Няма никакво основание за протестите на земеделските производители.
Николай Денков
-------
Не е прав премиерът. Имат основание земеделците да протестират, и то европейско основание.
Откакто България влезе в ЕС, селото започна да преминава към друг производствен ритъм. Знаеше, че земеделието е сезонно, обаче трябваше няколко години да наблюдава, щом дойде февруари, как гръцките фермери блокират с трактори границата с България. Така постепенно схвана, че по европейския календар има два сезона за прибиране на реколтата - летен и зимен. През тези периоди земеделската техника е най-активна.
През лятото е ясно, че заради многото работа на полето празниците са малко. През зимата по традиция няма какво да се прави по нивите и празниците са много, за да се запълни по-свободното време. В Европа обаче земеделците са по-напреднали и отдавна са открили, че две реколти са повече от една. И тъй като на село климатът позволява жътва само през лятото, през зимата е най-подходящо да се жъне в градовете. Затова земеделската техника се струпва по магистрали, улици и градски площади. Неудобствата, създавани на гражданите, са вторият голям източник на доходи след търговията с лятната реколта. Ако някой не вярва, нека се запита защо няма летни протести на земеделци. Нима проблемите им възникват само през зимата?
Борческият земеделски сектор си е спечелил привилегията да бъде
най-обгрижваният в Европейския съюз
Ето някои данни от официалната статистика, които показват за какво става дума. Селските стопани съставляват 2,9% от работната сила в ЕС. Те произвеждат 1,4% (221 млрд. евро на година) от съвкупния брутен вътрешен продукт. В същото време за тях се отделят 32% от бюджета на съюза, което означава, че техният сектор е най-субсидиран. Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г., приета на 17 декември 2020 г., възлиза на 1,21 трилиона евро, а средствата, отпуснати за Общата селскостопанска политика, са 386,6 млрд. евро за четирите години. Голяма част от тези пари отиват за чисто новите трактори, които наблюдаваме през последните дни, подкарани към градовете от гневни земеделци. Ако не бяха протестните им плакати, можеше да си помислим, че са се отправили на селскостопанско изложение да се похвалят един другиму какво са си купили. Рокерите, например, се събират по такъв начин, за да си разглеждат новите мотори.
Но от плакатите се сипят вопли, които бият по съвестта на всеки гражданин: "Ние ви храним, а вие ни карате да умираме от глад". Така всеки, който си мисли, че храната му струва скъпо, трябва да се засрами и дори да пречисти съвестта си, когато властта му бръкне по-дълбоко в джоба, за да намери още средства за земеделски субсидии. Разбира се, по-голямата част от парите от храна (80%) отиват в ръцете на търговците и индустриалците, но те се спотайват по време на селските протести.
Внезапното и едновременно надигане на земеделците в много европейски държави би трябвало да се дължи на някаква сполетяла ги обща беда. Но за щастие напоследък няма съобщения за големи катаклизми в Европа. Следователно причината трябва да се търси в обществените взаимоотношения.
Гневът се фокусира към управляващите,
а те го пренасочват (ако успеят) към Европейската комисия и Европейския парламент, които са главните проводници на общите правила в европейската икономика. Централното европейско сборно място за земеделски хепънинг (палене на бали със сено, изсипване на тор и пр.) бе в Брюксел, а седмица по-късно бе в Страсбург, където имаше сесия на Европарламента и заради нея Еврокомисията премести заседанието си, както прави всеки месец. Евродепутатите си направиха на 7 февруари специален дебат по земеделски въпроси, в който според политическата и националната си принадлежност се опитаха да си обяснят какво е посланието, отправено от протестите под техните прозорци.
Многобройните изказвания водеха до два извода: Първо, земеделците са недоволни от зеления преход. Той изисква от тях да оставят всяка година 4% от земята си незасята, за да възстанови плодородието си по естествен път и да помогне за биоразнообразието. Освен това се ограничава използването на пестициди и други химикали, с което се намалява продуктивността. И най-лошото - зелената политика заплашва да включи земеделието в схемите за търговия с въглеродни емисии, за да намали отрицателното му въздействие върху климата (също както енергетиката си купува квоти, за да дими).
Вторият извод произтичаше от първия. Земеделците протестират, че от трети страни се внасят продукти, които се произвеждат при не толкова строги изисквания и следователно струват по-евтино, т.е. правят дъмпинг на европейското производство (става дума не само за Украйна, а също за Австралия, Нова Зеландия, Канада, Латинска Америка и др.).
Еврокомисията бързо се огъна,
след като загуби неотдавна главния си стратег на зеления преход Франс Тимерманс, който я напусна, за да се включи в политическите битки на родната си Нидерландия. Брюксел почти се отказа от изискването си за 4% угар, като набързо го намали наполовина, даде зелена светлина на пестицидите, а подготвеното поредно споразумение за свободна търговия - този път с МЕРКОСУР (южноамериканския общ пазар) - бе торпилирано от Франция след 25 години преговори. На 6 февруари Европейската комисия пропусна да посочи в Целевия план на ЕС за климата до 2040 г. задължението селското стопанство да намали въглеродните емисии с поне 30% за 25 години, както бе планирано. По този начин поне засега отпадна и намерението за въвеждане на квоти за въглероден двуокис в този сектор с произтичащите от тях небивали досега разходи.
Така земеделските претенции на европейско ниво, общо взето, бяха изпълнени, но останаха някои национални искания. Така например, германските фермери, които дисциплинирано внимаваха да не газят с трактори градинките в градовете, а протестираха само на паважа и асфалта, продължиха да настояват за запазване на субсидиите за дизеловото гориво, които им бяха отпуснати временно заради ковид кризата и последвалата енергийна криза от руската агресия в Украйна. Има специфики и в други държави,
но най-интересно сякаш е в България
Усилията на правителството да преговаря с протестиращите разкриха три искания: дайте ни повече пари, не ни надничайте в сметките и не ни проверявайте дали мамим Европа! Премиерът Николай Денков по силата на своята академична сдържаност обрисува картината с други думи: "Нежеланието на зърнопроизводителите да докажат загубите си чрез подаване на данъчните си декларации за 2023 г. е необяснимо, за да се възползват от предложението на кабинета за допълнителна финансова подкрепа. Правителството не може да подпомага зърнопроизводители, които може да се окажат на печалба през 2023 г. - нито с държавни, нито с европейски средства". Той приведе данни на Националната агенция за приходите, според които зърнопроизводството е сред най-печелившите дейности в страната през последните няколко години.
Денков определи като неадекватни и нападките срещу земеделския министър Кирил Вътев, започнал да разобличава измамите с фантомни животни, чрез които се доят във фермите европейски субсидии вместо мляко. "Където сме проверили, сме намерили [фантоми]. Навсякъде!", каза пред БНР неговият заместник Александър Йоцев.
Като направим съпоставка, стигаме до познатия извод на Алеко Константинов: „Европейци сме ний, ама все недотам“. На Запад се борят да не им паднат доходите, у нас - да им пораснат още.
