facebook
twitter

Наблюдател

Барон Мюнхаузен, пари от хеликоптери и други икономически маневри

Какво може да прави правителството в кризата
 Илияна Кирилова

Пандемията и мерките за ограничаване на здравните последици от нея имат висока икономическа цена. Ограниченията на личния, социалния и стопанския живот са шок, който блокира създаването и потребяването на стоки и услуги. Неизменно в подобни ситуации възниква очакването държавата да влезе в ролята на спасител от последна инстанция, да замести частния сектор и с вливане на публичен ресурс да компенсира и предотврати тежкия икономически спад. В България, както и в други страни по света, не угасва вярата, че всеки проблем може да се реши с повече държавни харчове за стимулиране на доходи и потребление. Четейки за кризисните пакети в други европейски страни и стотиците милиарди евро, обещанията за които ни засипват ежедневно в информационния поток, някак примамливо звучи и у нас

 

да стреляме с „голямата базука“ срещу рецесията

 

Разумните гласове навсякъде в Европа говорят за мерки за смекчаване на ефекта от кризата, не за предотвратяване или избягване. Трезвата оценка е, че за този и следващите месеци на 2020 г. свиването на стопанската активност е неизбежно. И след отпадането на строгите рестрикции не всичко ще потръгне постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и почти незабавно обяви огромен антикризисен пакет от мерки - се очаква икономическият спад за годината да е двойно по-голям от този след финансовата криза от 2008 г.

„Хеликоптерните пари“, с които теоретично бюджетът може да обсипе гражданите, в случая няма да помогнат.  Раздаването на пари на работещи, пенсионери и бизнеси „на калпак“ в момента не може да предотврати неизбежното свиване на стопанската активност в идните месеци.

На първо място, имаме директна забрана за извършване на определени дейности. Това е де факто изчезване на предлагането, а не спад на търсенето на тези услуги. Тези бизнеси страдат, защото са затворени, не защото нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за широкия спектър от кръчми и кафенета до магазините за дрехи или детските клубове в търговските центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и обученията. Какво точно ще се промени за тези бизнеси,

 

ако правителството раздаде по 100 лева

 

(или 200, или 500) на всеки български гражданин утре? Точно нищо: те пак ще са затворени и няма да създават добавена стойност. Да, карантината ще свърши, но хората вече ще са похарчили парите от хеликоптера и няма как да „наваксат‘ за пропуснатите барове и дискотеки. 

Същото важи и за бизнеси, които не са формално забранени, но заради ограниченията срещат значително свиване на дейността. Когато хората работят от вкъщи, те не купуват закуски на път за офиса, зареждат по-малко гориво в личната кола, децата не купуват сок и сандвич в голямото междучасие и т.н. Междуградските пътувания са ограничени. Какво би се променило, ако тези домакинства получат неочаквано по-висока заплата или директен подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да направят пътуване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за училище.

Туризмът в момента, а и в следващите месеци, дори при по-меки ограничителни мерки, не може да работи. Децата няма да имат зелени училища, няма да има лагери през пролетната ваканция, а

 

семействата няма да купят „Великденски пакети“

 

И това не може да бъде преодоляно със стимул в доходите. Нито 13-а пенсия, нито вдигане на минималната заплата, нито административно повишаване на заплатите на държавните служители, нито щедри социални помощи, безкрайни болнични, платени от НОИ, и каквито и да са екзотични идеи не могат да променят този неумолим факт.

Другият глобален аспект на кризата е прекъсването на веригата на доставки заради непредвидимите и динамично променящи се ограничения по границите. С други думи, дори там, където има търсене, сделките не могат да се осъществят физически и в много случаи просто страните се отказват. Няма как с повече доходи и желание за потребление да прекарате камион през границата или да отмените забрана, въведена например от австрийското правителство. И обратно – ако българска фабрика не може да изнесе стоките си заради блокаж в транспортните коридори, финансовият стимул може да компенсира загубата в баланса на отделната фирма, но в реалността имаме по-малко създадена стойност и това не се променя.

