- Адвокат Ганева, как ще коментирате оправданията на замесените в „Апартаментгейт“ и на техните защитници, че имотните им сделки с евтини апартаменти може и да не са съвсем морални, но са напълно законни?

- Трябва да е ясно за всички, че законът само облича морала. Моралът е общоприета норма, такова поведение, което ние като граждани на това общество приемаме. Следователно не може да се прави разграничение между морал и закон. Ако сделката противоречи на морала, тя ще противоречи и на закона, независимо че формално може да изглежда, че всичко е законно. Самият Закон за задълженията и договорите изрично упоменава, че ако извършена сделка не отговаря на морала, ако противоречи на добрите нрави, тя е нищожна спрямо закона, тя е незаконосъобразна. Защото законът не може да насърчи нещо, което е противно на морала.

- Управляващите обаче обявиха, че започват да търсят законови пробойни, които позволяват безпроблемно да се изповядват сделки на данъчна оценка вместо на по-високата пазарна цена.

- Двете страни са свободни да договорят каквато цена решат. Там, където се срещне тяхната свободна воля, там ще имаме сделка. Но подчертавам - свободна воля. Ако страните са се разбрали, че цената по сделката ще е данъчната оценка, това е напълно законно и няма нищо неморално. Няма да е законно и морално обаче, ако са се съгласили цената да е различна от онази, която се изповядва пред нотариуса. При някои от сделките - апартамента на председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев например, цената в нотариалния акт е много по-ниска и от данъчната оценка. Тук също няма проблем от гледна точка на закона, ако има свободна воля. Когато обаче се разменят блага, моралът и добрите нрави изискват тази размяна да има относителна равностойност. В случая с апартамента на Георгиев стана очевидно от информация, оповестена от банката, която беше извършила пазарна оценка в пъти по-висока от данъчната, че се касае за размяна на неравностойни блага. Т.е. някоя от двете страни е във вреда. Възниква въпросът дали някоя от страните не е била поставена в условие да договори нещо против волята си? Или става въпрос за прикриване на друга сделка, не просто покупко-продажба? Може да е дарение - често в практиката има такива случаи, при които страните си разменят безвъзмездно блага, но външно оповестят последиците като покупко-продажба.

И тук идва въпросът дали не се прикрива търговия с влияние. Дали като е оповестена покупко-продажна сделка пред нотариуса, не се прикрива друг тип отношения между страната, която от позицията на публичните си функции може да въздейства било на общински власти, било на законодателна власт, и да осигури изгодни условия за страната, която продава - примерно изгодни условия, свързани със строителството на небостъргач. Както стана ясно, поправката "Артекс" работи единствено за строителството на обекта, който сега е спрян. А може да се касае за прикриване на условия по сделка или за прикриване на цена, за да се укрият на данъци. Това на пръв поглед може да изглежда законно, но не е така, защото укриването на данъци е престъпление по Наказателния кодекс.

- Какво да очакваме от проверките на прокуратурата и НАП, които заявиха, че започват да разследват някои от участниците в „Апартаментгейт“?

- НАП и прокуратурата са снабдени със законови механизми, при които чрез законно проведени процедури и събрани доказателства може да стигнат до определени изводи дали има законосъобразност или не при определена сделка. Както и дали купувачът придобива имота на действителна цена и със законно придобит доход. Въпросът е дали при тези сделки ще се установи неоснователно обогатяване на лица, които сме упълномощили да вършат публични дейности. Т.е. дали те са се възползвали от положението си, за да получат блага без основание. Защото как хора, които не са имали нито един ден труд или хонорар извън публичния бюджет, хора, които са били цял живот с кариера в държавни структури и институции, е възможно да си позволят блага, които хора на свободния пазар не могат.

- А как ще коментирате апартамента на Делян Добрев? Твърди, че плаща наем на фирмата на майка си.

- Вижте наименованието на фирмата собственик на имота, в който живее Делян Добрев - „ИКОНУС - Икономически консултации и услуги“ ЕООД. От наименованието е очевидно, че фирмата предоставя консултации, свързани с нещо, с което може да се занимава именно Делян Добрев в качеството си на председател на икономическата или енергийната комисия в парламента. 

- Ако може да плаща 1200 лв. наем всеки месец, защо не си купи жилище с банков кредит, както всеки обикновен гражданин?

- Живеейки под наем, той няма да вписва жилището в имуществената си декларация. Прилича на симулация на сделка, което не е незаконно. Въпросът е, ако разполагаш с публичен ресурс, дали подобна симулация не прикрива злоупотреба с публичен ресурс. Вие си спомняте, че навремето имахме един депутат от групата на ГЕРБ, който беше обявил пред своя пряк партиен ръководител, че срещу 2000 лв. ще му е трудно да издържа семейството си и намира за безсмислено да стои в парламента, докато неговите връстници правят много пари през това време. Същият този човек и към момента няма жилище. И дори не плаща наем.

Очевидно нашите политици имат високи стандарти, високи изисквания и добър нюх към имотни сделки. Но след като те трябва да управляват обществения живот така, както ние сме им поверили, и трябва да боравят с публичните средства, които са наши средства от нашите данъци, ние също очакваме висок стандарт от тях. Затова несъответствията в имуществото не трябва да се разминат само с оставки, трябва да има недвусмислени отговори.

Много е обезпокоително обаче това, което коментира новият министър на правосъдието Данаил Кирилов. В първото си голямо интервю Кирилов, доскоро председател на правната комисия в парламента, заяви, че при търговските сделки нямало морал. За мен това е обезпокояващо, защото не може върху такава база да се гради добро законодателство. Не може да кажеш на гражданите и на търговците, че всички са мошеници и от тази позиция да твориш закони. Това е недопустимо, това е скандално, това е обидно. А и е напълно невярно. Да, вярно е, че в свободната конкуренция едната от страните може да загуби. Но ако няма морал, няма да има и закон. Тогава сделка, в която няма морал, трябва да бъде обявена за недействителна и за противоречаща на закона.

- Няма ли обаче скандалът с евтините апартаменти по високите етажи на властта да си остане само с подадените вече оставки?

- Това е въпрос на обществена нагласа. Факт е, че след 10-годишно управление на една основна политическа сила започват да се размиват границите между обществените очаквания и това, което имаме като резултат. Властта не само ги е покварила, но се вижда, че корупцията и необяснимото богатство са станали стандарт. Ако се оповести нещо, свързано с необяснимо богатство, то се приема като атака, като компромат, като фалшива новина. Но в действителност това са хора, които бяха на много сериозни управленски позиции. От министъра на правосъдието ние очаквахме съдебна реформа, а такава няма. От водещата парламентарна група - тази на ГЕРБ, очаквахме закони, които да съответстват на обществените процеси. Вместо това имаме закони, които имитират борба с корупцията.

Гротеската стигна дотам, че органът, който трябва да се бори срещу корупцията, е хванат в необяснимо богатство. Оказа се, че всички замесени всъщност са създали една имитация, която работи не за хората, които сме им дали власт, а за тези, които са вътре в системата. По начина, по който тези политици са си осигурили комфорта, всъщност стана ясен начинът на мислене на управлението. Тези имотни сделки, колкото и да са малки на фона на голямото разхищение на публични средства, предизвикаха скандал не защото ние сме водени от завист, а защото с тези сделки се показа начинът на мислене и в другото, по-голямото. С този жизнен стандарт, който са си позволили тези публични фигури, те все едно казват: уреждам себе си, имам си моя добър свят, имам тераса, джакузи, асансьор, моят комфорт е решен. Останалите да се оправят сами.