Всички реверанси на българската държава към бизнеса на "ЛУКойл" у нас носят огромни приходи на руската компания и на режима на Путин, без да работят за интересите на българските данъкоплатци. Заплахите, че без руски петрол бургаският нефтохим ще загине, а цените на горивата ще изхвърчат като тапи от шампанско, са част от фалшивите опорни точки на прокремълската пропаганда.
Тези изводи са очертани в анализ на Центъра за изследване на демокрацията. Експертите на ЦИД се позовават на факти и данни от официални и публично достъпни източници, вкл. годишни отчети на дружества от групата "Лукойл", документи на митниците и др.
Анализът е изготвен в отговор на опасенията, че ако държавата форсира отказа от внос на руски петрол, може да се получат нежелани ефекти като спиране на рафинерията в Бургас, шок с цените и недостиг на горива.
Мегапечалбите
Само през 2022 г. “Лукойл” е генерирал над 3 млрд. щатски долара печалба от преработката и продажбата на горива в България и в региона, което се равнява на около 4% от общите приходи от продажбата на петрол в руския бюджет, изчисляват авторите на доклада, като посочват, че с тези пари се финансира войната на Путин в Украйна,
Тези колосални печалби са възможни, защото заради санкциите на Запада срещу агресора руският петрол се продава значително по-евтино от конкурентните сортове, а в същото време произведените от него горива в България се продават на високи европейски цени. Крайните цени на бензина и дизела у нас са относително ниски само защото страната ни е с най-ниските акцизи в целия ЕС, припомнят от ЦИД.
След като ЕС наложи вето върху вноса на руски петрол, София измоли временно изключение (дерогация) от забраната, за да защити фирмите и гражданите от поскъпване на горивата. Но фактите сочат друго, дерогацията не е допринесла за евтин бензин и дизел на нашия пазар, а е гарантирала свръхпечалби за „Литаско”, дъщерното дружество на руската компания „Лукойл”, регистрирано преди в Швейцария, а отскоро - в Обединените арабски емирства.
"Между 2021 г. и края на 2022 г. “Литаско” е работило по схема за трансферно ценообразуване, при която е контролирало цялата верига от кладенеца до продажбата на рафинирани петролни продукти. През това време рафинерията в Бургас работи на ишлеме. От началото на 2023 г. “Литаско” не възлага преработка на нефта на ишлеме, а го продава на "ЛУКойл Нефтохим", който сам реализира произедената продукция. Твърденията, че смяната на схемата щяла да осигури стотици милиони приходи от облагане на печалбите в България, засега никак не се оправдават.
Въпреки че „Литаско” купува евтин петрол „Уралс”, цените на горивата на евро в България са близки до средните в ЕС.
След началото на войната в Украйна печалбата на "ЛУКойл" у нас от литър продадено гориво (бензин А-95, дизел, керосин и др.) расте, като за периода март - декември 2022 г. е средно 47 ст./л, а общата печалба за миналата година е близо 2.8 млрд. лв.
Санкциите принуждават Русия да продава нефта си евтино, като разликата с котировките на сорта „Брент” се увеличава от под 1 щатски долар на барел през декември 2021 г. до близо 32 долара към края на юни т. г. Високият марж на печалба на “ЛУКойл” се запазва и след влизането в сила на дерогацията и общата печалба за периода декември 2022 - юли 2023 г. достига 1,51 млрд. лв.
За всеки барел “Уралс”, изнесен за България, руското правителство получава около 50 долара под формата на данъци и такси.
Прекомерна мощ
Свръхпечалбите на "ЛУКойл" у нас се подхранват и от мощните пазарни позиции на руската група. През 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) налага на “ЛУКойл” две санкции за злоупотреба с господстващо положение - съответно за 70 млн. и 200 млн. лева, припомнят експертите от ЦИД.
КЗК установява, че вносът на горива в България от други фирми е бил възпрепятстван от „ЛУКойл” - чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива до данъчните му складове, вкл. и чрез ограничаване на вноса по море чрез блокиране на складове, свързани с пристанищата "Росенец" и "Петрол - Варна", както и чрез отказан достъп до продуктопроводите за пренос на горива на други производители и вносители.
"Незаменимият"
От години шества митът, че рафинерията в Бургас не може да замени изцяло или дори частично преработката на руски петрол с алтернативни сортове. Това са небивалици - още през 90-те години на миналия век „Нефтохим‟ е бил в състояние да преработва различни видове суров петрол - и с високо съдържание на сяра, и по-леки и „по-сладки“ (с ниско съдържание на сяра). Рафинерията е работила с либийски нефт (например Sarir), със сирийски (Syrian Light), с алжирски (Saharan Blend) и др.
