България и бездруго е със скромна и крехка икономика, а напоследък я връхлитат криза след криза. Коварният коронавирус, политическите трусове, новата бежанска вълна - наши или привнесени, това все са беди, чийто край не се вижда. В последните месеци обаче се надига нова заплаха, която може да се окаже опустошителна като цунами - експлозията на цените в енергетиката. Токът и природният газ влязоха в кошмарно рали, което вече хвърля в паника цяла Европа. Само нашите политици не изглеждат толкова тревожни - вероятно защото са улисани с предстоящите избори, а и защото май нямат никакви идеи как да предотвратят цунамито или поне да минимизират щетите. Не че европейските им колеги проявяват голяма фантазия - те вече започнаха да обещават и да раздават пари на бизнеса и на гражданите като компенсации за скъпия ток. Това обаче
не е сериозно решение, само купуване на време и на спокойствие
А междувременно високите цени на енергията наред с други фактори повлякоха верижно и масово поскъпване.
"Ситуацията е безпрецедентна, затова се налагат безпрецедентни решения", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). Според него скъпият ток не само счупи всякакви досегашни рекорди, но и в идните месеци "жегата" на енергийните пазари ще продължи - поне до пролетта. И проблемът не е само за фирмите, които вече купуват електроенергия на пазарни цени от борсата. Болници, училища, детски градини, социални заведения също се снабдяват от свободния пазар. Само битовите потребители все още са донякъде защитени - все пак КЕВР регулира тарифите на тока за тях. Но скъпата енергия ще прогори и техните джобове, защото води до скок на всички други цени - от парното и топлата вода до хляба и билета за влак, млякото и месото. Очертава се ценови апокалипсис за цели райони на България, които и в момента плащат най-скъпо за водоснабдяване - защото местните ВиК изпомпват водата от дълбоко и 70-80% от разходите им са за тока за помпите.
А колкото и да се опитва Комисията по енергийно и водно регулиране да удържа цените за бита, поскъпването от Нова година изглежда неизбежно, въпросът е само с колко ще е. Да му мислят следващите управляващи, защото се нагнетява много напрежение - и в бизнеса, и в цялото общество.
Перспективите са лоши за всички
Някои заводи ще спрат, защото стоката им става непродаваема заради скъпите енергоизточници. Други ще фалират, затиснати от задължения. Трети ще се мъчат да оцелеят с цената на заеми, загуби, съкращения.
Не личи политиците и висшите чиновници да имат свежи и работещи идеи за излизане от тази инфлационна криза. Напоследък зачестиха черните прогнози, че ни чака нова "Виденова зима". Експремиерът Бойко Борисов приписа всички злини на основния си враг - президента Радев, и предрече тежка "Румен-Радева зима". Че служебното правителство, назначено от държавния глава, е изпуснало юздите на цените и няма никаква идея какво да прави, е очевадно. Но е доста нагло Борисов, който управлява цяло десетилетие, да кори други за пороците и несвършената работа в енергетиката (а и не само там).
Служебният министър на енергетиката Андрей Живков от известно време си говори с бизнеса за възможните спасителни мерки, но резултати черно на бяло няма. Той бързо усвои политическия маниер да декларира загриженост и да спира дотам. "За нас е важно индустрията да остане конкурентна и да няма фалити и сътресения в икономиката, която изпитва трудности заради високата цена на електроенергията през последните месеци", уверява Живков, но не казва как смята да избегне трусовете.
А премиерът Стефан Янев дори нахока "хленчещия" бизнес
"Трябва да се гледа реципрочно на нещата - сред оплакващите се има и производители на метали, чиито цени също са се повишили доста напоследък", отсече той преди дни. И продължи в нападателен стил: "В цяла Европа са високи цените на тока. От свързаните европейски пазари само Полша е с по-ниски цени от тези в България. Прибързано е да казваме, че ще се затварят производства и ще се освобождават хора. Това е по-скоро натиск."
Но защо полудяха цените и цяла Европа е в паника?
Говорителката на ЕК Вивиан Лонела каза същото, което повтарят и у нас политици и експерти: че заради пандемията по-рано цените на тока са били рекордно ниски и е логично сега да се очаква повишение; че има редица фактори, които допринасят за това - засиленото глобално търсене на синьо гориво и икономическото възстановяване; поскъпването на въглеродните квоти. Но пък цените на тока от възобновяеми източници остават стабилни, за утеха добави Лонела. Това звучи като във вица за падащия от 100-етажен небостъргач човек, който, летейки надолу между 50-ия и 40-ия кат, възкликнал "Дотук добре". А после - какво?
