Новото правителство е подредено само на равнище министри, а управляващите въобще не бързат да наредят втория ешелон на властта – зам.-министри, областни управители, шефове на агенции и т.н. Герберският водач Бойко Борисов беше обявил, че още в началото на тази седмица на коалиционния съвет ще си съгласуват номинациите за по-широкия кръг назначения. Ала нищо подобно не се случи – събраха се представители на управляващите, избраха си Костадин Ангелов за ротационен лидер на коалиционния съвет и се разотидоха по живо, по здраво. Сякаш нямат грижи на света.

И това лежерно поведение си има обяснение

Забелязвате ли, че вече никой не споменава фразата "правителство с кратък хоризонт"? А преди се използваше толкова често. По време на предизборната кампания и след това никой не смееше да си помисли, че редовен кабинет може да изкара дълго време. Затова политиците се презастраховаха – предпазливо говореха, че така и така правителството ще просъществува за кратко, ама поне да се сформира такова и да свърши някои по-важни задачи – примерно, да приеме новия държавен бюджет.

След като приключиха с преговорите и избраха кабинета, новите управляващи се успокоиха дотолкова, че вече изобщо не бързат за нищо. На първо място – не си дават зор точно за бюджета. Нали приеха удължителен закон, с който старият ще продължи да действа. А и новият бюджет ще бъде сложен за изработване и приемане – нали на него разчитаме, че ще ни вкара в еврозоната следващата година. За отбелязване е също, че след първоначалния ентусиазъм и бързане, вече сякаш всички забравиха за желаните промени в Изборния кодекс - а това е сигнал, че

никой не мисли за скорошни избори

На второ място, управляващите не дават ход на широкия кръг назначения във властта. В коалиционното споразумение записаха, че ще следват принципа на "споделената отговорност". Иначе казано, ведомствата няма да са феодална собственост на отделни партии, а всеки партньор в управлението ще вкарва свои хора в политическите кабинети на отделните министри. Това ще изисква договорки и напасване на интересите, което означава много време, за да се спогодят.

На трето място, цял месец беше заделен за управленската и законодателната програма на управлението. А там нещата са доста сложни. Как ще се спогодят например интересите на ГЕРБ-СДС и БСП в сферата на атомната енергетика? Първите дърпат към американски ядрени технологии, вторите – към руски. За военната помощ за Украйна въобще да не говорим – много интересно ще бъде да видим къде ще се засекат разминаващите се ориентации на герберите и социалистите.

Това обаче не означава, че новата сглобка ще се разпадне бързо. Напротив, поведението на участниците в управлението до момента показват, че възнамеряват максимално да използват времето си във властта. Първо, дадоха да се разбере, че ще назначат само свои хора за председатели на парламентарните комисии. Това означава, че четворната коалиция иска да си гарантира контрола върху тези най-важни органи на Народното събрание и така да бетонира хватката си върху законодателната власт.

Второ, герберският лидер

Бойко Борисов заряза парламента и тръгна на обиколка из страната.

От обясненията му се разбра, че иска да чуе гласа на партията си – да говори с герберите в местната власт и да разбере какво искат от новото управление. Нямаше да направи това, ако имаше усещането, че новата сглобка няма да изтрае дълго. Напротив, сега му трябва да увери кадрите си, че интересите им няма да пострадат от това, че ще трябва да делят властта с БСП, ИТН и групата на Ахмед Доган.

Трето, политиците удобно забравиха всички съображения, които допреди изтъкваха като непреодолими пречки пред съществуването на правителство. Колко пъти Борисов говореше, че не може да управлява с БСП, защото герберският партиен конгрес му го забранил? Колко пъти каза, че управленската формула изключвала останките от разцепената партия на Доган, тъй като "няма добро ДПС", по собствените думи на вожда на ГЕРБ? За БСП и ИТН изобщо няма да говорим – те години наред градяха политическите си платформи на базата на съпротивата си срещу ГЕРБ.

Всичко това вече е забравено. "Червените линии", които уж ги разделяха, са почти напълно изтрити и забравени. Четворката като нищо може да постигне целта максимум – за цяла управленски мандат. Поне докато не се скарат за назначения или накъде да обърнат страната – дали на Запад или на Изток.