Държавата е събрала през 2023 г. 217 млн. лв. данък "свръхпечалба" от фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Парите са влезли в държавния бюджет.
Това отговаря финансовият министър Людмила Петкова на въпрос на депутата Мартин Димитров за постъпленията от допълнителното облагане на фирмите, направили свръхпечалби заради бума на цените на нефта, природния газ и горивата след военното нахлуване на Русия в Украйна.
През 2022 г. Народното събрание гласува въвеждането на т.нар. "солидарна вноска" за част от енергийните фирми, отделно от 10%-ния стандартен данък печалба. Вноската всъщност бе въведена от Еврокомисията за държавите в съюза и е в размер на 33% допълнително облагане на всички фирми от бизнеса с нефт, нефтопродукти, природен газ и въглища, чиито печалби през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20 % средните нива за последните четири години. В опит да събере повече пари от руската компания "Лукойл", която направи огромни печалби в този период, нашият парламент повиши този допълнителен налог на 50% за последното тримесечие на 2023 г. Облагането на свръхпечалбата на фирмите от посочени сектори беше в сила само за 2022 и 2023 г.
От МФ не дават разбивка колко от допълнителните приходи от облагането на свръхпечалбата са дошли от различните видове дейности - нефт и нефтопродукти, природен газ и въглища. Аргументът е, че така ще се наруши статистическата тайна, защото в някои от секторите икономическите играчи са по-малко от трима или един от тях държи над 85% от общата стойност на постъпленията.
Може да се очаква, че огромната част от сумата 217 млн. лв. идва от "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България". Още при приемането на солидарната вноска от МФ посочиха, че малко над 30 са фирмите у нас, които ще бъдат засегнати, но половината от тях били на загуба и на практика няма да платят нищо.
Цитираната сума от 217 млн. лв. е твърде скромна на фона на очакванията на няколко правителства, които се смениха в този период, "Лукойл" да преведе 600-700 млн. лв. данък.
Въпросната солидарна вноска е отделно от вноската, която "Лукойл" прави към фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тя бе наложена на рафинерията в Бургас заради разликата в цената на евтиния руски петрол и цената на сорт "Брент" със специален закон, станал известен като "законът за едното левче на Делян Добрев". Идеята бе с парите от тези вноски да се финансират транспортните разходи на уязвими групи от населението.
Според сметките на депутата от ГЕРБ постъпленията от разликата в цените на двата вида петрол трябваше да бъдат поне 1 милиард лева. Държавата обаче успя да събере само 113 млн. лв. Причината бе калпаво приетият закон, който блокира събирането на таксата почти през цялата 2023 г. - правителството трябваше да пита ЕК дали може да въведе това допълнително облагане, но служебният кабинет на Гълъб Донев не предприе нищо в продължение на месеци. В крайна сметка "Лукойл Нефтохим" плати вноски за четири месеца - от декември 2023 г. до март 2024 г., когато спря да работи с руски нефт.
В момента рафинерията обжалва размера на месечните вноски към енергийния фонд, заради което не може да стартира и програмата за подпомагане на транспортните разходи.
