Протестиращите земеделци може и да се разединиха в похода си да спасяват "умиращия" аграрен сектор, но пък обединиха обществото във възмущението му от арогантните им искания.
Наблюдавайки отстрани непрестанните ламтежи за още субсидии, държавни помощи и най-различни преференции, останалите извън аграрния сектор с всеки пореден фермерски протест стават все по-негативно настроени.
Кой друг бизнес в страната си позволява това безумие от безкрайни искания за още и още? Кой друг сектор у нас така убедено си вярва, че държавата е длъжна да се грижи за бизнеса му, да търси пазари, да спира вноса на конкуренцията, а всички данъкоплатци да покриват загубите от неблагополучия?
Социалните мрежи изобилстват с гневни и подигравателни коментари.
Предприемачи иронично подхвърлят, че ако не успеят да изкарат очакваната печалба, ще спретнат едно протестче с искане държавата да ги компенсира. Нищо че, че нямат трактори да блокират пътищата, заслужава си да опитат.
Веднъж дадени, помощите е трудно да бъдат спрени. Справка - ресторантьорите, които продължават да се оплакват как едва свързват двата края заради международното положение и затова трябва безсрочно да бъдат облагани с 9% ДДС. Ресторантьорите обаче са направо хрисими на фона на земеделските щения.
Апетитът идва с яденето, а земеделците вече са наркотично зависими от субсидии и помощи. Години наред аграрният сектор единствено на това разчита и за това съществува. Няма никакво съмнение, че и догодина, и всяка следваща година фермерите ще намират поводи да искат още и още.
Ето какви искания издигнаха протестиращите фермери, голяма част от които правителството обеща да изпълни:
- Нови над 430 млн. лв. "украинска помощ" за производителите на плодове, зеленчуци, месо, мляко, гъби, а също и за култури, които трудно може да си представим как са засегнати от украински внос - тютюн, маслодайна роза, винени лозя.
- 20 лв. за декар зърнени култури за стопанства до 3000 дка, без доказване на загуби през 2023 г. и по 10 лв. и 5 лв. за декар за по-големите стопанства. Правителството не съобщава колко ще струва тази допълнителна помощ.
- отмяна на тавана на украинската помощ от 280 хил. евро на стопанство и възстановяване на невзетите суми през миналата година заради това ограничение.
- допълнителни компенсации за земеделски производителите от планинските и полупланинските региони.
- завишаване на годишните агросубсидиите, определени със стратегическия план за развитие на селките райони до 2027 г.
- отпадане на данъка върху субсидиите за юридическите лица в агросектора, както вече бе направено за физическите лица-земеделци.
- намаление на тол таксите за превоза на земеделска продукция, за да не я оскъпяват.
- държавата и банките да създадат Гаранционен фонд, който да подпомага с оборотни средства закъсали земеделци.
- да бъде спрян вносът на земеделски продукти от трети държави, не само от Украйна, които не са произведени по европейските стандарти, или да бъдат въведени еко-такси за тези стоки.
Кой каквото не се е сетил, това не е поискал. Откъде ще се финансират тези претенции? От джоба на всички данъкоплатци. Защо? Защото земеделците ни давали хляба.
Несигурното правителство не е в състояние да се противопостави на фермерския натиск. Видяхме го и при протестите през септември, и сега през февруари. Премиерът Николай Денков в началото бе твърдо решен да отпусне допълнително финансиране само на тези, които докажат загуби, но бързо отстъпи - загуби ще доказват само едрите земеделци. Оправданията на протестиращите бяха направо абсурдни - дори и да са на загуба, по документи те излизали на печалба. Защото пред банките трябвало да показват печалби, за да получат кредити. Кого лъжат - банките или правителството?
Протестиращ фермер дори възмутено възкликна: как така ще съм на загуба, нали щях да съм фалирал?
Е, земеделието явно е изключение от всякаква икономическа логика.
Защото в другите икономически сектори стотици фирми отчитат загуби, но това не означава непременно да обявяват фалит. Нито, че трябва да тръгнат на протести с искане държавата да им покрие загубите.
Всъщност голяма част от земеделците изобщо не са на загуба, просто през 2023 г. не можаха да реализират огромните печалби, на които се радваха предните две години. Зърнопроизводителите например през последните три години, без 2023 г., отбелязаха рекордни печалби. През 2023 г. обаче борсовите цени на зърното паднаха и сега за тях е напълно естествено всички данъкоплатци да им помогнат да постигнат пак големите печалби.
Върхът на цинизма е агромилионерът от Пловдивско Йосиф Делгянски, който искрено възкликна: "Призвани сме да бъдем богати. Защото си го извоювахме с много труд, знания и опит. Обръщам се към всички парламентарни партии и към настоящите управляващи: Ако вие не ни помогнете, този баланс на нашето “богатство" ще бъде нарушен. Tова е вече въпрос на национална сигурност. За да отложим фалита, ние ще трябва да продаваме земя. Ако това ви е целта, то ще я постигнете много лесно".
И призова в откровенията си във Фейсбук: "Когато става въпрос за националната сигурност на страната, трябва да се взимат нестандартни мерки, дори и бедният да помогне на богатия. А когато богатият премине успешно през препятствията, той ще намери начин да се отблагодари и на бедния, и на държавата. Винаги в историята на света бедният е работил за по-богатия".
Ето до това доведе сбърканият модел на развитие на земеделието, основан само на субисидии и помощи, без реална конкуренция, без стремеж за повишаване на производителност и ефективност. Защо земеделците толкова години се примиряваха с липсващото напояване, заради чиято липса сега винят неконкурентната си продукция? Защо не излязоха с тракторите, настоявайки държавата да се намеси във възстановяването на напоителните системи? Явно субсидиите са им стигали, без значение каква и колко продукция изкарват. С намаляването на дозите обаче изпадат в абстиненция.
