Растящите разходи за издръжка и колосалните увеличения на възнагражденията на някои категории държавни служители предизвикаха неочакван катарзис на тема права и привилегии в администрацията. Два законопроекта на ПП-ДБ посягат на недосегаеми до този момент привилегии на армията от чиновници - пълното осигуряване за пенсия и здраве от бюджета и бонусите. Наред с това за пръв път от над десет години бе повдигнат дебат и за т.нар. клас - добавката за прослужено време, която живее двойнствен живот между частния и обществения сектор. Тези въпроси са удобно повдигани от парламентарна сила в опозиция, която няма шансове да постигне някакъв резултат, особено при толкова закъснял бюджет. Но дори на фона на тези обективни проблеми, опитът не е никак убедителен.
В последните дни ПП-ДБ откри няколко фронта на държавната администрация с внесени промени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за държавния служител. С първия законопроект се предлага поетапно въвеждане на лична вноска за пенсия на държавните служители. С втория се предлага таван на допълнителното материално стимулиране, централизирани конкурси за държавната администрация и уволняване на хората, които не се справят със ситото. Отделно надигналото се възмущение за личните вноски провокира депутатът Божидар Божанов да коментира, че трябва да се махне добавката за клас за всички работещи у нас, за да се изравнят тези в частния сектор с държавните служители. Част от тези идеи обаче са абсурдни, други са се доказали като неработещи, а трети стъпват на непознаване на реалното положение.
За бонусите - нонсенс
И сега законът за държавния служител регламентира два лимита по отношение на бонусите. На първо място общият годишен бюджет за бонуси на цялата конкретна администрация, да речем в хипотетичното министерство на песните и танците, не може да надхвърля 30% от разходите за заплати и осигуровки. Така ако министерство на песните има 100 лв. общ бюджет за заплати и осигуровки, бонусите за всички служители могат да са максимум 30 лв. Дали е така и дали във всички министерства и агенции парите за бонуси съставляват 30 на сто от разходите за заплати или на места няма ресурс, можем само да гадаем. За целта е необходим анализ министерство по министерство, но такъв не се е появявал от времето на Симеон Дянков.
Освен този общ лимит за бюджета за бонуси, има лимит и на ниво конкретен служител - бонусите в рамките на годината да не надхвърлят 80 на сто от получените от него заплати в хода на цялата година. Бонусите се дават на четири месеца при добре свършена работа. Сега ПП-ДБ предлагат при служители, при които бонусът надхвърля 20 на сто от основните заплати, парите да се дават с решение на Съвета за административна реформа.
Това предложение е пълен юридически нонсенс. Съветът за административна реформа е координационен орган, в който влизат всички министри плюс куп други служители, включително представител на НСИ и сдружението на общините. От този орган според предложението на ПП-ДБ занапред ще се очаква да се произнася по възнагражденията на хиляди служители, на които не е работодател. От предложението за лимит от 20 на сто не се разбира дали това е лимит за еднократен бонус, получен в един от четирите периода за изплащане на бонуси, или общ лимит за получените през годината бонуси. Така или иначе може да се очаква, че прагът ще бъде повсеместно надхвърлен при съществуват втори лимит за максимум 80 на сто от годишните заплати бонуси. Ако прагът от 20 на сто се приема като общ праг за цялата година, ще трябва решението да се вземе след приключването на годината - за да се види дали се надхвърля изискването. Тоест парите да се бавят. Най-странно е обаче как точно се очаква Съветът за административна реформа да прецени, че даден служител не заслужава бонус без никаква представа за кой точно човек става въпрос и какво е работил. На базата на какво ще преценява съветът? Въобще, цялото предложение оставя впечатление, че авторите на проекта не знаят какво вършат.
Централизираният конкурс - мисия невъзможна
Неубедителен е и напънът за връщане на несработилата идея за въвеждане на централизирани конкурси за работа в администрацията, по примера на службата за подбор на персонала в ЕК. Идеята е всички желаещи да работят в администрацията да минат централизиран конкурс и да получават тапия със срок 3 години, а конкретното постъпване да става след втори специализиран конкурс в съответната администрация. Тази идея на хартия звучи добре, на практика се оказа непосилна на родна почва.
Централизираните конкурси бяха въведени с промени в закона за държавния служител през 2016 г., като тогава бе преценено, че за цялата организация - на изпитни тестове, капацитет за провеждане на изпитите и т.н., ще са необходими 2-3 г. подготовка. Така промените трябваше да влязат в сила през 2019 г. Това не се случи, и през 2020 г. с преходни разпоредби в закона за държавния бюджет централизираните конкурси бяха отменени.
