Вярвате ли, че това дали детето ви е съпричастно към проблемите на околните е от решаващо значение за успеха му в живота? Както и дали е толерантно, отговорно, любопитно, мотивирано, дали може да сътрудничи със съучениците си. Повечето от тези меки умения са невидими за българското училище, а от тях, колкото и да се подценяват, до голяма степен зависят академичните резултати на учениците. Не е изненада, че и по този показател България е по-назад от останалите държави - страната ни "изпъква" и с най-драстични различия по отношение на социалните неравенства, т.е. бедните деца у нас са с много по-слаби креативност, любопитство, увереност и мотивация от връстниците си по света, които са в същото уязвимо положение.
Първото по рода си проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици от 20 държави, представено преди седмици в София (с помощта на фондация "Лъчезар Цоцорков", обезпечила включването на България в него), показа недвусмислено къде сме ние и къде трябва да фокусираме усилията си. То идва в особен удачен момент, в който преразглеждаме учебните си програми, в които, ако се намери нужната смелост, може да се освободи сериозно място за преподаване и усвояване на този вид умения. Имайки предвид слабите образователни резултати на последната PISA 2022, социално-емоционалното обучение предлага възможно решение, което може да обърне негативната тенденция у нас, смятат експертите.
Уменията, които ни правят човеци
Под абревиатурата СЕУ (социално-емоционални умения) се крие нещо много просто - това са уменията да се разбираме, осъзнаваме и изразяваме себе си, способността да взаимодействаме с хората около нас. "Любопитството, куражът, смелостта, съчувствието помагат да общуваме по-добре с другите. Сътрудничеството, емпатията, работата в екип, креативността и отговорността са в основата на промяната на обществата", казва Андреас Шлайхер, създателят на PISA, под чийто ръководство бе проведено изследването на социално-емоционалните умения на 15-годишните.
То установява наглед странна, но непоклатима, зависимост - колкото са по-високи нивата на съчувствие, толерантност, оптимизъм и справяне със собствените емоции, толкова по-добри са резултатите на учениците по математика, четене и изобразително изкуство. "Колкото по-добри са социално-емоционалните умения, толкова по-добри са академичните знания. Колкото си по-любопитен, толкова си по-отговорен и имаш по-високи оценки. Едното не пречи на другото, това са двете страни на една и съща монета", казва той. По думите му в ерата на изкуствения интелект, който решава 4 от 5 ученически задачи по математика, трябва да мислим как да акцентираме върху "уменията, които ни правят човеци". "Това не значи, че трябва да сме по-слаби по математика. Просто сегашните умения вече не са достатъчни", казва Шлайхер. Като всички други умения и тези подлежат на развитие и надграждане, стига обаче да ги забележим. Ако не ги виждаме, няма и как да ги усъвършенстваме.
Къде сме ние?
Социално-емоционалните умения на учениците се влошават в много държави в периода на прогимназията. Креативността, любопитството, творческият подход в този етап се губи, като резултатите по тези показатели при 10-годишните ученици са значително по-добри спрямо 15-годишните. България не прави изключение от тази тенденция, но у нас тя е с още по-тревожен оттенък заради силната обвързаност между демонстрираните меки умения от учениците и социалния им статус. PISA от години засича, че ножицата в резултатите по математика на учениците от богати и бедни семейства е една от най-големите именно в България. Разликите в социално-емоционалните умения у тези групи деца у нас обаче са още по-драстични. Българските ученици от уязвимите групи показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, любопитство, общителност, постоянство, мотивация за постижения, отколкото връстниците им по света. Това е поредната страшна диагноза за родното училище, което не успява да играе ролята на социален изравнител.
По отношение на ангажираността българските ученици също изостават от връстниците си - 65% от нашите 15-годишни тийнейджъри са закъснявали поне веднъж за час в последните две седмици преди провеждане на изследването за разлика от средно 48% за страните от ОИСР. 45% от тийнейджърите са пропускали занятия срещу 29% за ОИСР.
"Червена" лампа у нас светва и по отношение на различията в уменията между половете, които у нас са най-големи спрямо средните стойности за всички държави. Момичетата съобщават за по-ниски нива на устойчивост на стрес, енергия, емоционален контрол, доверие, увереност, оптимизъм, самоконтрол спрямо момчетата. При момчетата са регистрирани по-ниски нива на емпатия, толерантност, мотивация за постижения, креативност, любопитство спрямо момичетата.
