Бризходът е най-малкият проблем на Великобритания. Далеч по-големият е как да опази демокрацията си и правовия ред. Всъщност Бризходът е нулевият пациент на страшната епидемия, която помита демокрация след демокрация наред, носеща различни имена – популизъм, антилиберализъм, крайна десница, дезинформация. Резултатът е системното и умишлено унищожение на демократичния и правовия ред с цел узурпация на властта. Симптомите на болестта си личаха още преди три години в кампанията за референдума за членството на Великобритания в ЕС. Тогава, а също и покрай президентските избори в САЩ, когато спечели Доналд Тръмп, с огорчение забелязах, че ужасно много хора приемаха за даденост, че политиците по принцип лъжат. Вероятно затова мнозина не успяха веднага да разберат, че тук не става дума просто за предизборна лъжа, а за гигантска измама. Може би най-голямата на XXI век. Цялата кампания за напускането на ЕС беше базирана на лъжи, митове и легенди за ЕС до степен, че се създаде алтернативна реалност. Дотолкова, че всичко започна да прилича на заговор за преврат. Този заговор обаче нямаше да бъде възможен, ако британската журналистика, някога еталон за целия свят, не се беше сринала до балканското дъно, в което нашите общества се тровят вече десетилетия.
Краят на журналистиката на неназованите източници
Медии, към които доскоро гледахме с респект, се превърнаха в пропагандни машини на „заговорниците“. Ярък пример от съвсем скоро е признанието на един от емблематичните редактори на „Файненшъл таймс“ Лайънел Барбър в Туитър. Той сподели линк към съобщение на социалната мрежа Редит, в което се посочва, че е много вероятно руска дезинформационна кампания да стои зад една от най-обсъжданите теми по време на предизборната кампания този декември във Великобритания, а именно намеренията за приватизация на британската здравна каса NHS. От Редит установили, че „изтеклите“ документи с подобни твърдения са дошли от свързани абонати и най-вероятно става дума за организирана цифрова акция. По този повод Лайънел Барбър написа, че това е лоша новина за „Лейбъристите и медии като нас, които съобщиха тази история“. Рядко признание за журналистически провал в епохата на лъжата, когато устоите на обществата на свободния свят зависят от това как журналистите и медиите като цяло ще си свършат работата.
Уви, ние сме твърде добре запознати с провала на журналистиката и резултатът е пълният разпад на българското общество. Във Великобритания, вероятно поради дългата демократична традиция, все още не всичко е изгубено, макар че за възстановяване на здравето и доверието в публичната медия Би Би Си ще са нужни десетилетия. Но духът на надеждата беше повдигнат наскоро от няколко запомнящи се случая. Към края на кампанията във Великобритания избухна огромен скандал, отново породен от лошото състояние на здравната система.
Снимката на 4-годишно болно момче, лежащо на земята в болницата,
зае първите страници на вестниците. Случката моментално стана част от политическата престрелка между торите и лейбъристите. В опит да тушират ситуацията торите решиха да отговорят с фалшива новина, която, уви, беше съобщена чинно от медии, на които доскоро всички имаха доверие. Набързо беше скалъпена информацията, че сътрудник на торите е бил ударен пред болницата от ляв активист. Медиите, които отразиха новината, се позоваха на „високопоставен източник на управляващите“, което предизвика възмущението на малкото останали журналисти, които бранят професията сякаш наистина сме във война. Видео на минувач опроверга тези твърдения, но случката доведе и до вирални (разпространяващи като вирус, бел.ред.) статуси в социалните мрежи, които се превръщат все повече във враг на журналистиката. Един такъв статус провокира редовна читателка на вестник „Йоркшир ивнинг пост“ да разкритикува изданието, че не отразява „правилно“ случката с болното момче. Отговорът на главния редактор на вестника вероятно ще влезе в учебниците по журналистика и дори трябва да влезе, защото е изключително отрезвяващ на фона на опиянението от силата на лайковете в социалните мрежи и разпространението на фалшиви новини.
