Ако има нещо, в което почти всички са единодушни, то е, че БСП загуби сигурна победа. Спори се кога точно се е случило това - през февруари, когато партията напусна парламента, през април, когато се разтресе от скандали при реденето на листите, или през май с вялата си и разнопосочна кампания. Но фактът си е факт - макар да си осигури едно депутатско място в повече в европарламента в сравнение с предишния вот, БСП финишира след ГЕРБ с 6% разлика. И то при условие че противникът й бе сериозно ударен от имотни и корупционни скандали.
За да затвърди тоталната неадекватност,
лидерът на БСП Корнелия Нинова първо отказа да подаде оставка, после размисли, но пък уточни, че пак смята да се кандидатира за председателския пост.
Всъщност „моралният“ й акт на поемане на отговорност за изборната загуба изобщо не решава проблемите на партията. Напротив. Разделителните линии и вътрешното напрежение се задълбочават най-вече заради личните амбиции на Нинова и доказаното й неумение да печели съюзници.
Явните раздори и наченките на разцеплението в БСП започнаха още на конгреса през януари, когато Нинова открито лобира за Елена Йончева да е водач на евролистата и се обяви срещу включването на Сергей Станишев в нея. Въпреки намеренията не бяха излъчени ясни послания към членове и симпатизанти. Липсваха конкретни леви идеи, които да отличат БСП от ГЕРБ и останалите политически сили. Всичко беше опаковано в общи фрази. Особено показателно бе безсмисленото громене на Истанбулската конвенция и т. нар. социален пол, заради което Корнелия Нинова влезе в конфронтация и с ПЕС.
Още на конгреса си пролича, че
опозицията в БСП няма намерение да се предава.
На следващия пленум Нинова бе бламирана и Станишев беше включен в листата. А БСП, вместо да се обедини, още повече се разедини, като поведе на практика две успоредни предизборни кампании - едната на Нинова и Йончева, другата - на Станишев, подкрепян от вътрешната опозиция. Което се оказа и основна грешка на соцлидера. Как ще сваляш властта, ще искаш да я вземеш, като не можеш да консолидираш хората около теб и нагнетяваш никому ненужен раздор?
Напускането на парламента също се отрази негативно на кампанията. Нинова не се съгласи с настоятелните и аргументирани гласове социалистите да прекратят бойкота, защото се "загубват" като опозиция. Така предизборната кампания стартира на практика от средата на февруари, когато БСП излезе от НС, а социалистите тръгнаха из страната с позивната "победа“ с всички сили и средства. Но се получи точно обратният ефект. За тези повече от три месеца се стигна до голямо изтощение, апатия и размиване на кампанията. А Нинова си отвори още един фронт на съпротива срещу нея, като остави народните представители не само без заплати, но и без трибуна и поле за изява и действие. Сега връщането към парламентарната работа ще е по-трудно.
Червеното ръководство
не успя да извлече дивиденти и от скандалите,
които удариха тежко управляващите - „Апартаментгейт“, „къщите за гости“ и последвалите след тях множество министерски и партийни оставки. Не съумя и да се възползва от вътрешните колизии в ГЕРБ. Елена Йончева опита с нови разкрития около Бойко Борисов и т. нар. Барселонска къща, но без особен успех. Соцръководството пък изобщо не успя да обясни как точно БСП ще е алтернатива на властта, ако действително се стигне до предсрочен парламентарен вот.
Резултатът от всичко това е логичен - БСП загуби изборите. Това са вторите избори, които Корнелия Нинова губи, откакто е начело на левицата. И това не може да бъде подминато не само от вътрешните й опоненти, но и от хората, с чиято помощ тя стана лидер на партията.
„Не съм доволен от воаяжите й, от замитането на проблемите под миндерите. Загубихме сготвени избори“, заяви пловдивският бизнесмен Георги Гергов, който е сред най-върлите опоненти на Нинова. Той дори обвини Нинова, че използва партията за лични цели, а БСП е на „деда ми, на баща ми, на всички социалисти“. Опозицията очевидно се стяга за решителна битка на конгреса на 16 юни, макар че до този момент не е издигнала за председател фигура, която да е по-приемлива от Нинова или поне да е
ново лице, необременено от предишни прегрешения
Конгресът ще трябва да реши как ще се избира новият лидер. Нинова предлага този път изборът да е пряк - от местните структури, а не от конгреса. Процедурата, която съществува в новия партиен устав, е сложна и тромава. Никой не знае колко точно са членовете на БСП, нужно е изчистване на червените избирателни списъци, а и настоящото ръководство няма особено голям опит в подобен вот. Ако наистина се случи пряк избор за лидер, то той ще се проточи цяло лято и партията отново ще изгуби безценно време и сили във вътрешни разпри, при положение че я чакат местни избори. А може би и точно това е целта – да се тупа топката, докато се поуталожат проблемите. Така Нинова, която смята, че държи здраво местните структури, накрая пак ще спечели и ще бъде преизбрана. Преди години СДС също пробва подобен сценарий. Проведе вътрешнопартийни избори и след това започна разцеплението му.
Пред БСП има и друг път. Всички страни - Корнелия Нинова, симпатизантите й, опонентите й, да загърбят личните си амбиции, дрязги, крамоли, неприязън. На конгреса през юни или след това да изберат лидер, който да довърши мандата до лятото на 2020 г., и да се хванат решително за работа. Защото без ясни и конкретни идеи, с които да спечелиш подкрепата на хората, няма как да претендираш за властта.
Ако това не се случи, БСП ще направи голяма услуга на Бойко Борисов и ГЕРБ, като им гарантира лесна битка и победа на следващия вот.
