Ако направим класация на най-драматичните събития на 2023-та година, в челото несъмнено ще се наредят схватките на българската държава с руската "ЛУКойл".
Напрежението ескалира през октомври, когато финансовият министър Асен Василев обяви пред "Файненшъл Таймс", че "ЛУКойл" се готви да продаде рафинерията в Бургас.
Оттогава не спират коментарите и спекулациите за възможните купувачи. Първо се завъртя името на СОКАР - азербайджанският нефто-газов гигант, който е важен доставчик на природен газ за България.
Според медийни публикации интерес към бургаската рафинерия проявяват два (неназовани) инвестиционни фонда от САЩ, както и две малки петролни компании.
Отскоро в "списъка" на интересуващите се влезе и казахстанската "КазМунайГаз", която е собственик на "Петромидия" - една от големите румънски рафинерии.
В тази конкуренция упорито се вклинява и идеята българската държава да откупи бургаския "Нефтохим" от "ЛУКойл" - за да контролира това стратегическо съкровище и да гарантира "справедливи" цени на горивата за българските фирми и граждани. На което здравомислещите хора отговарят с реплика, позната от нашумяла реклама: "Стига глупости!". Ето защо:
Руската "ЛУКойл" само обмисля дали, кога и как да продава активите си в България. И ще разчита на опитни международни консултанти, за да вземе решение.
Сделка може да има скоро, след време или никога
- зависи от много фактори, вкл. и от развоя на войната на Русия в Украйна.
У нас "ЛУКойл" притежава нефтохимическия комплекс край Бургас, едноименната верига от 220 бензиностанции, девет петролни бази и др. Бургаската рафинерия има доминиращи позиции в производството и търговията на едро на петролни горива и е основен доставчик на авиогориво за региона.
Това, че се заговори за продажба, не означава непременно, че ще се стигне до сделка. През 2017 г. например тогавашният директор Вагит Алекперов обяви, че руската "ЛУКойл" смята да продаде швейцарската си дъщеря "Литаско". "Санкциите на САЩ срещу Русия създават трудности на базираното в Женева дружество - енергиен търговец, обясни Алекперов. Но "Литаско" и до днес е член, при това ключов, на групата "ЛУКойл". И държи акциите на ЛУКойл в "Лукойл Нефтохим" - Бургас.
Правителството да изтегли заем и да откупи рафинерията,
дават акъл "експерти" и медии. "Предложението" е, меко казано, лекомислено.
Когато навремето "нефтохимът" е приватизиран, не е било предвидено задължение за инвеститора, ако реши да си тръгне, първо да предложи акциите си на държавата. Ако има и други кандидати, държавата срещу тях ли ще наддава?
Ами ако руснаците поискат 4 млрд. евро?
Има ли безумци, които вярват, че идеята за теглене на заем е добра? И без друго отвсякъде валят критики, че правителството скача по тънък лед, като трупа бюджетни дефицити и вдига държавния дълг.
Дори да си представим, че ЛУКойл/Литаско да решат да подарят рафинерията на българската държава, от това нищо добро не би произлязло.
Забравихме ли безумието "Държавна петролна компания" - дето щеше да строи 100 бензиностанции, за да "утрепят" големите и по-малките вериги с ниски цени на горивата за радост на народа? Недоносчето на ГЕРБ просъществува 3 години, не свърши нищо и бе безславно закрито, но междувременно потроши милиони "държавна пара".
Държавният холдинг БДЖ ли се управлява добре? Или държавните "Български пощи"? Чудото "Държавна консолидационна компания" е непресъхващ извор на скандали с дъх на тежка корупция. Създаденото през 2018 г. държавно предприятие за стопанисване на язовирите е толкова "успешно", че сегашните управляващи се чудят как да го закрият. Имаме си цял ВиК холдинг, който се оказа просто милиардна касичка, която отпуска заеми на фалиращи ВиК фирми.
Стряскащ пример за провалите на държавата като собственик
на бизнес е трагедията с ПАВЕЦ "Чаира" - изключително важно за националната енергийна сигурност ДЪРЖАВНО предприятие, което излезе от строя заради серия тежки и странни аварии.
Та, перспективата същата тази държава да си "вземе" обратно бургаския нефтохим е направо кошмарно дежавю.
Швейцарската "Литаско", дъщерна компания на руската ЛУКойл и собственик на над 90% от бургаския "Нефтохим", е сред най-големите търговци на нефт и нефтопродукти на планетата. Оперира на четири континента. Купува и продава и неруски нефт, впрочем. Има ли държавата опита, връзките, ноу-хауто, логистиката на "Литаско"? Въпросът е риторичен.
