Ако всяко зло е за добро, хроничната политическа нестабилност в България ще роди изобилна реколта. Колкото по-неспособна е държавата да се самоуправлява, толкова по-голяма полза има от членството си в Европейския съюз, защото оттам черпи готови управленски решения.
Голяма услуга ни прави Европейската комисия, която съживява темата за разширяване на ЕС, придружена от концепция как би изглеждал съюзът в близко бъдеще с 30 и повече членове. Редовното заседание на Колегиума на ЕК в първия ден на пролетта изрази воля за цъфтеж на посятата през есента от Урсула фон дер Лайен и вече поникнала идея за реформа на ЕС, която да изключи риска от неговото блокиране поради съпротивата на отделни държави. При членуващи 27 държави се вижда, че една Унгария може да затрудни много сериозно вземането на решения, а тя се готви от средата на годината да поеме и ротационното шестмесечно председателство на Съвета на ЕС. При повече държави чисто математически този риск ще стане по-голям.
В момента се наблюдава
съревнование между групи страни
кои кандидатки да бъдат изтикани по-напред в редицата на очакващите начало на присъединителни преговори. На мода са Украйна и Молдова заради европейската солидарност срещу Русия, която заплашва не само тези две държави, но и целия ЕС с агресивната си политика. Големите западноевропейски сили намират по този въпрос единомислие с бившите соцдържави на предна линия, които се чувстват по-уязвими поради близостта си до Русия. Австрия пък успя да сплоти зад себе си страните, произлезли от бившата Австро-Унгарска империя, които обвързаха европейските перспективи на Украйна и Молдова с искане да се ускори процедурата за стартиране на преговори с Босна и Херцеговина.
Европейската комисия се старае да изглежда безпристрастна, защото е длъжна да прилага принципа на оценка на кандидатите "по заслуги", но като главна носителка на законодателната инициатива в ЕС използва случая да прокара предварителното условие първо съюзът да се подготви за разширяването, а после да оценява готовността на нови членове.
Възловият въпрос тук е да отпадне правото на вето,
което изравнява тежестта на държавите, и да бъде заменено от квалифицирано мнозинство, така че специфичните национални съображения да не се превръщат в пречка за колективни решения.
Разсъждения в тази посока има отдавна. Още в края на 60-те години на ХХ в., когато Европейската общност (бабата на ЕС) наброяваше шест членки, генерал Шарл де Гол блокираше приемането на Великобритания и още три държави, като обясняваше, че "шестима са компания, а десет са вече тълпа". Оттогава Великобритания влезе и излезе от съюза, а ЕС набъбна почти пет пъти, но принципът на единогласието не бе нарушен, колкото и да се променяха основните договори. Впрочем НАТО се разрасна до 32 членове и все още държи на консенсуса.
Сега обаче изглежда, че предстои сериозна промяна, която би могла да стане дори без преработка на договорите, за да се избегне изключително тромавата процедура за реформиране на основното законодателство. Еврокомисията настоява, че отпадането на правото на вето не изисква промяна на Договора за ЕС, тъй като пътят вече е очертан в действащите договори чрез
"клаузи пасарелки",
които позволяват на държавите да променят правилата за гласуване (но чрез единодушен вот). С други думи, достатъчно е веднъж да бъдат убедени да гласуват единодушно, че приемат занапред да гласуват с квалифицирано мнозинство. За да отпаднат страховете, се предлага гласуването с квалифицирано мнозинство да се съчетае "с подходящи и пропорционални предпазни мерки, за да се вземат предвид стратегическите национални интереси". Крачката може да се окаже полукрачка, но все пак е в същата посока. Важното е по пасарелката да се върви предпазливо, защото е по-несигурно съоръжение от една магистрала.
Точно това прави Еврокомисията, която зад потока от думи, възхваляващи разширяването, вмъква между другото темата за такава фундаментална промяна. България, както и други малки и средноголеми държави имат причина да бъдат нащрек, защото сегашната им тежест ще намалее вследствие на по-скромния им размер. В момента техният глас тежи колкото на всички останали, взети заедно, защото само едно "Не" е достатъчно да блокира общи решения, подкрепени от другите държави в ЕС. При квалифицирано мнозинство ще им се наложи
да простират краката според чергата си
Разбира се, няма опасност да станат жертва на нечий диктат, но ще им се наложи да се съобразяват повече с доминиращите интереси и становища.
България, която проявява остра чувствителност да не ѝ изстинат краката, има навика постоянно да проверява откъде духа външният вятър. Политическата ѝ класа продължава да се люшка между Европа и Русия и само уродливият международен образ на Владимир Путин пречи на част от нея да се хвърли в обятията му. Единствената спойка между разните кланове да управляват заедно е разбирането, че стратегическите цели заоблят съперничеството помежду им за тяхно общо добро. Изпуснатата реплика на финансовия министър в оставка Асен Василев за "най-красивото лице на мафията", и то по адрес на брюкселската довереница Мария Габриел, само показва, че в името на европейската интеграция на страната се прави компромис с нейната корупция на високо равнище и организирана престъпност, за които Брюксел показа склонност да си затваря очите.
Под натиск държавата вероятно ще се откаже от правото си на вето, защото
сделката ще бъде за продължаване на европейската търпимост
към нейната мафиотска върхушка. Като се има предвид, че българската мафия има дълбоки постсъветски корени, за обществото ще е по-добре да бъде дръпната към Европа, защото от Русия не може да се очаква да бъде изкоренена. Нейната неспособност да осигури на страната стабилно управление показва, че ще бъде полезно възловите решения да произтичат от колективната воля на държави с утвърдено върховенство на закона.
Откакто паднаха изходните визи се видя, че българите нямат проблем да спазват чуждия правов ред.