"Едва успяваме да си преподадем урока, вие ми говорите за емоции"
На ниво класна стая ниските социално-емоционални умения у нас могат да се обобщят в едно изречение, споделяно къде наум, къде гласно от редица учители: "Едва успяваме да си преподадем урока, вие ми говорите за емоции". Действително, претрупаните учебни програми не оставят време да се преподадат нещо различно от заложеното в урока. Истината е обаче, че като цяло у няма фокус върху социално-емоционалните умения - те все още звучат като нещо далечно, пожелателно и със съмнителен ефект за учителите, някои от които дори не ги разпознават. Отделни училища вече са се убедили в смисъла от обучението в подобни умения, което са въвели в рамките на един или няколко класа или випуски - в рамките на някакъв проект или като част от иновацията им. Като цяло обаче абревиатурата СЕУ към момента е по-скоро неглижирана в българската образователна система.
"Училищата, акцентиращи върху социално-емоционалните умения, са малко. Масово темата все още е по-нишова. Но ако говорим за работа по проекти, в които се придобиват умения за работа в екип, или пък за програми, свързани с намаляване на агресията и подобряване на дисциплината, които имат пряка връзка със социално-емоционалните умения, то тогава може да кажем, че темата се подема от все повече училища, все повече стават и обучителните програми с такава насоченост, някои университетите също вкарват тази тема в обучението на учители", коментира Мила Иванова от "Заедно в час", която обучава учители. По думите й в училищата може би има усещане, че СЕУ са нещо коренно ново, но реално зад тях се крият и неща, които много учители вече правят, въвеждайки например проектно-базираното обучение или СТЕМ преподаването - и двете са естествена среда за преподаването на социално-емоционалните умения, тъй като залагат на креативността, любопитството, работата в групи и др.
Смяна на кода
Решаваща роля за преподаването на социално-емоционално умения имат учителите, е категоричният извод на експертите. Но как да се научат те да преподават по-добре тези умения? "Като се обучат да ги разпознават", казва Андреас Шлайхер. За целта според него е нужна промяна на манталитета и начина на преподаване. Прословутата смяна на кода на системата обаче е трудна задача във всяка страна.
"Поведението на учителите зависи от два фактора - за какво ги държим отговорни и как ги подкрепяме. Първото зависи от оценяването - ако оценяваме знания, и те ще преподават такива. Относно подкрепата обаче ни трябват нужните инструменти. В България нямаме методология и инструмент за подкрепа на учителите", коментира зам.-образователният министър Наталия Митева. Или, както посочи експерт от САЩ на дискусията: "Ако не сте нахранили учителите, не им позволявайте да погълнат децата". В случая освен подкрепа, у нас липсва и нужното ново оценяване според уменията. По думите на Митева промяната в учебните програми и планове, която да освободи повече време за упражнения, е един от инструментите да се наблегне на социално-емоционалните умения. Другият е квалификацията на учителите, която също има много трески за дялкане.
"За учителя по математика може да изглежда трудно да се види в ролята на преподавател на емоции. Първата стъпка обаче е да му покажем, че това не е някаква екстра или поредното нещо, което ще го натовари, а елемент от преподаването, който може да му помогне, особено при сложни предмети като математиката. Понякога и една малка дейност - например да покаже пред учениците си практика за преодоляване на стреса преди контролно може много да промени ситуацията", казва Мила Иванова. Според нея начинът не е в накарване на учителите, а в припознаване на нуждите им и в демонстрирането пред тях на ползите от преподаването на меки умения. "Това трябва да стане чрез личен пример, чрез преживяване. Ако един учител има нужда по повече емоционална устойчивост, как ще я преподава на учениците си. В случа има нужда първо самият той да се научи да управлява собствения си стрес и чак тогава да обучава в това и учениците си", казва тя. Понякога нагласата я има, учителят припознава социално-емоционалните умения като ключови, но на ниво преподаване на тези умения не успява да се справи заради липса на качествени материали как да го прави.