Писмото до читателката Маргарет е озаглавено: „Не вярвай на непознат в социалните мрежи, който изчезва в нощта“. Редакторът припомня основните принципи на журналистиката, а именно, че най-напред вестникът е получил информация за инцидента с детето от майка му Сара. След това вестникът започнал да я проверява по учебник – връзка с болницата, от която са получили признание, че наистина детето е било настанено на земята поради липса на места, както и извинение за лошото състояние на болницата. След това редакторът обяснява колко време отнема събирането на тази информация и пристъпва към следващата фаза, а именно да обясни защо не трябва да се вярва с лекота на вирални постове във Фейсбук. Първо, пише редакторът, профилът, разпространил фалшивата новина, вече не съществува. „Ние обаче сме тук и вие можете да ни потърсите отговорност по всяко време“, пише редакторът. Маргарет няма как да потърси отговорност от изчезналия профил, а тук ще добавя, че отговорност не може да се потърси и от Фейсбук. За финал редакторът припомня на Маргарет, че „Йоркшир ивнинг пост“ е изграждал доверие с читателите си в продължение на десетилетия и може с чиста съвест да каже, че е направил всичко възможно, за да ги информира както трябва. Може ли Маргарет да очаква същото от непознатия профил във Фейсбук?
В същия ден дневното издание на вестника излезе с редакционен коментар, озаглавен: „Ние сме на страната на истината; призоваваме за край на лъжите по време на избори, на измамата, на фалша“. Най-важното послание на вестника е, че хората във Великобритания никога повече не бива да бъдат принуждавани
да се ориентират в буря от дезинформация, за да решат кой да ги управлява
Едва ли може да се намери по-добра формулировка на сърцевината на проблема. Някак свикнахме да гледаме на предизборните кампании като на шоу, в някои случаи дори на безвкусен цирк. ПР-ите играят ролята на сценаристи, а данъкоплатците на зрителите. Истината вече отдавна не е част от процеса. Един от стожерите на демокрацията, изборите, толкова се изкриви, че най-често канените експерти и анализатори започват анализите си с думи като „този е скучен“ или „онзи говори клиширано“. Вниманието привличат скандалите, неистината, циркът. Сякаш сме забравили, че целта не е да ни е забавно, интересно, интригуващо, а че трябва да направим важен избор – кой ще ни управлява в следващите 4 години, какви намерения има, дали те са добре проверени и реалистични, колко ще струва всичко, можем ли да им се доверим. Ако някой отказва интервю или участие в дебат, крие ли нещо? Защо да му/й се доверяваме?
Книги може и вероятно ще се напишат за ставащото във Великобритания, защото то съвсем не се върти около Бризхода. Напускането е страничен ефект, косвена жертва на превръщането на политиката в забавление, а благодарение на социалните мрежи и в инструмент за новия модел война - чрез унищожение на темелите на обществата и последващото им завладяване. За да можем да спечелим тази война, са ни нужни медии, които работят по стария модел на проверяване на информацията и търсенето на отговорност от лъжещите политици. За щастие на британците пазарът там е голям, а благодарение на това, че английският се превърна в lingua franca в цифровия свят, британските медии могат по-лесно да оцеляват, защото имат много читатели и извън пределите на страната.
В България, за съжаление, пазарът е твърде ограничен и в същото време пренаситен с разпространители на фалшиви новини – за опасностите от Истанбулската конвенция, стратегията за закрила на детето, норвежките социални служби и какво ли не още. Социалните мрежи са се превърнали в източник на новини за българските медии. Единици все още се придържат към класическите журналистически традиции, но губят читатели и се налага или да затворят, или да се реформират, както предстои да се случи на вестника, който четете в момента. Ако искаме здраво общество, в което да възпитаваме децата си, нужно е да се върнем към истината и да обърнем гръб на примамващите социални мрежи, където дебнат знайни и незнайни профили на хора с неясни цели и дневен ред. Демокрация и здраво общество се градят с доверие. Може би отново Великобритания ще ни послужи за пример не само как една демокрация се руши пред очите ни, но и как се изгражда отново, този път по-добра и по-здрава отпреди. Докато следя какво става на Острова, все повече си мисля, че
наближава дигиталното просвещение –
онзи момент в историята, който ражда идеята за критичния подход, недоверието към това, което ни се предлага като информация, търсенето на истината. Торите спечелиха убедителна победа на изборите, но на висока цена. Премиерът Джонсън успя да избегне публичните дебати и отказваше да дава интервюта и въпреки това спечели, защото дезинформацията спечели и този път. Това обаче е пирова победа. Предстоят дълбоки сътресения, но някак съм оптимист, защото има медии като „Йоркшир пост“ и още много други, които стоят на пост за нас, в името на истината и нашата сигурност. Нека Дядо Коледа им донесе здраве, нерви и още много читатели! А на нас – разум.
