- По какво е изпитът?
- По агенционна журналистика.
- Няма значение. Дайте теста!
Истински разговор със студент на поправителен изпит
-------------
България отива на поправителен изпит в ЕС, без да знае какъв ще бъде. След като бе приета преди 17 години с уговорката, че не е готова за пълноправно членство (без Шенген и еврозоната), ще бъде питана за втори път иска ли да влезе в Евросъюза. В момента тече оживен дебат за неговия ремонт из основи, защото се готвят изменения на основните му договори - Договора за ЕС (ДЕС) и Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), известни като Лисабонски договор. Накратко казано, предстои да се направи крачка към федерализация на съюза и държавите трябва да отговорят дали са съгласни решенията да се вземат с мнозинство, което означава да се откажат от досегашното си право на вето.
Споровете са много разпалени и проличаха на последната сесия на Европейския парламент по време на дебата на 21 ноември, след който на другия ден бе гласувана и резолюция за преразглеждане на договорите. Тогава се видя, че българските евродепутати нямат представа за какво става дума, защото никой от тях не пожела да участва в дебата, а по-късно при вота гласуваха хаотично, без да се ориентират нито по национална, нито по политическа принадлежност.
Получиха се странни конфигурации
Социалистките Цветелина Пенкова и Елена Йончева гласуваха еднакво с Илхан Кючук, Атидже Алиева-Вели и Искра Михайлова от ДПС, които са в групата на либералите. Към тази група се стреми и управляващата партия "Продължаваме промяната", която още не се е явявала на европейски избори. Заедно с тях гласува и Ева Майдел от ГЕРБ, която е в Европейската народна партия. Така в подкрепа на резолюцията се събраха български евродепутати от три политически семейства.
Против бяха Иво Христов от групата на социалистите (приближен до президента Румен Радев), Александър Йорданов от СДС, както и "консерваторите" Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков (ВМРО). Отново три политически семейства се оказаха на едно мнение. В групата на въздържалите се бяха само трима от ГЕРБ - Асим Адемов, Андрей Новаков и Андрей Ковачев, което издаваше, че нямат представа какво би било добро за страната.
В гласуването на окончателния текст не участваха Сергей Станишев и Петър Витанов от БСП, Радан Кънев от ДСБ и Емил Радев от ГЕРБ (въпреки че Витанов и Кънев се бяха записали за участие в заседанието). Те сметнаха за най-безвредно просто да оставят другите да решават. Точно преди гласуването Петър Витанов направи опит да въвлече в темата гостуващия български премиер Николай Денков, но той не му отговори.
Политическото разностилие на така оформилите се групи нямаше да прави впечатление, ако имаше някакъв общ национален знаменател. Такъв се наблюдаваше, например, при германците, които излъчиха четирима представители от различни политически групи като съвносители на резолюцията. Известно е, че Германия и Франция отдавна се дразнят от спънките, които им правят по-малките държави в ЕС чрез правото си на вето.
Всяка държава може да брани интересите си както ги разбира, но заедно с това трябва да се съобразява и с общоевропейските интереси, защото съгласно Декларация №17, която е приложена към Лисабонския договор,
правото на ЕС има предимство пред националните закони
България не е от държавите, които проявяват несговорчивост в ЕС, но е прибягвала до вето в краен случай, както стана по въпроса за стартиране на преговорите на ЕС със Северна Македония. Последиците от него обаче бяха тежки, защото я пращаха в изолация, и тя с готовност преотстъпи възраженията си на целия ЕС, който чрез т.нар. френско предложение ги превърна от национални в европейски. Сега всички държави в ЕС настояват Скопие първо да признае равни права на своите граждани с българско самосъзнание преди да започне присъединителни преговори. А по-рано България бе самотна, вкопчена в своето вето.
Крайнодесните и крайнолевите националистически партии са категорични противници на всякакви стъпки към федерализация на ЕС. По време на дебата на 21 ноември евродепутатът от Консервативната народна партия на Естония Як Мадисон нарече вносителите на резолюцията "луди федералисти". Запитан от нидерландската либерална евродепутатка Софи инт Велт защо не напусне Европарламента, щом не му харесва обединена Европа, той отвърна, че ще стои в залата, за да пречи на такива като нея да прокарват идеите си.
В България няма съмнение, че всички патриотари ще скочат срещу новата инициатива. Може да се очаква, че сред тях ще бъдат последователите на "Възраждане", симпатизантите на кърпения напоследък от лидерката на БСП Корнелия Нинова ляво-патриотичен блок, както и привържениците на президента Румен Радев, който се увлича по развяването на байраци на високи пилони. Извън партийните съображения обаче трябва да се разсъждава
кое все пак е по-добро за държавата,
защото тя ще има право на вето, когато бъде питана ще се откаже ли от него. А това ще стане много скоро, когато Европейският съвет се събере през декември и се изправи пред въпроса дали да свика Конвент за изменение на договорите. За целта ще е достатъчно обикновено мнозинство от 14 държави (сред 27) и тогава ще проличи кой къде се позиционира.
От гледна точка на властите, несъмнено те имат интерес да си запазят инструмент, който им придава допълнителна тежест и ги изравнява с големите правителства в ЕС. Най-яркият пример през последните години е унгарският министър-председател Виктор Орбан, който системно слага пречки пред общите решения, за да се перчи пред своите избиратели, че е незаобиколим фактор в ЕС. Само че тъкмо неговото поведение, което граничи със злоупотреба с правото на вето, дава силни аргументи на противниците му, които се стремят да заменят единодушието с квалифицирано мнозинство при повечето гласувания в Европейския съвет. Усилията на Орбан да изнудва останалите държави в крайна сметка са контрапродуктивни, защото лишават Унгария от европейско финансиране, което в момента ѝ струва 22 млрд. евро.
Следователно от гледна точка на обществото това не е добро поведение. Да членуваш в ЕС, само колкото да правиш вноски в бюджета му, и да не получаваш нищо - съвсем не е изгодно.
Но има и друго, което е по-важно
Унгария търпи финансова санкция не заради своенравието на Орбан, а заради нежеланието му да уважава върховенството на правото, което е основа на европейската идея. Като всеки автократ той се мисли за недосегаем. Но общественият интерес изисква по-различно държане.
Можем да вземем по-познат пример, какъвто дава България. Нейният корумпиран елит дълбоко вярва, че законите не се отнасят до него, и затова досега не е допуснал нито един от неговите среди да бъде осъден и вкаран зад решетките. Той се е затворил в националната си черупка и отбива всякакъв външен натиск за промени. Гражданите нямат сили да се преборят с него без чужда помощ и затова две трети от тях дори са се отказали да ходят на избори. Остава обаче стремежът им да живеят като другите европейци. Той е техният протест срещу самоизолирането на България в угода на крадливата ѝ върхушка.
Пълната тишина около разгарящия се европейски дебат е показател за объркването и страха на управляващите среди от него. За тяхна зла участ той няма как да се крие повече и скоро ще трябва да излязат на светло, за да кажат къде искат да наредят държавата - в Европа или в околностите ѝ.
