по ниви и добитък, да е спорна годината. Неизменен атрибут са различните по големина и звук звънци.
Сурвакарска група „Глагорец“ при НЧ „Напредък-1915“ от село Стефаново е с разноцветни маски, изработени от кратуни, изсъхнали дървета или животински глави, украсени с рога, пера, кожи, мъниста. Пъстрата сурвакарска група се състои от различни персонажи като (мечка и мечкар ,кум, сватове). Цялата дружина се предвожда от войвода. Най-силен момент в обичая е играта на звънчарите. Групата е създадена през 1962 г. Участниците са на възраст от 4 до 65, а броят им варира от 40 до 60. Костюмите им са автентични и лично изработени.
Сурвакарската група от село Черна гора съществува от дълги години, като в нея участват по няколко поколения. За децата от Пернишко това не е игра – това е зовът на традицията. Седемдесет и двама души от групата са участвали в снимките на филмите “Козият рог” и “ Иконостасът “.
Сурвакарската група от село Ноевци се ръководи от войвода, облечен в четническа униформа, и има две части – сватбарска и сурвакарски маски. Невестата е мъж, който е облечен в женска риза, ликовете се изработват от дървена конструкция, обвита с плат и украсена с пера и криле от домашни птици. Облеклото е от кожи, а на кръста се слагат звънци и хлопатари. Сурвакарската група от село Ноевци е носител на много награди.
Фолклорният ансамбъл „Кладница“ за народни песни, танци и обичаи е създаден през 1984 г. в едноименното село след обединяването на по-рано създадените формации за традиционно изкуство – певческа група, танцова група, народен оркестър. В ансамбъла участват изпълнители с различни специалности на възраст от 7 до 83 години. В момента в отделните формации към местното читалище репетират около 50 участници. Фолклорния ансамбъл е носител на 37 медала от национални фестивали.
Танцова формация "ШарениЯ" от брезнишкото село Сопица е създадена през 2021 г. от различни по възраст любители танцьори, но с една обща цел – съхранение, опазване и популяризиране на българските танци, традиции и фолклор. Поводът на създаване на групата е участие в международен проект за трансгранично сътрудничество и културен обмен между България и Сърбия. След края на проекта групата продължава дейността си под името "ШарениЯ" към НЧ "Светлина - 1932" с художествен ръководител Кристиян Генадиев. В репертоара на групата влизат хора` и танцови разработки от всички фолклорни области в България. На голямата сцена се изявява с характерни за Граово хора и танци.