Българската икономика е отворена към външните пазари, като много отрасли създават не крайни потребителски продукти, а стоки и услуги, ползвани от други бизнеси. Летният туризъм  в огромната си част разчита на чуждестранни клиенти. Ако те не дойдат – поради все още действащи забрани или страх? Държавата ще насърчи българите с бюджетни подаръци

 

да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг

 

и да ходят в любимите на англичаните барове? Автомобилното производство в Европа де факто е спряло, вероятно ни чака „нулево тримесечие“ подобно на вече случилото се в Китай. Българските компании, доставящи части, материали, оборудване на тези заводи, ще свият значително дейността си, а някои вероятно и ще спрат временно. И отново за вътрешните стимули: дори с допълнителни средства в джоба, какво точно ще си купи българският потребител от предприятие, което произвежда метални детайли, хидравлични помпи или автоелектроника? С какво точно българският потребител ще помогне на ИТ компания, когато бизнес клиент отменя поръчка за милиони? Как повече пари у домакинства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?

Да припомним, че

 

износът на стоки от България е близо 60 млрд. лева

 

(15 млрд. за тримесечие), приходите от международен туризъм наближават 8 млрд. лева годишно, ИТ и аутсорсингът на бизнес услуги също генерират приход от близо 5 млрд. лева.  Така беше. Кой е този вътрешен стимул, който може да компенсира 10, 20 или 30% спад на дейността заради глобална рецесия?

В момент на подобен шок крайната предпазливост и дори паниката са нормални реакции. Структурата на потреблението драстично се променя. Домакинствата отлагат големите си планове, никой не си купува автомобил или жилище, екскурзиите остават за по-нататък, фирмите се занимават не с инвестиции, а с кризисни мерки. Всичко освен абсолютно нужното за оцеляване застива "на трупчета“. Това е здравословен инстинкт. Ако утре получите изненадващо голяма сума, вероятно ще я заделите във фонд резервен, няма да се затичате към автокъщата или да започнете основен ремонт на апартамента. 

Тази реакция може да е по-силна или по-слаба, по-кратка или по-продължителна. Различни мерки с бюджетни средства могат да повлияят на продължителността и степента ѝ. Ако схемата за компенсиране на част от заплатите сработи,

 

по-малко хора ще бъдат съкратени,

 

а това от своя страна би успокоило останалите за бъдещето на работното им място. Тази мярка обаче може да действа само за предприятия, които са финансово устойчиви – оттук идва и голямото предизвикателство пред  втората група мерки, свързани с улеснен достъп до нови кредити. Тези мерки, ако са успешни – а дяволът е в детайлите, които предстои да видим – могат да въздействат на очакванията. А именно очакванията ще определят решенията както на фирми, така и на домакинства. Колкото е по-малък страхът, толкова по-малка ще е промяната на навиците за потребление и намеренията за по-дългосрочни покупки или инвестиции.

Но трябва да сме реалисти за възможните резултати. Да, запазването на работните места и подкрепата на доходите ще помогне за бърз рестарт. В това има здрав смисъл. Може да се надяваме хората да не са песимисти и поведението на домакинствата в по-малка степен да мине в режим „оцеляване“ с всички последици за стопанската активност по веригата. Но щетата е реална и независимо от доходите на българите структурата на икономиката ще се промени и ще има неизбежни губещи. Вероятно хората ще пътуват по-малко в следващите години, вероятно

 

китайците ще купуват по-малко немски автомобили

 

и така нататък.

Един от начините да се овладее този страх е и потвърждаване на дългосрочните приоритети на развитието и съответно финансирането им с публични разходи. Ако искаме по-качествено образование, трябва да продължи насочването на допълнителен ресурс - както за учители, така и за иновации и технологии. Ако искаме по-добра инфраструктура, не бива да се отказваме от публични инвестиции в пътища и жп линии. Ако искаме намаляване на бедността и социалното изключване, трябва да се насочат средства за добре насочени социални програми и услуги. Всичко това предполага запазване и дори увеличаване на бюджетните разходи през тази и следващите години, което ще има ефект на подкрепа на вътрешното търсене.

