Българската икономика е силно зависима от европейското финансиране и това не е новина. Пандемията и политическата криза доведоха до рязко свиване на активността по линия на европейските средства и това е видимо и от статистиката за изпълнение на бюджета, и от статистиката за възложените обществени поръчки. Диетата по линия на европейските средства е на път да приключи. Закъснението при оперативните програми бе наваксано и България може да се похвали, че е сред една от страните с относително голям дял на одобрени програми и финансиране за новия програмен период 2021-2027 г. Най-накрая тръгна и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Така 2023 г. се очертава рекордна за разходите по линия на средствата от ЕС. Според последните данни на МФ за средносрочната бюджетна прогноза (такава при актуализацията на бюджета през юли не бе представена) разходите по линия на оперативните програми и плана за възстановяване през 2023 г. ще възлязат на 7,39 млрд. лв. Това е рекордно високо ниво на финансиране по линия на ЕС, като дори е възможно то да бъде допълнително завишено покрай отчитане на по-високото първо плащане, което страната ни очаква за тази година. Къде стои България спрямо останалите страни от ЕС и какво очаква през новия програмен период?
България закъсня, но закъсняха и останалите страни от ЕС
България закъсня с представянето на окончателна версия на споразумението си за партньорство – ключов документ за работата по одобряване и на самите оперативни програми. Такива закъснения обаче имаше навсякъде в Европа, като една от причините е и късното договаряне на нормативната рамка за новия програмен период покрай ковид епидемията. Така на 6 юли Европейската комисия одобри споразумението за новия програмен период 2021-2027, по което България очаква 11 млрд. евро. Извън това са парите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Оттогава насам България ударно изпраща оперативни програми, като повечето от тях вече са одобрени от ЕК. До момента Брюксел е одобрил 7 от общо 10 програми. Сред тях са трите програми, финансирани през социалния фонд – „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и „Храни“, програма „Конкурентоспособност и иновации“, тежките инфраструктурни програми „Транспортна свързаност“ и „Околна среда“, програма „Техническа помощ“. Одобрение в Брюксел продължава да чака програмите „Научни изследвания, иновации и дигитализация“, „Морско дело, рибарство и аквакултури“ и „Развитие на регионите“.
С този актив България е сред страните в ЕС със сравнително напреднал процес по одобряване на програми. По данни на EK одобрени програми за новия програмен период към началото на миналата седмица имаха 14 държави, включително и България. Нито една одобрена програма няма в Гърция и Румъния, Унгария, Латвия, Словакия, Словения, Испания и др.
Още отсега може да се очаква, че програма „Развитие на регионите“ ще е най-трудна за одобрение. Причината е, че това е програмата, която ще бъде използвана като инструмент за разпределяне на парите от фонда за справедлив преход. По линия на фонда към бюджета на програмата е включено допълнително финансиране в размер на 1, 5 млрд. евро (1,3 млрд. евро от ЕС плюс 228 млн. евро национално финансиране), които трябва да бъдат насочени към най-засегнатите от зелената сделка региони у нас – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Извън тях България планира да финансира и други по-слабо засегнати региони. Програмата „Развитие на регионите“ бе одобрена в последния момент от кабинета на Кирил Петков – на 28 юли, и е пратена в ЕК, но очевидно на Брюксел е представен частичен документ без разпределението на парите по Фонда за справедлив преход. Проектите как да изглеждат териториалните планове за справедлив преход станаха публични едва през август – бяха пуснати за обществено обсъждане на 2 август, при това без финансова рамка. Интересите в този сектор са огромни, като предстои да видим какво в крайна сметка ще бъде предложено на Брюксел и одобрено.
Ще останат ли парите само на хартия и през 2023 г.?
Много е важно планирането на конкретните схеми и процедури да бъде движено с приоритет, защото политическата криза може да остави тези числа на хартия, както се случи и тази година. 2022-ра бе почти нулева година за публични инвестиции и по линия на националното финансиране, и при еврофондовете. Показателно е какви приходи са постъпили от ЕС по линия на оперативните програми и какви разходи са извършени към края на август. При уточнен план за разходите за 2022 г. на Национален фонд (тук попадат само оперативните програми и планът за възстановяване, без парите от ЕС за земеделие) в размер на 4,3 млрд. лв. отчетът към края на август е за разходи от 427 млн. лв. Това е много слабо изпълнение и предстои да видим в крайна сметка как ще приключи годината, но чудеса едва ли са възможни, дори и след пристигането на първото плащане по плана за възстановяване. Очаква се то да е в размер на 2,6 млрд. лв. и да постъпи преди края на годината.
Ако България иска да навакса забавянията и изоставането, следва да работи ударно и по плана за възстановяване, и по оперативните програми. С по-напреднало планиране в тази посока са две от програмите, които вече пуснаха индикативни годишни работни програми за 2023 г. – "Образование" и "Околна среда".
При плана за възстановяване картината е по-различна, защото конкретните проекти вече са планирани и одобрени от Брюксел, а парите се отпускат не за изпълнени проекти, а за реализирани реформи. Министерствата би следвало да предадат на МФ графици за изпълнение на самите инвестиции, които да залегнат в споразумения за партньорство, които всяко ведомство ще подпише с финансовия министър. Споразуменията още не са финализирани и към момента няма яснота какъв точно график и амбиции си поставят министерствата за 2023 г.
2023-та ще е критична и за приключването на стария програмен период. По данни на МФ към края на август България е разплатила по стария програмен период 6,7 млрд. евро при общ бюджет заедно с националното съфинансиране в размер на 9,3 млрд. евро. Очаква се рискът от загуба на средства да не е голям, защото по оперативните програми бяха пренасочени пари за справяне с пандемията, а после и за бежанците.
