"Ще направя нужното в 2015 г. всички да имаме електронно досие, електронна здравна карта и електронна рецепта”, Петър Москов, новоизбран здравен министър

"Вероятно до края на годината ще има електронна рецепта", март, 2019 г., Кирил Ананиев, здравен министър    

"Електронната рецепта ще е готова до края на годината", август, 2020, Костадин Ангелов, здравен министър 

С такива сладки приказки залъгват в последните години пациентите поредица от здравни министри. На здравната система хич не й върви с електронното управление. Още от зората на новия здравен модел и скандала с "АремисСофт" покрай информационната система на НЗОК до ден днешен електронното здравеопазване е жертва на постоянно отлагане, работа на парче, хаос с внедряването на единични решения. Противно на плахите надежди, не помогна и членството в ЕС. Случилото се в последните две години с шумно рекламирания проект за Национална здравна информационна система по ОП "Добро управление" може еднозначно да се определи като провал. Сега "Информационно обслужване" и министерството на здравеопазване ще се опитват да опаковат този провал в добри новини, но истината е, че за пореден път електронното здравеопазване се отложи, а с него и възможността за повече контрол в пробит отвсякъде сектор. Какво се случи с проекта за Национална здравна информационна система дотук и само управляващите ли виждат светлината в тунела?

Всеобщо лутане

Проектът за доизграждане на Националната здравна информационна система (НЗИС) стартира с големи мъки и с цената на сериозни административни усилия през 2017 г. (тук не броим предходни опити и провали). Пазарните проучвания за структурирането на проекта започнаха още през 2016 г., като МЗ изпрати серия от покани на заинтересованите лица за изготвяне на адекватно задание. Проектът с бюджет от 12 млн. лв. по програма "Добро управление" бе планиран да приключи до декември 2018 г. Това, разбира се, не се случи, а хоризонтът за изпълнение на системите и подсистемите в завършен вид сега се отлага за 2022 г. 

Към обичайните причини за забавянето - късно обявени обществени поръчки и обжалване, този път се прибавиха и поредната реформа и промени в закона за електронното управление. От 2016 г. България си има Държавна агенция "Електронно управление", но с това хаосът не стана по-малък, а много дейности се забавиха допълнително. Към агенцията трябваше да бъде създадено и отделно държавно предприятие "Единен системен оператор", което да поеме интеграцията на електронните системи на администрацията и предлагането на различни услуги. Предприятието обаче просъществува само три години, и то на хартия, като до създаването му така и не се стигна. В края на 2019 г. дейностите по изграждане и развитие на информационните системи на точно посочени административни органи бе прехвърлено на "Информационно обслужване".

Тази реформа завари здравното министерство в изключително неподходящ момент - вече проведени процедури по ЗОП, голяма част от тях финализирани със сключени договори. 

Разтрогнати договори

Министерството успя да сключи четири договора по проекта за изграждане на информационната система. Най-старият по дата е договорът за изграждане на базовата функционалност на ядрото на НЗИС, подписан през юли 2019 г. с консорциум "Стемо-Гама Консулт". Останалите три договора за работа по отделни подсистеми бяха сключени през октомври 2019 г. - броени дни преди измененията в Закона за електронното управление. Сключването на договорите си е истинско събитие на фона на обжалванията във ВАС и отменените през годините поръчки със сходен предмет, но, уви, радостта се оказа за кратко. 

През февруари сключените 4 договора бяха прекратени от МЗ по взаимно съгласие с избраните фирми-изпълнители. В публикуваните на сайта на Агенцията за обществени поръчки решения за прекратяване на процедурите се изтъква, че договорите се спират без по тях да има прието изпълнение, съответно и без направени разходи. При всички случаи обаче поне по един от тях - този от юли за ядрото на системата, е работено и фирмите са полагали труд залудо. Преди време пред "Медиапул" от МЗ обясниха, че фирмите са направили технически предложения в разрез с изискванията, защото са настоявали софтуерът да е със затворен код  вместо с отворен. Тази версия обаче е много странна, защото изискването за отворен код фигурира изрично в техническото задание по поръчката и ако офертите не са покривали това условие, фирмите изобщо не би следвало да стигнат до подписване на договори. 

Сходна съдба застигна и течащата процедура по други две дейности от проекта - за изготвяне на електронно медицинско досие и за електронна рецепта и електронно направление. С аргумента, че вече е прекратило всички останали договори по проекта и има промени в Закона за електронното управление и нов системен интегратор, МЗ отстрани четирима участници в процедурата и я прекрати. 

Безплатен труд? Не, благодарим

На този фон е пълна подигравка пренебрежителното отношение на държавата към предложения 15 000 часа безплатен труд от IT сектора по довършване на системата. От МЗ се оправдават, че системата е прекалено сложна, но е ясно, че на никой не му се занимава със сложното възлагане и координиране на задачи между много участници без ясни договорни отношения.

Поне един риск в батака около изготвянето на системата отпадна - този от загубата на еврофинансиране. Първоначално срокът за изпълнение на проекта бе удължен до края на 2020 г., а в крайна сметка се оказва, че покрай коронавируса и пренасочването на пари по оперативните програми той изцяло е изпаднал от програма "Добро управление" и ще се финансира от държавния бюджет.

Засега от МЗ говорят за 2022 г. като краен срок, в който всички елементи от системата да са напълно функционални. Ще бъде любопитно дали "Информационно обслужване" няма да опре като подизпълнители до същите тези фирми, които спечелиха първоначално договорите.

Съпротива

Още отсега е ясно и че срещу въвеждането на отделните елементи от системата ще има съпротива - и обективна, и субективна. Българският лекарски съюз вече изпрати официална позиция до НЗОК, в която отказва въвеждането на елементи от системата да е вписано като изрично задължение в Националния рамков договор. От лекарския съюз настояват всичките модули по системата да се тестват след консултации със съсловието и в точно определени извадки от практики, така че да няма хаос. 

Исканията на съсловието може да са продиктувани и от нежелание за прозрачност на случващото се в системата, но могат да бъдат разбрани - нагледахме се на какви ли не провали в този сектор. През 2015 г. електронното подаване на болничните очаквано тръгна с провал, а пръстовата идентификация в болниците, която доведе до пълен хаос и подигравка с болните, в крайна сметка бе отменена като нищожна във Върховния административен съд. При всички случаи въвеждането на електронни рецепти и направления няма да е лесно - това касае ежедневно работата на лекарите, които и без това в половината от времето на прегледа са заети да попълват бумаги. Поне ни се обещава дълъг тестов период - електронните рецепти щели да са готови в края на декември, но ще се прилагат пилотно до средата на 2021 г. 

КАКВО ПРЕДВИЖДА ПРОЕКТЪТ

Пълно описание на дейностите по изграждане на националната здравноинформационна система може да бъде открито на e-gov.bg. Проектът предвижда в рамките на НЗИС да бъдат интегрирани и надградени общо 21 национални електронни регистъра. Ще бъдат разработени и 20 нови електронни услуги, свързани с регистрите. Ще бъдат внедрени електронно здравно досие, електронна рецепта, електронно направление, ще бъде разработена подсистема за получаване на информация от болниците. Достъпът до системата ще бъде осигурен през нов здравно-информационен портал с различни нива на достъп.