18

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

28 ведомства си вдигат с 30% заплатите зад паравана на кризата

04.08.2020

Обновена

7215 43
Реформа всяка забравете!

02.08.2020

ТАНЯ ПЕТРОВА

3944 6
Със стари обещания Борисов иска нов кредит на доверие

Коментари

Andrij

Знам само,че след кризата депозитите в банките ще се увеличат.Първо защото парите за развлечения,туризъм и др. подобни не могат да се изядат във вид на кебапчета и ще се спестят.И второ,защото освен предвидените за харчене пари от бюджета,правителството допълнително ще налее още няколко милиарда,които ще отидат отново в края на краищата в депозити.Защото реално заплатите в бюджетния сектор в повечето случаи ще се увеличат заради риска и увеличеното натоварване.А тези които ще пострадат те и досега са живели от заплата до заплата и нямат депопзити.

МЕТЕОР
снимка на МЕТЕОР

Що бе продължавате с това "институт за блаблаа..."

така по научно ли ви се струва....

Аз ако си регистрирам  фонадация" министерски съвет" ставам  ли такъв???????

 

Защо не изписват Вярното  фондация" институт блабал"?

Що лъжете ?

Billy-Joe Winchester

Авторът уж е голям неолиберал, но този път си е забравил стихотворението, а именно - да се намаляват и опрощават данъци. Кога, ако не в такъв критичен момент, държавата трябва ако не да помага, то поне да не пречи?

 

Май други вируси са плъзнали по институтите, не ковид-19, и отслабват паметта. 😉

steppenwolf

„Хеликоптерните пари“, с които теоретично бюджетът може да обсипе гражданите, в случая няма да помогнат

 

Напротив, ако това не стане скоро и особено ако положението се задържи до края на май (минимум!), както изглежда, на теб и на тия като  тебе* не с базука, а с най обикновена бейзболна бухалка ще им бъдат пръснати черепите.  От същите тези, потенциални ползватели на хеликоптерните пари....Гарантирам го това нещо! 

* включително и напомадения маргинал!

 

Структурата на потреблението драстично се променя

 

Това е единственото изречение от цялата статия, което има някакъв смисъл! Останалото са теоретични подпръцквания, комбинирани със собствени фантазии.

Диагностик

Хората боледуват ли от други болести?

https://lupa.bg/news/istinska-istoriya-shte-izmrem-ako-ne-sme-s-koronavirus_51144news.html

Shaaban_bin_Robert
снимка на Shaaban_bin_Robert

И да боледуват какво от това? Върховният вожд ясно го каза. Църкви за Великден няма да се затвярят, защото това е единствената ни надежда. Уповавайте се на Господ. Държавата беше до тук!

whw

Въй, въй, въй.

Когато нещата са "стабилни", държавата е много лоша, ама много калпава, ама много никаква. И забележете - само държавата - няма Бойко, няма Гойко, те са светци на положението. А бизнесмените - тях никой да не ги закача, те правят бизнес /по-точно пари/ и са много обидчиви и пискливи.

И сега - хеликоптерни пари, барчета и автом. пр-во. Таргетът ще е около 100 хил./по думи на соц. министърката/, за собственици на дискотеки не плачем и трето - авторчето - в бг няма производство на Автомобили, колкото и да надувате нещата.

 

Хеликоптерни пари нема да има, но ветропоказателните телевизионни икономисчета нема да свършат.

Чекаме светилото Хръсев к'ви ще ги спише.

Verbis verbis

Хърсев е стара лисица.

Той е видял и едно, и друго.

Младите обаче..

sega_reader

Срам за вестника.

Вече публикуват промиващи мнения на кадри от конкурента Дневник.

Това е все едно за лекар на ЦСКА да назначат доктора на Левски.