Проучване, в което са участвали и специалисти от рафинерията, показва, че от 28 изследвани сорта петрол само три са несъвместими с "Уралс" и не са подходящи за инсталциите в Бургас.
Някои сортове, които се предлагат на пристанищата в Черно и Средиземно море и които са подобни на “Уралс”, са само част от многото възможности за диверсификация в региона. Под 3% от наличните потоци суров петрол биха били достатъчни, за да работи “Нефтохим” в „обичайния си режим“ без преработката на руски петрол. Важно е да се подчертае, че тук не са разгледани други възможни доставчици, като тези от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или държави-производителки от западното крайбрежие на Африка.
Препятствия по пътя
При ограничаване на доставките на руски петрол “Нефтохим” трябва да си осигури договори за други източници на добри цени и ефективни начини за транспортиране.
Пристанище Росенец може да приема танкери, превозващи до около 70 000 тона. По съвременните стандарти това са малки кораби, които могат да бъдат зареждани на почти всички терминали за износ на петрол в Черно и Средиземно море и да преминават през Босфора, където максималният размер на танкерите е около 120 000 тона.
Сега "Нефтохим” получава нефт основно от портовете Новоросийск/Туапсе. Алтернативните пристанища са по-далечни, което означава, че пътят на танкерите би бил по-дълъг и с по-високи такси.
От ЦИД са изчислили, че ако се премине към доставки от Казахстан и азербайджански петрол (Супса) в рамките на Черно море, това може да се отрази в 1% оскъпяване.
Ще има ли трусове?
"Премахването на дерогацията няма да има съществено влияние върху крайните цени на горивата и те ще останат най-ниските (след данъци) в целия ЕС. Това е продиктувано, от една страна, от ниските данъци и акцизи, които са средно с една трета по-ниски от тези в ЕС, а от друга, и от очакваното незначителното покачване на производствените цени на горивата", категорични са от ЦИД.
Оскъпяването заради промяната на сорта петрол, който се преработва в рафинерията не би трябвало да е повече от 10-12 ст. на литър, и то в случай на пълно спиране на вноса на руски нефт. А по-сложната логистика на алтернативни доставки на петрол или на горива би добавила около 1,5% увеличение на цената преди данъци.
От друга страна, премахването на дерогацията и мерките на държавата биха довели до сериозно разместване на пазара на едро в България, позволявайки на други компании да се конкурират за пазарния дял на „ЛУКойл“, посочват анализаторите. И правят следните
важни изводи:
Няколко поредни правителства на България разпространяват фалшиви твърдения, че без дерогацията рафинерията „Нефтохим” няма да може да работи, водейки до недостиг на горива и други рафинирани продукти. Финансовите и политическите интереси, които обслужва тази дерогация, не защитават българските потребители, а по-скоро Кремъл и свързани с него олигархични интереси.
За всеки барел, преработен в „Нефтохим”, руските му собственици удвояват нетната си печалба от добития в Русия петрол, като продават преработените крайни продукти на пазара в България (ЕС). Тази печалба е значителен финансов трансфер за руското правителство, който позволява продължаването на военната агресия в Украйна. Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго е важна стъпка към лишаването на Кремъл от печалби, с които да финансира войната си в Украйна.
Какво следва?
Одит на Агенцията за държавна финансова инспекция може да оцени структурата на печалбата на „ЛУКойл”, различните начини за диверсифициране на доставките на суров петрол извън Русия и изискването на конкретни срокове и инвестиционни ангажименти за отстраняване на предполагаемите технически пречки за прилагане на петролното ембарго на ЕС.
Ако руската компания откаже да изпълни условието за диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията в Бургас под държавен контрол чрез „златната” акция, която му позволява да влияе върху стратегически решения.
Германия и Италия вече показаха, че в рамките на по-малко от 6 месеца могат да принудят руските собственици на техните големи рафинерии да спазват санкциите на ЕС чрез поставяне под специален контрол. Без възможност да внася руски петрол на преференциални цени и да го използва за получаване на монополни печалби, „ЛУКойл” вероятно ще се опита да се освободи от активите си, както направи вече с рафинерията в Сицилия.
Прекратяването на концесията за "Росенец" ще отвори достъпа до пристанищни услуги за повече компании, ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и ще гарантира правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи в бюджета.