Дали някога европейските политици и еврочиновници ще си признаят, че с техните мащабни идеи за зелена енергетика, зелена икономика и зелени пактове всъщност здраво оплетоха конците и днешният ценови хаос е плод и на техните усилия, опаковани като спасяване на планетата от парникови емисии, разхищение на ресурси и екокатастрофа? Дотации за ВЕИ-та, квоти за парникови газове, сложни компенсации и фондове, заклеймяване на изкопаемите горива и дори на ядрените централи - всички тези схеми и цели също имат принос за високите цени на тока в Европа днес.
Европа се оказа напълно неподготвена и за поскъпването на природния газ. Прехвалените стратези на ЕС дори не подозираха, че след като ковид стресът, който парализира цели отрасли през 2020 г., отшуми, европейските икономики ще имат нужда от много енергия.
В момента ключовият доставчик "Газпром" май прави показно на европейските си клиенти колко са зависими и безпомощни по отношение на руския природен газ. А 40 евродепутати написаха на ЕК писмо, с което искат спешно разследване на "Газпром" за нарушение на правилата за конкуренцията. Според авторите на писмото руската компания нарочно свива доставките и "помпа" цените, за да напомни, че е важен фактор и не бива да се пречи на старта на газопровода "Северен поток 2“. Комисията още не е отговорила на апела, но обеща да излезе с мнение скоро.
Какво да се прави
През септември средната цена на тока в сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса е 238,28 лв. на мегаватчас, като имаше пикове над 400 лева. За сравнение - през юли цената е била 185,59 лв. на мегават час, т.е. само за два месеца има 30% поскъпване. А прогнозата на КЕВР беше, че в периода за периода юли 2021 - юни 2022 г. цената на тока за бизнеса ще е около 119 лв. за мегаватчас. С други думи, реалната цена е над два пъти по-висока от прогнозната - разликата е цели 140 лева.
Ето защо АИКБ преди дни предложи държавата временно да поеме половината от този "свръхразход" от 140 лв. за мегаватчас за бизнеса. За да се субсидират фирмите със 70 лв. на мегаватчас в следващите 6 месеца - до идния март, са необходими "само" 840 млн. лева. Сумата звучи бомбастично, а предложението изглежда еретично. Откъде ще се вземе такава гигантска сума?
Има начин, твърдят от АИКБ, защото "разходите за едни са приходи и печалби за други". И дават пример с АЕЦ "Козлодуй". От безпрецедентно високите цени на тока атомната централа ще получи извънредна печалба от над 1.3 млрд. лв. "Тези пари им падат от небето, не са от инвестиции, иновации, от оптимизирани разходи", обяснява Васил Велев. Накратко, идеята е неочакваните печалби от аномалните цени да отидат за подпомагане на жертвите на поскъпването.
Но дори да бъде одобрено някакво компенсиране, това е временно решение. Проблемът с "капризните" цени на енергоизточниците остава и се задълбочава заради недалновидни решения на политиците (особено в Европа) и растящите апетити на разните енергийни лобита.
"Цената на природния газ ще продължи да се вдига, защото не се инвестира в проучвания, в търсене и добив. Европа дълго време мислеше, че ВЕИ-тата са бъдещето и могат да заместят фосилните горива, но виждаме, че не могат", коментира енергийният експерт Боян Рашев. Въглищата довчера бяха обречени, но днес изглежда рано да бъдат отписвани. А прословутата Зелена сделка в ЕС води до все по-високи котировки на въглеродните емисии и до жестоко оскъпяване на "черната" електроенергия (от изкопаеми горива).
Цената на въглеродните емисии вече надхвърля 60 евро за тон и ще продължи да се вдига, което хвърля в паника редица производства в индустрията ни - основно добивни, металургични, химически предприятия. Ето защо Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) ще настоява правителството - което и да е то, да предприеме специални мерки за защита на енергоинтензивната индустрия от ценовия шок. “Става дума за компенсации за въглеродни емисии, разрешени с евродиректива до 2030 г.,” обясни Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той призна, че още няма изчисления каква сума би била необходима за такава подкрепа.
ЕС с едната ръка дава, с другата взима
В безвластието до появата на работещо мнозинство в парламента и редовен кабинет България пропуска възможности умно и ефективно да се възползва от Фонда за възстановяване на ЕС и да финансира трансформацията на голяма част от икономиката ни. Още повече че България вече е подписала Зелената сделка, с която се ангажира да намали с 55% въглеродните емисии до 2030 г., а това неизбежно ще удари производството на енергия от въглища.