СраБна работа, както би казал Карадайъ.

Verbis verbis

Пазарниците са си повярвали, че светът се движи благодарение на парите и пазарите.

А съвсем не е така.

И сега някой издърпва килимчето из под краката им.

И този някой не се интересува от икономиката, а от смисъла.

Смисълът на съществуването на човека и човечеството.

И този смисъл изобщо не е консумацията.

Каубой
снимка на Каубой

Вероятно Светът ще се движи от вярата в ссср и възкръсването му? От времето на финикийците до сега от парите по добро нещо не е измислено. На някой учил политикономия в рабфак не му не нрави? Да, ама този свят преживя 1918 г. с 50 /петдесет / милиона починали. Ще преживее и това. Доларът  и Еврото ще са търсени. Вж. за рубли и юани, ще видим.

ИлияНиколов

Ако не дай си, Боже, няма да има хляб и сирене, за какво са ми долари и евро?

А бумажките на финикийците са чисто и просто разписки за дълг.

Сгугню
снимка на Сгугню

Много от написаното е вярно, но препоръките в края са неясни и като цяло не струват.

 

Всеки освободен от работа може да се регистрира в бюрото по труда и между 6 и 12 месеца да получава помощи за безработица, които би следвало да му покрият основните потребности.

Бизнеса ще трябва да стои на нулева позиция - няма да има приходи, трябва да свие разходите. Може би помощ трябва да се осигури за текущите, несвиваеми разходи като наеми и комунални услуги.

И други неща.

Впрочем, повечето от горното вече се прави или е налично.

 

Не мога да не отбележа обаче една немалка като количество категория хора, които допреди кризата, а и по принцип, бодро харчеха всичко, което имаха като доходи, че и заеми за потребление взимаха отгоре, без да заделят нищо за случаи на непредвидени разходи (бели пари за черни дни).

Тук говоря не за тези с минималните доходи, а за тези, които имаха обективната възможност да заделят па макар и 50-100 лв на месец.

Това е много странна психология и сега, в момент на криза, се вижда колко порочна е тя.

И има нещо нечестно в плачовете на тази категория хора в момента.

Нещо определено доста нечестно.

 

 

Verbis verbis

Нищо странно.

Просто кейнсинианци.

Каубой
снимка на Каубой

По-скоро несправедливо. Замириса ма море /пардон пари/ и дети л-та Шмита се наредиха на опашката. къде ли е г-н Паниковски?

"Паниковски бяга! - извика Балаганов. - Втори стадий от кражбата на гъска - забеляза студено Остап. - Третият стадий ще започне след залавянето на .."

 

Evasion

Трудещите се в т.нар ИПИ ямат абсолютно никаква представа за реалния живот. И дори не подозират, че между назубрената от тук и там теория и живия живот има неподозирано (за тях) дълбока пропаст...

МЕТЕОР
снимка на МЕТЕОР

Колега ,представа имат живеят го живота  но ибрикчиите така им е заповядано така Пишат.Манипулация на тълпи и отделни Личности...Ми е доктората мога да ти напиша много..Виж Лъжата за фондацията,когато Нямаш Лице да си Научен кадър  ползваш Лъжата.Теориите не са техни...нито 1 там няма Капацитет на 2 магарета сено да рздели, те не правят разлика от хуманитарна криза и овцевъдство.🐑Такива дават тон да пляскат по балкони да събират капачки да Отклоняват Вниманието да замазват 💩.Те филията знаят как да си я намажат но им през "барабана" за полпулацията на  територията, кастата  "шамани" е привнесена  издържана от usrael  Да държи Хората в Грешната посока на рзвитие.Няма как да ги забранят нпо  защото върхушката също е такова...

Всеки"избор" на територията е дирижирана.

Разделянето на Европа, Изолиране на Русия  е Цел. защото силна и добре живееща Европа  е ЗАплаха за сащ.

Виконт LUX
снимка на Виконт LUX

👍

лъчко е тъп.

Влез или се регистрирай за да коментираш