Решението по бъдещата сделка за нови изтребители за българската авиация ще бъде политическо. Това повтарят управляващите през последните няколко месеца. Тази необичайна за тях откровеност трябваше да подскаже на обществеността, че всякакви дебати за „тактико-техническите характеристики” на самолетите, които ни предлага да закупим тази или онази държава, всъщност нямат особено значение. По-скоро трябваше да се следи с кого и къде разговарят водещите фигури на ГЕРБ в последно време – така щеше да стане предварително ясен изходът от разиграващата се в момента политическа мелодрама около изтребителите.
Всъщност по-точно е да се каже, че
изборът на оръжеен доставчик е геополитически въпрос
Още по време на Студената война двете суперсили – СССР и САЩ, се надпреварваха да лансират продуктите на своите военни индустрии сред страните от Третия свят. Причината беше очевидна – предпочетеното въоръжение, особено тежкото, създаваше трайни военни, политически и икономически връзки между съответните страни. Например решението на арабските държави в ранните години на Студената война да изберат съветското оръжие предопредели за дълго време по-благоприятните позиции на Москва в региона на Близкия изток.
Нашите управляващи изобщо не крият, че именно геополитиката е водещият фактор в решението им да обърнат поглед на Запад. При това не към непосредствените ни партньори от ЕС, а отвъд океана. Показателно в това отношение беше последното посещение на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов в Съединените щати в началото на декември м.г. Тогава Цветанов дори беше приет в Белия дом и разговаря с Фиона Хил – старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност (СНС). Нивото на срещата беше изключително високо за български политик – СНС е органът, в който американският президент обсъжда със своите съветници и членовете на кабинета най-важните въпроси на външната политика, националната сигурност и отбраната на САЩ.
В публикуваното след срещата съобщение се казва, че „в цялостния контекст на събитията в региона е необходимо
затвърждаване на стратегическото партньорство
между България и Съединените щати”. И многозначително се добавя: „Именно в този аспект трябва да се разглежда и предстоящата модернизация на българската армия”. Цветанов заявява, че очаква българският парламент да излезе с решение през идните няколко месеца. „Решението ще бъде политическо и ще бъде базирано на българските национални интереси и стратегически партньорства. Подобно решение ще затвърди геополитическата ориентация на България за десетилетия напред, тъй като след модернизацията на ВВС предстои модернизиране на сухопътните войски и военноморския флот”, обобщава се в съобщението.
Да, не се казва в прав текст, че управляващите още тогава са били готови да купуват тежко американско въоръжение. Но съвсем недвусмислено се подчертава, че изборът на новите самолети фактически ще затвърди и избора на основен външнополитически съюзник на България за много дълго време напред. И се набляга, че нашата страна трябва да засили „стратегическото партньорство” със САЩ
с оглед „събитията в региона”
А през последните четири години основният фактор, който предопределя събитията в Източна и Югоизточна Европа, е рязкото влошаване на руско-американските отношения (изострили се до такава степен, че международните наблюдатели редовно говорят за нова Студена война). В този смисъл превъоръжаването на българската армия трябва да се разглежда като един вид поредна декларация на чия страна застава София в този конфликт. Както и потвърждение за дългосрочното военно, политическо и икономическо обвързване на България със Съединените щати.
Въпросът е деликатен и затова основните политически фигури у нас подхождат много внимателно, когато го коментират. Президентът Румен Радев, който показваше предпочитание към шведските изтребители „Грипен”, въобще не засегна темата за „геополитическата ориентация”. А се задоволи да обвини правителството, че опорочава конкурса за нови бойни самолети, с което компрометира американските ни партньори.
„Това е удар по доверието на европейските партньори,
които правителството използва като статисти в конкурса. Това е удар и по имиджа на нашите американски партньори, които в очите на българите печелят този конкурс с политически лобизъм, а не по правилата”, заяви държавният глава.
Дори и БСП, обвинявана в антизападни настроения, си отваря очите на четири, за да не направи грешна стъпка. Затова и соцлидерът Корнелия Нинова предпочете да поеме по най-безопасното направление, като атакува правителството също като Радев. „САЩ са член на НАТО и там сме партньори. Швеция е член на ЕС – нашето европейско семейство. Тези съюзи изискват коректно и взаимноуважително отношение между партньорите в тях. Смятаме, че в този избор проблемът не е нито в САЩ, нито в Швеция, а в България. Ние го назоваваме така. Правителството на Бойко Борисов не зачита нито конституция, нито Народно събрание, нито правова държава”, обобщи Нинова позицията на социалистите.
Най-откровен, както винаги, се изказа по темата съпредседателят на „Обединени патриоти” и доскорошен вицепремиер Валери Симеонов. Той поиска процедурата по избор на доставчик да бъде стартирана наново, независимо от политическите съображения.
„България все пак трябва да има достойнство
и след като е обявила едни конкурсни условия, трябва да изисква спазването им от всички участници. Въпросът е принципен и България не бива да се влияе от желанието си за стратегическо партньорство със САЩ. Партньори, партньори, но сиренето е с пари”, коментира Симеонов.
Обрат обаче едва ли ще има. Правителството разполага с гласовете на депутатите от ГЕРБ и ВМРО, към които най-вероятно ще добави и тези на ДПС, за да си спечели мандат да започне преговори за закупуване на американски изтребители F-16. Догановата партия трудно ще може да откаже – нали години наред се промотира като „гарант на евроатлантическата ориентация на страната” (макар че никога не е ясно дали европейското или атлантическото измерение е по-важно за движението). Така въпросът изглежда предрешен и е малко вероятно други съображения – финансови или технически, да надделеят над геополитическите.