Все още непредаденият в Брюксел български План за възстановяване и устойчивост предвижда в тази връзка единствено проект, според който държавната ТЕЦ „Марица-изток 2" ще замени въглищата с природен газ. Двете нови лица на политическата сцена - Кирил Петков и Асен Василев, още докато бяха служебни министри, направиха знаково посещение в сърцето на Маришкия басейн - Раднево, и обещаха на миньорите да бранят бъдещето на въгледобива. Василев дори обяви за "огромно престъпление" подписаното задължение за намаляване на вредните емисии, без тогавашните управляващи да са си "написали домашното", т.е. да са измислили решение как страната ще изпълни този ангажимент.
Двамата бивши министри смятат, че преминаването на тецовете от въглища към газ не е панацея. "Сега ще инвестираме 1.2 млрд. лв. в газови турбини, а след 10 години ще сме в същото положение с тях - тогава цената на емисиите на газа ще стане прекалено висока. Трябва да се намери друго решение, например използване на въглеродния диоксид, който да се хваща и да отива в химически заводи. Има решения, свързани със съхранение на енергия, с преминаване на други енергоизточници. Това трябва да бъде обследвано и да се вземе най-доброто решение заедно с хората на място, които познават спецификата на региона и на технологията", заяви Василев. Той обясни, че екипът на служебния вицепремиер Атанас Пеканов е включил в плана за възстановяване проекта на ТЕЦ “Марица-изток 2” за превключване на газ само защото той е бил донякъде готов.
Други представители на бизнеса обаче са категорично против. "Вредно е да бранят въглищата, дори за самите работници там", категоричен е Васил Велев от АИКБ. Тези дни той разви идеята на територията на мините да се изградят фотоволтаични централи. Цената на соларния ток е средно 55 лв. - в пъти по-евтино от въглищната електроенергия, освен това е чисто производство, без вредни емисии.
"Има заявки за изграждане на фотоволтаични мощности за над 8000 мегавата. Целият комплекс "Марица-изток" дава 3200 мегавата. Ние спокойно там може да изградим 10 000 мегавата слънчеви централи на площта на мините. А цялата въглищна енергетика може да бъде заменена с 20 000 мегавата фотоволтаици. От тях 5000 за собствени нужди може да изградят предприятията и те ще го направят - за 6-8 седмици се прави, но една година е ходене по мъките за преодоляване на различни административни процедури", обясни Велев.
Според АИКБ държавните институции трябва да направят
пътна карта за съкращаване на "черното" електропроизводство
с ясни междинни срокове - 2025 и 2030 г. , с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство 31 декември 2035 г. Дотогава по-голямата част от работещите в мините ще се пенсионират и проблемът със съкращаването на работна ръка няма да е толкова голям. "И сега губим по 40 000 души годишно на пазара на труда заради демографската криза. Защото ако 120-110 хил. годишно излизат в пенсия, тези, които започват работа, са 60 хиляди. В целия комплекс “Марица-изток” са заети 12 000 души", заяви Велев.
Поддръжниците на ядрената енергетика имат друго виждане - Зелената сделка налага да развиваме нови ядрени мощности. Самият служебен премиер Стефан Янев коментира тези дни, че България отдавна е трябвало да реши дали ще строи АЕЦ "Белене", още повече че "страната ни вече е извървяла половината път, като е вложила много пари в оборудване".
"Ако ще заместваме въглищата с друг източник на енергия, това трябва да са базови мощности - да работят 8760 часа в годината, независимо дали е на газ или ядрено гориво", смята Константин Стаменов и БФИЕК. За заводите от тежката индустрия, които имат непрекъснати производства, фотоволтаични централи, които зависят от слънчевото греене и заработват само по 1300 часа годишно, не вършат работа. И още нещо важно - новите енергийни мощности трябва да са конкурентни, да работят на пазарен принцип, а не да бъдат субсидирани от потребителите с такси от типа на "задължение към обществото", изтъква БФИЕК.
Оценките на бизнеса за начина, по който държавата „управлява“ енергийната криза, са унищожителни. Красимир Дачев, едър индустриалец, очаква цената на тока да пробие още рекорди и да достигне немислимите 500 лева за киловатчас. Предприятията пак ще започнат да спират, да освобождават персонал, приходите в бюджета ще намалеят, а политиците ни се занимават с демагогия, не със съществените неща, критикува Дачев.
Остава надеждата, че нещо ще се промени след изборите.
