Прародината на индоевропейските езици е някъде в Южен Кавказ, където протоиндоевропейски език се е говорил със сигурност преди 8120 г. Оттам носителите на различните клонове са се разпространили в Евразия. Някои от тях са се озовали в Европа по анатолийския път, а други очевидно са пътували през Понтийско-Каспийската степ. Само германските, келтските, италийските и евентуално балто-славянските езици изглежда са свързани с миграцията на носителите на ямненската култура. Това изследването е публикувано в списание Science.
Преди Великите географски открития индоевропейското езиково семейство е разпространено от Ирландия до Северна Индия. Предполага се, че преди няколко хиляди години е съществувала общност, която е говорела хипотетичен протоиндоевропейски език. Въпреки това въпросите къде е била прародината на този език и как носителите му са се разпространили по света все още не са решени еднозначно.
Съществуват две основни хипотези за това как индоевропейските езици са се озовали в Европа. Първата предполага, че те са били донесени със себе си през ранния неолит от първите земеделци, които са мигрирали от Мала Азия - преди около девет хиляди години. Според другата, протоиндоевропейците са живели в Понтийско-Каспийската степ, откъдето са мигрирали на запад в края на неолита/началото на бронзовата епоха. След като палеогенетиците откриват, че преди около пет хиляди години степните хора значително са променили структурата на генофонда на Централна и Западна Европа, втората хипотеза започва да надделява, макар че не е лишена от слабости.
Пол Хегърти от Папския католически университет в Перу заедно с учени от 13 държави представи резултатите от нови изчисления на времето, когато е съществувал протоиндоевропейският език, като елиминира някои от неточностите, присъщи на предишни модели. По-специално лингвистите установиха, че само три древни писмени езика могат да се считат за преки предци на съвременните езици. Сред тях са класическият арменски език (Грабар) и три варианта на старогръцкия език, като само в два от случаите вероятността е по-голяма или равна на 50 %. В предишни изследвания такива езици са били 27.
Включвайки новите данни в модела, учените изчислиха, че протоиндоевропейският език е съществувал преди около 8120 години (6740-9610 години при доверителен интервал от 95 процента), т.е. забележимо по-рано от изчисленията в някои предишни трудове. Анализът потвърди, че индоевропейските езици се разделят на десет основни клона: анатолийски, тохарски, албански (палеобалкански), арменски, гръцки, индоирански, балто-славянски, германски, италийски и келтски.
Изследователите смятат, че прародината на индоевропейските езици е в Южен Кавказ. От този регион предците на анадолския, гръцкия и албанския клон се разпространяват първо на запад, което като цяло съответства на древните ДНК данни. По-късно носителите на бъдещите германски, италийски, келтски и, очевидно, балто-славянски езици идват от Южен Кавказ в Понтийско-Каспийската степ, откъдето очевидно се разпространяват на запад по време на раннобронзовата или къснонеолитната степна миграция.
Изследователите смятат, че протогерманските и пракелтските езици са се разделили преди около 4890 години. Още по-рано от тях се е отделил балто-славянският праславянски език - преди около 6460 години. Приблизително 500 години преди това се е отделил праиндоиранският език, който се е разделил на иранска и индийска линия преди около 5520 години.