А помните ли защо бе приватизиран навремето "Нефтохим Бургас" - защото беше начело на списъка на фалиралите държавни предприятия, за които България имаше ултиматум от Световната банка - или да им намери добри нови собственици, или да ги ликвидира, за да не трупат още и още дългове и загуби. През 90-те години рафинерията бе в окаяно състояние - и финансово и технологично. И "ЛУКойл" се появи тогава в ролята на спасител.
Отделен въпрос е дали изобщо ще се стигне до продажба, защото акционерите на "ЛУКойл" може да решат, че българската рафинерия им е важна. Или пък да търсят максимално "осребряване" на активите си - тоест най-високата цена. Или пък да предпочетат
"сицилианска сделка"
Някои анализатори са убедени, че "ЛУКойл" смята да се раздели с рафинерията в Бургас само наужким - като я прехвърли на компания, която формално не е руска и няма да е обект на западните санкции.
Нещо подобно се случи в Италия, където миналата година се заговори за национализация на рафинерията на "ЛУКойл" в Сицилия, а после се появи "западен" купувач - инвестиционен фонд с трудно проследими корени на капиталите.
"Вън от съмнение е, че Лукойл търси вариант за "приятелска" смяна на собственост - вариант на "сицилианската" сделка, фиктивната продажба, при която компанията уж формално да продаде рафинерията, но да запази контрол и опция да си я върне, след като ограниченията на войната бъдат свалени", коментира Илиян Василев, бивш посланик в Москва.
Впрочем подозренията са, че СОКАР и КазМунайГаз" са точно такива приятелски фирми, с които "ЛУКойл" може да разиграе удобна смяна на собствеността. Руснаците имат важни общи проекти и стратегии с двете компании и са в близки бизнес отношения.
Решенията не се взимат в Кремъл или на "Дондуков" в София
След интервюто на Асен Василев, в което той осведоми света, че бургаската рафинерия се продава, "Лукойл" и "Литаско" реагираха остро: Не сме упълномощавали частна или публична организация да търси потенциални купувачи или да води преговори за продажба от свое име. Това всъщност не бе опровержение, а ледена забележка към българския министър, че не са го назначавали са говорител и не са го оторизирали да набира оферти.
Противно на ширещата се заблуда "ЛУКойл не е държавна компания и не е на пряко подчинение на Кремъл, а е корпорация със сложна собственост - нейните акции са в ръцете на 129 юридически и над 38 500 физически лица, вкл. компании, регистрирани в САЩ и други западни държави. Та когато се взимат решения за "преструктуриране" на бизнеса, те трябва да са преди всичко от полза за акционерите. Впрочем неслучайно въпреки всички трусове след нахлуването на Русия в Украйна, последвалото налагане на санкции срещу агресора и решението на режима в Кремъл да обяви България за неприятелска държава, рафинерията край Бургас работи и не създава големи главоболия - а би могло, достатъчно е да си спомним как "Газпром" вероломно затвори кранчето на природния газ. "Нефтохимът" прави това, което е правил и досега - носи печалби на акционерите си. Отделен въпрос е защо българската държава така и не съумява да пълни бюджетната кошница със златни данъчни яйца от "златната кокошка".
Златна, но безполезна
Българската държава има една "златна акция" в "Лукойл Нефтохим". За четвърт век не е имало случай (или поне не знаем за такъв) представителят на държавата да е сигнализирал за проблем и държавата да е предприела нещо. Дълги години златна акция бе в ръцете на червения енергиен министър и соцдепутат Румен Овчаров, а после пак за дълго представител на държавата бе Красимир Първанов, бивш шеф на НЕК, прочул се със скандали около АЕЦ Белене". Двамата си взимаха заплатите като членове на надзорния съвет и не създаваха никакви главоболия на частните акционери на рафинерията и назначените от мениджъри.
Дали ще има смяна на собственика
на бургаската рафинерия? Въпросът не е просто икономически, но и геополитически, защото засяга огромно стратегическо предприятие с почти монополна позиция на българския пазар, важен износител и играч в Черноморския басейн. Развоят е непредвидим, защото може да се "кръстосат" интереси на Русия и на Запада.
Ясно е само, че "кашалотът" си плува в морето и че тук-там някакви хора хвърлят въдички напосоки - вкл. и с вкарването на държавата в "риболова".
От всички (не)възможни сценарии най-лоша е перспективата Бойко Борисов, Делян Пеевски или други корпулентни политици да "подсказват" на държавната рафинерия откъде и през какви фирми да купува суров петрол и как да търгува произведените нефтопродукти.
