Приемам обвиненията, че казаното долу е дребнотемие. От мухата - слон. Незаслужено обезценяващо културни усилия, принос. Че е далеч от същинските теми на мирозданието. Но считам, че описаната случка е нередна. Недопустима. Дори унизителна. Затова и я описвам.
Варна, лято, туристически сезон. В Градската галерия "Борис Георгиев" (една от хубавите сгради в България, неоготика) се открива изложбата "Август в изкуството". Посетителите на тържеството са възторжени: картините - прекрасни, инсталациите - въздействащи. Всъщност, това е фестивал на визуалните изкуства, протичащ в няколко галерии. Провежда се за десети път. Участват около 90 творци от 8 страни, мотото е "Истина и симулация". Акцент е ретроспективната изложба на големия наш художник Милко Божков (живопис, графика, рисунка). Какво по-хубаво изживяване?
Запътвам се в един обичаен ден след тържественото откриване. Празникът наистина е празник. Подредени са картини, скулптури, фотографии, колажи... - на утвърдени и по-нови автори - с вкус, размах, дълбочина, усет, различни техники и стилове... Няколко от творбите директно "се стоварват отгоре ти" с чувства и мисли. Картините на Божков - изключително въздействащи (сред тях - компилирани със стихове на Борис Христов). Всичко е прекрасно, трябва да се види! И първата ми идея бе фестивалът да се опише в репортаж с изключителна позитивност. Защото, истина е, че въпреки претенциите и амбициите,
Варна рядко предлага големи културни събития.
А ето, това е такова!
Всичко описано дотук е разположено на първите два етажа на галерията. Какво обаче се случва, когато се качвам на третия, където е подредено съвременното изкуство? Ами, нищо не се случва - стълбището е почти затворено, тъмно, залата горе - недружелюбно празна. Уредничка ми обяснява, че след малко там почва музикална репетиция, затова инсталациите (повечето - аудио-визуални) са изключени. С една дума - залата не работи!
Всъщност, това е една много красива зала, която се ползва за концерти, четения, дискусии, понякога - театър. Успоредно в града тече музикалният фестивал "Варненско лято", някой от концертите се провеждат в нея. И се оказва, че когато има събитие от "Варненско лято" (самото събитие или репетиция), както каквото и да е друго, залата престава да е изложбена. Двата етажа в галерията са отворени,
но третият - не!
И посетителят разглежда частично изложбата. Това той предварително не го знае. Разбира, едва ако се запъти нагоре.
Кога работи изложбата в частта за съвременно изкуство, в кои дни, часове - не е обявено. Както стана ясно, въобще не е обявено, че може да не работи. В следващите дни три пъти! на място или по телефона питах за залата - отговорът бе, че инсталациите не работят. На четвъртия път успях, воден от журналистически инат! Но журналистите, разбира се, са последен адресат! Това е събитие за публиката.
Нормално ли е един обикновен посетител да бъде лишаван
от част от изложбата при най-обикновено посещение? Нормално ли е да не е информиран, че една от залите е затворена? А като дойде и не успее като мен, ще ходи сто пъти да пробва?!
Мисля, че това е обида за публиката! Малка една такава, минава-заминава, обаче обида! Недопустима! Освен това мисля, че е обида и за самите творци!
Но какво се случва, когато все пак улучвам залата отворена? Продължението също е интересно.
Качвам се. Стълбището към третия етаж е все така със затворена врата, тъмно. Това е важно обстоятелство поради вътрешната пространственост на сградата - третият етаж е някак отделен; без специално насочваща информация случаен посетител трудно би узнал, че изложбата продължава нагоре. "Как при изгасено стълбище хората ще разберат, че експонати има и тук?", се питам. Както и да е, идва уредничка, светва. Разглеждам. Интересни са нещата! По едно време обаче съм озадачен: в едно от пространствата зад въженцата е празно - хептен няма нищо. Понеже е съвременно изкуство, питам дали
нямането на нищо не е идеята за нещо.
"А, тук се разполагат две вази. На тях се прожектира, фигури на хора се появяват. Ама махаме ги, защото деца идват в залата, гонят се, може да ги съборят" - нещо такова отговаря уредничката. Не е да е било нищо, просто една от инсталациите е махната.
Спирам се пред друга. Представлява свързани климатик, малка медицинска техника, кофа и нещо като стар музикален усилвател. Описанието твърди, че това е звукова инсталация, звуците са поантата. Но аз не чувам. Стоя пет минути - тишина! "Гледам да повярвам на ушите си" - няма звук, това е. Питам, след което уредничката поразмества малко маркуче от инсталацията. Тръгват капки, една пада в кофата, звук! - получи се. Жената ми обяснява, че поради топлото ли, друго ли, капките не вървят по маршрута. Чувства се неудобно в ситуацията, обяснява, че авторите сами монтират творбите. И на мен ми е неудобно заради нея. Не придирям, нали чухме звука!
Обикаляйки залата имам усещането, че поне още една инсталация липсва, за да не я "съборят децата". Не смея да питам. Обикаляйки, си мисля разни неща.
По-точно - не знам какво да мисля
От една страна - интересна изложба. От друга - организационни тъпотии. Не ща да материализирам темата, затова гоня мислите за платения от посетителите вход срещу частична услуга (искрено приемам, че изложеното струва много повече от билета). Прибирам се, сядам да пиша. Исках да хваля, пък то - не хваля. Тъпо се чувствам, това е.
Все пак в името на обективността, трябва да обобщя, че:
Творбите от "Август в изкуството" са прекрасни! Трябва да се видят от жителите и гостите на града! Ще спечелят! Има време, до 2 август тече фестивалът.
За целта е добре организаторите да информират обществеността кога може да се разгледа цялата изложба в Градската галерия. Ако не, единствената възможност е публиката да пита сама предварително.
Гореописаните неуредици са недопустими!
Уредничките са най-малко виновни. Просто те бяха на място, затова са част от репортажа.
Целият този проблем не е просто варненски. Не е изолиран. В много културни институции се появяват подобни. По-важното - това не са просто организационни проблеми.
Те са естетически, за вкуса, въздействието, възприятието -
неща, на които не се обръща внимание, а трябва. Те правят културата да се случва насипно, с пренебрежение към индивидуалното преживяване. Според мен е тотална щета, че ей такива "дребнотемия" отсъстват (почти) в културните дебати. Закърнели са ни сетивата за очевадности.
Аз без вина се чувствам тъпо. Надеждата ми е, че колкото повече хора се чувстват тъпо от подобни неразбории - организатори или публика, виновни или не - толкова по-малка е вероятността да се случват.
