Бегемот, побойник, кавгаджия, крадец: английският е навсякъде - и навсякъде доминира. Започнал от неблагоприятни обстоятелства, на един малък европейски архипелаг, днес той се е разраснал до гигантски размери и удивително влияние. Почти 400 милиона души го говорят като първи език; около един милиард го знаят като втори. Той е официален език в минимум 59 страни, неофициален "лингва франка" в десетки други. Никой друг език в историята не е бил използван от толкова много хора или обхващал по-голяма част от земното кълбо. Свързан е и с големи амбиции: това е златният билет за сферите на образованието и международната търговия, мечтата на всеки родител и мъката на всеки ученик, разделителната черта между имащите и нямащите. А е и някак неизбежен: това е езикът на глобалния бизнес, интернет, науката, дипломацията, космическата навигация, дори патологията по птиците. И навсякъде, където отиде, той оставя след себе си диря от мъртъвци:
смазани диалекти, забравени езици, осакатени литератури
Един от директните начини да се проследи нарастващото влияние на английския е чрез начините, по които речникът му е проникнал в толкова много други езици. В продължение на едно хилядолетие или повече английският е бил голям вносител на думи, като е усвоил речников запас от латински, гръцки, френски, хинди, нахуатл и много други. През XX век обаче, докато САЩ се превръщат в доминираща свръхсила, а светът е все по-свързан, английският става нетен износител на думи. През 2001 г. Манфред Гьорлах - германски учен, който изучава зашеметяващия брой от регионални варианти на английския, публикува своя "Речник на европейските англицизми", в който са събрани английски думи, намерени в 16 европейски езика. Някои от най-разпространените сред тях включват "last minute", "fitness", "group sex", както и различни други думи, свързани с мореплаването или железопътния транспорт.
В някои страни, като Франция и Израел, специални езикови комисии работят от десетилетия насам, за да удържат английската вълна, като създават свои собствени езикови конструкции, обикновено без особено голям успех. (Както отбелязва журналистката Лорън Колинс: "Наистина ли има хора, които вярват, че френските тийнейджъри ще се съгласят по заповед, идеща откъм университетските среди, да заменят "секстинг" с нещо от рода на "текстова порнографика"?) Благодарение на интернет разпространението на английския език със сигурност се е ускорило.
Гравитационното привличане, което английският упражнява днес върху други езици,
може да се проследи и в света на фантастиката
Писателят и преводач Тим Паркс твърди, че европейските романи се пишат все повече на някакъв вид денатуриран, международен език, издялан от специфични за всяка страна препратки и трудни за превод игри на думи или граматика. Романите, писани в този режим - независимо дали са на холандски, италиански или швейцарски немски, - не само са усвоили стила на английския език, но може би и несъзнателно-коварно ограничават самите себе си до описания на нещата по начини, които са по-лесно смилаеми в един англоезичен контекст.
Но днешното влияние на английския отива далеч отвъд простото лексикално заемане или литературно влияние. Изследователи от Миланския университет (IULM) са забелязали, че през последните 50 години италианският синтаксис се е изместил по посока на шаблони, които имитират английски модели, например при използването на притежателни вместо възвратни местоимения при обозначаването на части от тялото, както и при честотата, с която пред съществителните се поставят прилагателни. Немският език също започва да приема все повече английски граматични форми, докато при шведския влиянието на английския променя правилата за формиране на слово и фонология.
Доскоро историята на английския е била подобна на онази на други световни езици: той се е разпространявал чрез комбинация от завоевания, търговия и колонизация. (Някои езици, като арабския и санскрит, са придобили подем и чрез свещения си статус.) Но след това, в някакъв момент между края на Втората световна война и началото на новото хилядолетие, английският е извършил скок в първенството, който не може да бъде реално описан от никакво количество приказки за "лингва франка" или "глобален език". Той се е трансформирал от доминиращ език до онова днешно нещо, което датският социолог Абрам де Сваан нарича "хиперцентрален".
Де Сваан
разделя езиците на четири категории
Най-долу в основата на пирамидата се намират "периферните езици", които съставляват 98% от всички езици, но се говорят от по-малко от 10% от човечеството. Те са предимно устни и рядко имат някакъв официален статус. На следващо място идват "централните езици", макар че по-подходящото в случая название е може би "национални езици". Те разполагат с писменост и се преподават в училища и всеки от тях разполага с територия, която нарича своя: Литва за литовския, Северна и Южна Корея за корейския, Парагвай за езика гуарани.
Следващи са 12-те "суперцентрални езика": арабски, китайски, английски, френски, немски, хинди, японски, малайски, португалски, руски, испански и суахили - всеки от които (с изключение на суахили) може да се похвали с около 100 милиона или повече хора, които го използват като основен. Това са езици, с които можете да пътувате. Те са широко говорени като втори езици - често (макар и не предимно) като резултат от колониалното минало на родителския им народ.
Накрая стигаме до върха на пирамидата, до езиците, които свързват едни с други суперцентралните. Всъщност той е само един: английският, който Де Сваан нарича "хиперцентралният език, който поддържа целостта на цялата световна езикова система". Литературният критик Джонатан Арак е още по-директен, отбелязвайки в критиката на онова, което той нарича "англоглобализъм", че "английският в културата, като долара в икономиката, служи като средство, чрез което познанието може да бъде преведено от локално на глобално равнище".
Дали завладяването на света от английския е наистина нещо толкова лошо? В някакво не особено далечно бъдеще може би благодарение на английския
проклятието на Вавилон ще бъде премахнато
и човешките деца ще могат да се съберат отново, обединени с помощта на общ език. Разбира се, това е нещото, което феновете на английския език биха искали да ви накарат да повярвате.
Смята се, че в наши дни светът губи по един език на всеки две седмици. Лингвистите предвиждат, че между 50 и 90% от около 6000-те днешни езици по света ще изчезнат през следващия век. За да оцелее дори една малка част от тях, ще трябва да започнем да мислим за по-малките езици не като за застрашени видове, които си струва да бъдат спасени, а като равностойни, достойни за обучение. В повечето части от света вече е прекалено късно. Големият историк и романист от Мали Амаду Хампати Ба е казал веднъж, че когато в Африка умре възрастен човек, изгаря библиотека.
Един жител на друга езикова фокусна точка, региона Сепик в Папуа, Нова Гвинея, казал на лингвиста Никълъс Еванс: "Няма да е добре, ако бихме говорили по един и същи начин; ние обичаме да знаем откъде идват хората". Това е една визия за Вавилон в обратна посока. Вместо да представляват падане от човешкото съвършенство, както в библейската история, тук многото езици са дар. Това е нещо, което трябва да запомним, преди да оставим английския да погълне земното кълбо.
(*Със съкращения. Превод: Златко Енев за сп. "Либерален преглед")
