Социално-емоционалните умения на учениците се влошават в много държави в периода на прогимназията. Креативността в този етап се губи, като резултатите по тези показатели при 10-годишните ученици са значително по-добри спрямо 15-годишните. В същото време социално-емоционалните умения на децата са също толкова ключови, колкото и академичните. Това показва първият по рода си глобален доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици. То показва, че българските 15-годишни ученици са по-малко ангажирани с ученето и имат повече вредни навици от връстниците си от останалите страни.
Събитието се проведе в България, като за него у нас гостуваха редица светила в сферата на образованието от цял свят. В програмата чрез онлайн връзка се включи и първата дама на Украйна Олена Зеленска. Представянето се излъчи на живо в над 20 държави-членки на ОИСР, взели участие в проучването.
"Учениците с по-добри социално-емоционални умения имат и по-добри академични резултати и това е тенденция в целия свят", коментира при представянето на доклада проф. Андреас Шлайхер, директор на образователния департамент на ОИСР. В същото време учениците рязко губят любопитството и творческия подход след края на началното училище. В България тази тенденция е особено тревожна заради силната обвързаност между демонстрираните социално-емоционални умения от учениците и социалния им статус. "Знаем, че в България разликите в резултатите по математика на учениците от богати и бедни семейства са големи, но разликите в социално-емоционалните умения в тези групи са още по-големи", коментира Шлайхер.
У нас проучването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и директорите на училищата. Изследвани са 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците: прогресивност (оpen-mindedness), отговорност (task performance), свързаност (engaging with others), сътрудничество (collaboration) и самообладание (emotional regulation), които имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите. Като цяло резултатите на България са сходни с останалите държави, но има области, които се нуждаят от специално внимание.
По-ниска ангажираност в училище
По отношение на ангажираността например българските ученици изостават от връстниците си - 65% от нашите 15-годишни ученици са закъснявали поне веднъж за час в последните две седмици преди изследването за разлика от средно 48% за страните от ОИСР. 45% от тийнейджърите са пропускали занятия срещу 29% за ОИСР. Една трета от нашите ученици са пропускали занятия поне за един ден в последните 2 седмици преди изследването, което е под средното ниво за ОИСР от 31%. Учениците с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и пропускат занимания, показва изследването. Средно за България процентът на учениците, които изразяват тревожност, свързана с тестове, домашни и изпитвания, е между 5-10% по-нисък от този на връстниците им от останалите държави, което е и в синхрон с по-ниската ангажираност.
По-високите социално-емоционални умения водят до по-високи академични резултати
Учениците, които имат по-високи социално-емоционални умения като по-висока мотивация и толерантност, постигат по-добри оценки по математика, български език и изобразително изкуство, показва изследването. Положителното взаимодействие между умението за емпатия и оценките по математика и по български език са по-изразени в България в сравнение със средните стойности в останалите страни, което означава, че бихме могли да подобрим резултатите си по тези предмети, ако работим и за развиване на въпросните социално-емоционални умения.
По отношение на професионалната реализация 71% от българските 15-годишни ученици планират да продължат да завършват висше образование, което е под средната стойност в ОИСР от 84%. В България 45% от учениците очакват да заемат ръководна позиция при 57% в ОИСР. Учениците, които имат по-високи социално-емоционални умения, обикновено имат по-високи очаквания за завършване на висше образование, като тази взаимовръзка е по-силна в България, отколкото средно за ОИСР.
По-бедните ученици са по-малко креативни и любопитни
Особено притеснителни са резултатите за социалните неравенства, които в България оказват много по-голямо влияние от останалите държави по отношение на емпатията, креативността и толерантността. Т.е. училището у нас не играе ролята на социален изравнител. Изследването регистрира значително влияние на социално-икономическите различия върху различни социални и емоционални умения. Уязвимите ученици у нас показват по-ниски нива на толерантност креативност, емпатия, увереност, любопитство общителност, постоянство, мотивация за постижения.
Момичетата са по-неустойчиви на стрес
"Червена" лампичка у нас светва и по отношение на различията в уменията между половете, които у нас са най-големи спрямо средните стойности за всички места. Момичетата съобщават за по-ниски нива на устойчивост на стрес, енергия, емоционален контрол, доверие, увереност, оптимизъм, самоконтрол спрямо момчетата. При момчетата са регистрирани по-ниски нива на емпатия, толерантност, мотивация за постижения, креативност, любопитство спрямо момичетата. Разликите между половете в асертивността и емоционалния контрол са значително по-големи в България от средните стойности за всички места.
Вредни навици
Средно момичетата регистрират по-ниски нива на всички резултати, свързани със здравето и благосъстоянието. Същото важи и за България. Въпреки това различията между половете по отношение на възприятието за собственото тялото са по-слабо изразени в България, отколкото средните стойности за всички места. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са пили алкохол поне веднъж в живота си, което е над средната стойност за всички места (17%). У нас също така 47% от учениците не закусват през повечето дни, което е над средната стойност за всички места (37%).
В България 34% от 15-годишните посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност, което е над средната стойност за всички места (27%). 43% от учениците ни посочват, че са удовлетворени от живота си, което е над средната стойност за всички места (31%).
Проучването на ОИСР е осъществено в държави от четири континента, а фондация "Лъчезар Цоцорков" обезпечава включването на България в него. За разлика от PISA, целта на изследването не е да сравнява образователните постижения на ученици от различни държави, а да даде поглед върху социално-емоционалните им умения, които благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.
Форумът бе открит от вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и Димитър Цоцорков, учредител и член на Управителния съвет на фондация "Лъчезар Цоцорков". Сред участниците бяха проф. Шлайхер, директор на образователния департамент на ОИСР, д-р Стефани Джоунс, директор "Социално-емоционални умения" към университет "Харвард", д-р Алия А. Самюел, президент на института CASEL, САЩ, Йоахана Лаисаари, зам.-кмет по образованието на Хелзинки, Финландия, Шалейндра Шарма, съветник по образованието в Индия, Ракел Tейшейра, секретар по образованието от Бразилия и др.