"Уменията и компетентностите са заложени в учебните програми като теория, т.е. на законово ниво няма проблеми. В практиката обаче не е така. Социално-емоционалните умения на практика не се измерват. Те са сложни за мерене, но все пак е добре да има някаква форма на отчитането им, например в стандарта за качество, който очакване, и в който за качеството на обучение в едно училище следва да се съди не само по академичните му резултати", казва Иванова. Нужните стъпки според нея са също така насочването на учителите от директорите към програми за квалификация, свързани с емоционалните умения, припознаване на темата и от РУО-тата, които да осигуряват наставници на терен, а защо не и заявяване на национално ниво за важността на тема, чрез създаването например на специална подкрепа, насочена към развиване на тези умения у учениците, по подобие на националната програма за изграждане на STEM кабинети.
Емпатия в часа по английски, емоционална интелигентност - в часа по немски
Иначе, социално-емоционалните умения не се нуждаят непременно от отделен учебен предмет, макар че в началния етап и това се случва - някои училища са въвели предмета "Изследване на емоциите" в рамките на иновативния си проект. Тези умения обаче могат да се "преподават" във всеки учебен час, вън и извън училище - по време на занимания по интереси или посещения на музеи, библиотеки, при работа по проекти и др. "Децата трябва да правят нещо, не да са пасивни консуматори. Трябва да виждат как това, което учат, ще им помогне в живота", казва Шлайхер. Като най-бърза и даваща резултат стъпка той препоръчва: "Погледнете учениците си - какви са проблемите, мотивацията им, а не толкова учебния предмет, по който преподавате. Изградете доверие и добро взаимодействие. Нека те да разберат, че ги подкрепяте и разбирате. Тогава ще дойдат и резултатите" съветва той.
А добри примери има и у нас. Те показват нагледно, че емоционална интелигентност може да развива в часа по немски език - както правят в ОУ "Антон Страшимиров" в с. Бохот, община Плевен, а пък четивна грамотност - в часа по биология, каквато практика прилагат в СУ "Христо Ботев" в гр. Козлодуй. Умение за работа в екип в часа по литература? Защо не - това умение пък се преподава в ОУ "Пейо Яворов" в с. Гьоврен, община Девин. Емоциометърът е практика, която вече се прилага не в едно и две училища - това е графика, в която учениците, а и учителите, определят емоцията, която изпитват в момента - наглед прост метод, но отварящ много теми за дискусии, осъзнаване и учене. Добре проведената рефлексия в края на часа, по време на която учениците отговарят на въпроси от рода на: "Кое ти беше най-трудно", "Защо реагира така в дадена ситуация", "Къде се скарахте", "Как това повлия на работата ти", "Какво научи", също може да сътвори чудеса, споделя Иванова.
Удивителни резултати дава и практиката "Възстановително правосъдие в училище", която учителят по английски език Яница Господинова от Стара Загора решила да изпробва заради проблеми с нейната ученичка Боби (името е условно). "Боби ставаше в час, изтриваше от дъската написаното от мен, бягаше, гонехме се, нямахме реален учебен процес. Питах колегите как се оправят - те се обаждаха на бащата, който й хвърляше един бой и временно тя беше по-послушна. Аз обаче не исках това", казва Яница. Затова разучава практиката от интернет и решава самата тя да играе ролята на медиатор. Събира в кръг Боби, нейна съученичка и нейна учителка. Обяснява й, че не може да си преподаде урока, защото й пречи, и не се чувства добре. Същото казала и другата учителка. Нейната съученичка също споделила, че иска да учи, но не може заради поведението й и това я натъжава. "Боби така се разстрои. Първите пъти всички плакахме и се успокоявахме. Тя ни обясни, че й е много напрегнато, не може да стои на едно място, дума не знае по английски, няма нищо против госпожата, не го прави нарочно, но просто не може иначе", разказва Яница. Тя обяснила на Боби, че няма нужда да прави всичко, което правят останалите й съученици, както и че може да получи допълнителна помощ, но че трябва да намери в себе нужната концентрация, както и да се реваншира пред класа. Като обичаща танците Боби решила да направи кръжок по танци, където да преподава два пъти седмично. Кръжокът не просъществувал дълго, но от тогава Яница нямала никакви проблеми с Боби.
