Някой ден Иван Гешев - този Ел Куко, с когото богатите вече плашат децата си - ще намери своето справедливо място в аналите на световната история. Защо ли? Защото освен радост Човекът с каскета има своята непреходна философска стойност, която, щем не щем, трябва да признаем. Ако не, ние - тесногръдите, то светът ще признае ролята и значението на Гешев. А във ВУЗ рано или късно ще се изучава гешефтология, това е ясно.
Мнозина повърхностни специалисти вече вкараха Гешев в тесните рамки на популистката философия. Това е относително вярно, но по същество сбъркано - Гешев наистина вае образа си в тази посока, но по никакъв начин не е прост популист. "Не може плюсовете да са само за едни - за богатите", каканиже водачът на прокуратурата и по този начин сам се изкатерва на пиедестала на популизма, изритвайки с шут всички политически маргинали, които драпат да се намъкнат в тази ниша. "Как така всички богати хора в тази държава са страхливи милиардери? Защо не се страхуват тези хора, които нямат какво да ядат?“ - Гешев продължава да изстрелва думи куршуми в обезкървената снага на богаташа олигарх, за да завърши смисловата парадигма с феноменалния въпрос: "Трябва да си отговорим на въпроса олигарсите ли са жертви, или са жертви българските граждани, които живеят бедно?"
Строго погледнато,
тук Гешев мяза леко на партизанин, току-що слязъл от Балкана
и с учудване е установил два факта - че властта се търкаля по улицата и че има все още недоубити народни изедници. Момчето от крайните квартали е свършило половината работа - навело се е и е вдигнало властта от прахоляка и сега кара нататък по плана.
Че Гешев, възпитаник на великата симеоновска МВР школа, лекинко мяза на деветосептемврийски поборник, прозира ярко в думите: "Докато ние не ангажираме тяхната наказателна отговорност за крадене от българския народ през тези 30 години, в резултат на което българският народ живее бедно и в мизерия, всичко е уж нормално". Това е вододел - от едната страна е капиталистът изедник, народният душманин, "олигархът от криминалния преход", а от другата биещото сърце на Партията, народният трибун и неговият гняв величав. Не е пресилено да се каже, че в случая не става дума просто за някаква поредна борба с класовия враг - не! В случая става дума за въздаване на справедливост чрез изземване, за преразпределение на ресурси. Затова като един Робин Худ Гешев казва: "Не може да дължиш на държавата общо 559 млн. лева за всички лотарийни игри за една година, което е по 100 лв. към всяка пенсия за една година, и да казваш, че си репресиран". Ако народната власт след 1944-та извършваше светкавична експроприация, Гешев още по-светкавично извършва конфискация на частна собственост в полза на държавата. Няма да се учудя, ако утре всеки български гражданин получи по една тракийска златна заврънкулка и платно на Светлин Русев. А че в "Нове холдинг" някой ден ще се танцува, това също е ясно.
Гешев е аватар на вековната злоба на роба,
той твърдо вярва в светлото бъдеще, в което богатите, тези чорбаджии изедници, плачат и треперейки от ужас, горко се разкайват за страданията, които са причинили на раята. Победата не подлежи на съмнение, загубата не е вариант. Няма място за каквото и да е вазовско единение, в което богатий с парите и сюрмахът с труда делят общо пространство. Нищо не може да спре хероят. Оплакванията от несправедлив процес например не струват пет пари за Гешев: "Защо не се страхуват хората, които няма какво да ядат?! Защо не се страхуват тези, които не могат да си получат пенсиите?! Защо не се страхуват тези хора, които живеят в мизерия в резултат на това, че някои хора не си плащат данъците ?!".
Като фин популист и "момче от крайните квартали" за Гешев най-страшното падение е предателството към идеите, т.е. - да те свържат с тия, кожодерите на народа: "Аз не се срещам с олигарси. Имах покана, не покана, обаждане имах, мисля, че ... от кой беше, от кабинета, как се казваше... Златев мисля, че беше, иска среща.“ И допълва: "Аз с такива хора не се срещам, нямам нужда. Аз се срещам с обикновени хора, това е моята среда. Аз съм обикновен човек и се срещам с обикновените хора. Работата на прокуратурата е да решава проблемите на обикновените хора".
Въпреки това Гешев не е неочаквано явление, той не е в структурен дисонанс с политическия ландшафт, напротив -
този каскет кореспондира директно с веригата каскети,
която управлява в БГ през всичките тези години.
Тъй като комунизмът е популистка идеология, всички гореизложени цитати научно доказват пъпната връзка между мислителя Гешев и марксистко-ленинските идеи за национализиране на средствата за производство, премахване на наемния труд и ликвидиране на някои излишни класи, т.е. до преминаването към безкласово общество. Може би точно затова раждането на Гешев бе посрещнато с мълчаливо одобрение от БСП, не с протести.
Ето тук е обаче голямата грешка на цитираните по-горе "специалисти", които криво схващат натюрела на Човека с каскета. Гешев не е комунист! Защото комунизмът е класическа антисистемна философия, а Гешев, меко казано, е системен играч. Гешев душа дава за системата, той на ръце би я носил, докато отмалее. А комунистите биха разрушили системата с триста тона тротил, знаете. Т.е. Гешев е чист системен популист.
Да, Гешев може да изглежда сиромахомил, бетер Спиро Гулабчев и Александър Херцен, но само докато волно гешефтира в ролята си на изпечен популист. Затова не е ляв. Т.е. той може да е роден в първичния бульон на новодемократичното ляво, може да е крепнал и възмъжал в краен квартал като "Младост", може да се е изпедепцал на всякакви популистки лакардии, но в края на краищата гешефтологията е манифест на статуквото. Не просто го манифестира, разбира се - това е титанична борба, кръв се лее на фронта, защото в крайна сметка целта е да се преразпределят тракийските съкровища, а не просто да се набие класовият враг, за бога.
Затова и мястото на Гешев е в историята - за да не се стига до библейското невежество - Еклесиаст: 9:15 "Но в него се намери сиромах и мъдър човек; И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек".
Ето затова Гешев е радост.