Сега ПП-ДБ ги предлагат без никакъв преходен срок - 12-месечен срок е посочен само за организирането на централизирани конкурси за вече наетите служители (при два несполучливи опита следва уволнение). С едно изречение, в проекта е записано и че в срок до 1 януари, 2026-а г. институциите предоставят всички административни услуги по електронен път.
Една вноска за теб, един клас без мен
Държавните служители се осигуряват изцяло за сметка на държавния бюджет, като за сектор "Сигурност" осигуровката достига 60,8%. От години има призиви за тях да се въведе също разпределение на тежестта между работодател и осигурен, но такива промени до момента не са внасяни и не само поради особения статут на държавния служител и ограниченията за неговите допълнителни доходи. Това прави внесения от ПП-ДБ законопроект за въвеждане на лична вноска за пенсия и здраве безпрецедентен. Уви, той е малко като слон в стъкларски магазин, поради което и малкото шансове, които има да бъде приет, са стопени.
Промените на ПП-ДБ предвиждат още тази година да се въведе лична вноска, която да е 7% от общия размер на осигурителните вноски. Така осигуровките ще се делят в съотношение 93:7 между бюджета и служителя. В следващите години съотношението следва плавно да се променя, докато през 2030 г. достигне това на всички останали работещи - 60:40.
Да се въвежда нова осигурителна тежест или да се отнемат права без достатъчно дълъг хоризонт на предвидимост е недопустимо и това би следвало най-сетне да стане пределно ясно и на управляващи, и на опозиция, без значение за кого се отнася. Вместо това, става традиция стихийно да се лепят кръпки на бюджета за сметка на гражданите. Един пример за този порочен начин на мислене от проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване - максималният осигурителен доход се вдига от 1 април, с по-малко от един месец предизвестие, докато за единствената микроскопична мярка срещу измами е дадена отсрочка до 1 юли, за да се информират потърпевшите.
Вносителите допълнително минират предложенията си и защото настояват да въвеждат лични осигуровки без съответната компенсация на заплатите, с аргумента, че за това стига стандартната им индексация. В година с 50% увеличение на някои заплати в държавния сектор това звучи закономерно. Но предполага погрешно, че държавните служители са равни по индексация, а всъщност едни от тях ще получат 50% тази година, докато за други няма гарантирани даже 5%. Дисбалансите в заплащането и без това правят ключови сектори в администрацията крайно непривлекателни. Подобна стъпка допълнително ще "гетоизира" част от ведомствата. Това намерение пропуска и един факт от далечното минало, който е забравен в мотивите, но не и в отрицателните становища по закона - когато държавните служители преминаха към служебни правоотношения, заплатите им бяха намалени заради отпадналата лична вноска. Няма как да не се търси компромис в тази посока, още повече, че синдикатите са давали сигнали, че не биха имали против личните вноски при подходяща компенсация.
Вместо да търси подкрепа, ПП-ДБ успя да настрои срещу идеите си и всички останали граждани. "Държавните служители с право повдигат въпроса, че ако плащат осигуровки, трябва да са равнопоставени със служители по Кодекса на труда и по друг параметър - клас прослужено време, което държавните служители нямат. Тази социалистическа отживелица трябва да отпадне", коментира Божидар Божанов в солова изява във "Фейсбук", с която си навлече много критики. Всъщност най-тежкият клас продължава да бъде именно в държавната администрация и в сектор "Сигурност" може да стигне до 40% върху заплатата - полицаите получават 2% на година, докато в частния сектор това отдавна е нещо съвсем символично, често незабележимо, защото стои на регламентирания минимум от 0,6%.
Проблеми с държавната администрация има, и то огромни. Нито конкурсите се наложиха като основен път за назначения, нито атестациите проработиха, нито структурата се оптимизира. Разходите за заплати, твърдят работодателите, са най-големите на глава от населението в ЕС. Те, както и числеността, не намаляват, въпреки че всяка година населението се стопява с един не толкова малък град. Затова инициативите на ПП-ДБ са на прав път поне в едно - има нужда от генерални промени. Това обаче е разговор за целия модел на държавната служба и той не може да се води със законодателни недомислици. Обратното оставя впечатлението, че някой просто използва проблемите за пет минути реклама.
