Аналитичното и креативното мислене са най-търсените умения от работодателите в момента, като прогнозите са те да се запазят на челните места и до 2027 г. Това съобщава образователният експерт Асенка Христова във фейсбук.
Наскоро тя показа 10-те най-търсени умения към момента по данни на Световния икономически форум, сред които има само едно техническо умение, а всички останали са преносими умения. На първите три места са поставени аналитично мислене, творческо мислене и устойчивост, гъвкавост и способност за бърза реакция. Следват умения като мотивация и самоосъзнатост; любопитство и способност за непрекъснато учене, техническа грамотност (на шеста позиция); надеждност и внимание към детайла; емпатия и активно слушане. В топ 10 на търсените умения са още лидерство и социално влияние и контрол върху качеството.
Христова предлага сравнение и с прогнозата за десетте умения, които ще са най-търсени към 2027 г., която е разработена на базата на инициативите на работодателите за развитие на работната сила (данните са от глобално проучване на Световния икономически форум сред фирми от 27 икономически сектора в 45 държави). Аналитичното и креативното мислене остават стабилни на върха, като директно на трето място се подрежда "Изкуствен интелект и големи данни" - ново умение, което според нея е ярък индикатор за посоката, в която се развива глобалната икономика. Социалните умения се преподреждат, но запазват своята фундаментална значимост. Мотивацията (на 9-то място), любопитството (на 6-то място) и уменията за непрекъснато учене трайно се налагат като много важни.
Наблюдава се преход от търсене на чисто техническа грамотност към търсене на способност за създаване на стойност чрез технологиите. На практика това означава появата на "Дизайн и потребителско изживяване" в класацията, пояснява тя. Нараства значимостта на междуличностните отношения и способността за ефективна работа в екип, видимо от придвижването на "Лидерство и социално влияние" от девето на четвърто място. Емпатията и активното слушане остават в топ 10, което потвърждава, че въпреки технологичната революция, човешкият елемент остава незаменим в работната среда. Отпадат традиционните "Надеждност и внимание към детайла" и "контрол на качеството".
"Големият въпрос е как да се развиват тези умения? Със сигурност отговорът не е чрез "трениране" на учениците да решават тестове в PISA формат. Това е доказано неефективен подход, който няма да бъде успешен", казва Христова и посочва редица конкретни идеи за развиване на адаптивни, критично мислещи и емоционално интелигентни ученици. В предучилищното и началното образование според нея е нужен фокус върху социално-емоционалното развитие, групови игри за развитие на емпатия, практики за разпознаване и управление на емоциите, експериментиране, игрови подходи за развиване на аналитично и креативно мислене, съчетаване на изкуства и технологии, проекти за творческо решаване на проблеми.
В прогимназия и гимназия е ключово преструктурирането на учебните планове с фокус върху интердисциплинарност и създаване на междупредметни връзки за развитие на системно мислене, смята Христова. И още мерки, които тя препоръчва - въвеждане на програми за социално-емоционално образование, развиване на умения за саморегулиране на ученето, интегриране на съвременните технологии чрез практически модули по изкуствен интелект, проектно-базирано обучение във всички предмети и др. Важен е и преходът от традиционното оценяване към комплексен подход, съчетаващ портфолио, проектна работа, оценяване между съученици и саморефлексия, който дава по-пълна и автентична картина на развитието на учениците
На практика
По оценки на учители и експерти образователната ни система все още е ориентирана предимно към трупане на знания вместо към усвояването на умения за живота. На теория в учебните програми от 1 до 12. клас е заложен компетентностният подход в обучението, но реално прилагането му не се случва на практика навсякъде. В момента министерството на образованието работи по нова концепция на учебните програми, които следва да станат по-рамкови и ориентирани към компетентности. Промените в тях се очаква да станат факт обаче чак след няколко години.
Христова дава пример с теорията на Дарон Аджемоглу, носител т.г. на Нобеловата награда за икономика, който прави разграничение между рутинните задачи, които следват ясни правила и могат по-лесно да бъдат заменени от технологиите, и нерутинните задачи, изискващи когнитивни или междуличностни умения, адаптация или творчество, които са по-трудни за автоматизиране. По думите й теорията му предполага подход, коренно различен от прилагания в българското средно професионално образование. "Вместо да се създават средноквалифицирани специалисти с умения, с които да се конкурират с новите технологии, е целесъобразно образованието да се насочи към развитието на умения, които ги допълват, като умения за комплексно решаване на проблеми, критично мислене, креативност, социални умения", казва експертът.
Дисциплина и работа в екип
Сходни данни за бъдещите тенденции по отношение на търсените от работодателите умения предостави наскоро и Агенцията по заетостта. Нейно изследване показа, че всеки четвърти работодател поставя на първо място личностната и социална компетентност като решаващ фактор за успеха на бизнеса, следвани от езиковата и предприемаческата компетентност, съответно със 17 и 12% представителност. За 87% от бизнеса самоконтролът и дисциплината са най-необходимото умение, което трябва да притежава персоналът. На второ място по важност работодателите (85%) поставят уменията за работа в екип и комуникативност.
