В последните няколко години стана модерно да се обещават милиарди левове публични инвестиции. Залаганите суми в бюджета звучат все по-сочно на фона на големите обеми европейско финансиране, които страната ни обещава да усвоява. Прогнозите обикновено се разминават рязко с реалността и в края на годината по това перо има големи неизпълнения. Тази година също бе представена като рекордна по линия на публични инвестиции, но пак ще се разминем с рекорда. Анализът показва, че за поредна година може да се очакват голямо неизпълнение на инвестиционната програма на държавата. Това е добре за салдото по бюджета, тоест за дефицита, но в същото време показва пропуснати възможности за цели системи. Къде се натрупват големи забавяния?
Военните сделки на МО са спасение
Анализът на заявените от министерствата и финансирани с целеви постановления на МС капиталови разходи до края на май показва, че изпълнението на капиталовата програма върви бавно. До момента по тези постановления на МС са отпуснати общо над 1,6 млрд. лв. Това е много далеч от общия ресурс, наличен по капиталовата програма на министерствата и техните разпоредители - близо 8,7 млрд. лв. заедно с проектите с европейско финансиране.
Без големия принос на военното министерство по линия на закупуване на бойна техника картината направо щеше да е катастрофална. Министерство на отбраната допринася с над 805 млн. лв. към капиталовата програма - тоест половината от нея, като най-големият разход е одобрен през май - 546 млн. лв. за придобиване на основна бойна техника за батальонните групи.
Сериозен принос в изпълнението на програмата има и МРРБ, което размрази работата по магистралите след дълго забатачване и започна да възлага и нови дейности. Така за първите 5 месеца на годината МРРБ е с одобрени 613 млн. лв. за капиталови разходи. Тези средства са извън парите за общински проекти, които се финансират по друг път - на базата на споразумения между МРРБ и общините.
Сравнително бавно върви капиталовата програма при министерства с много второстепенни разпоредители, където се налагат много на брой процедури за обществени поръчки. Пример за такова забавяне е здравно министерство, което има обекти за над 244 млн. лв. по капиталовата програма извън проектите по националния план за възстановяване и устойчивост. Тук са включени над 72 млн. лв. за модернизиране на центровете за спешна помощ, 48 млн.лв. за укрепване на болничната помощ за ситуации на кризи и др. На този фон към края на май МЗ е получило малко над 15 млн.лв. от МС.
Забавяне има и при капиталовата програма на просветното министерство, където мрежата от второстепенни разпоредители също е голяма и извън националните инвестиции се изпълняват тежки проекти по националния план за възстановяване и устойчивост. По извънредните постановления на МС МОН досега е получило малко над 9,6 млн. лв. плюс още 12 млн.лв. по програмата за реконструкция и пристрояване на ясли и детски градини, които се прехвърлят към общинските бюджети. В същото време общата капиталова програма на МОН без програмата за яслите и градините (на стойност близо 87 млн.лв.) възлиза на над 233 млн.лв., като огромна част от тази сума - 100 млн., са предвидени за изграждане на изчислителен център за изкуствен интелект от института INSAIT към СУ.
Много тежка капиталова програма изпълнява транспортното министерство, като засега плащанията по нея по линия на националния бюджет не са големи на фона на общите обеми - малко над 100 млн. лв. до края на май. То отговаря за много големи проекти и по националния план за възстановяване и устойчивост, като ще бъде направо герой, ако успее да спаси поръчките за нов подвижен състав (забавени и по лична вина на министър Гвоздейков). За разкош към Гвоздейков освен големите поръчки за доставка на нови мотриси има и голям проект по ПВУ за широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура с бюжет 95 млн.лв.
Общините сключват ударно споразумения с МРРБ
За разлика от предходни опити за капиталово бюджетиране, лимитите за финансиране на общините в бюджет 2024 бяха заложени на ясен принцип - в зависимост от категориите на съответните общини. Самият обем на максимално допустимо финансиране за общините - близо 5 млрд. лв., е впечатляващ на фона на обичайните обеми, а тригодишният хоризонт - до 2026 г., изисква по-добро планиране, но и дава повече сигурност.
На този фон сключването на споразумения с МРРБ тече с добро темпо, като до момента има 849 споразумение на стойност над 2,2 млрд. лв. Сключването на споразумение обаче не означава начало на строителството. Служебният министър Виолета Коритарова неслучайно призова кметовете да организират по-навреме обществени поръчки. Към момента няма подробни данни за реалното изпълнение по споразуменията, но то вероятно не е голямо.
За финансиране на общинските проекти МРРБ разполага с 1,2 млрд. лв. авансово предоставени от миналата година плюс 400 млн. лв. допълнително от тази година. Самата схема на финансиране не предполага общият финансов ресурс да бъде усвоен накуп, защото по споразуменията общините ще получават аванси - 20% за строителство, 50% - при проектиране, а междинните плащания ще се правят на база напредване на строителните дейности. Към момента няма подробна информация по общини за сключените споразумения, като въвеждането на тези и останалите данни за изпълнението на капиталовата програма се бави. Бе предвидено информацията да е публична по подобие на изпълнението на проекти при еврофондовете и данните да се качват от 1 април в системата ИСУН.
Планът за възстановяване буквално пълзи
Ако изпълнението на инвестиционната програма на министерствата с пари по националния бюджет е бавно, при плана за възстановяване то е забатачено. Както е известно, България успя да получи само едно плащане по плана до момента, в размер на 1,37 млрд. евро. На този фон по проекти по ПВУ реално са изплатени 570 милиона лева. Това са плащанията от самото начало на одобряване на плана, тоест с натрупване в годините. От началото на тази година до момента плащанията по ПВУ възлизат на скромните 183 млн.лв. Това е много, много далеч от тотала на всички проекти, залегнали в приложението към бюджета за тази година - за близо 1,45 млрд. Лв.
Тук има няколко ключови министерства с тежки проекти, при които евентуално забавяне ще доведе до голямо общо неизпълнение на тази част от инвестиционната програма. Извън мегапроектите на транспортното министерство, големи проекти движи МРРБ със санирането на жилищните и нежилищните сгради и по-малък проект за ВиК в малките населени места. МВР има голям, тежък и стратегически проект - за модернизиране на Центъра за аерокосмическо наблюдение, наред с три по-малки. Пълна мъгла продължава да е положението в енергийното министерство, където има решение за преработване на част от предвидените в плана за възстановяване проекти. Стойността, с която са залегнали в бюджет 2024, без проекта на ЕСО, е за близо 374 млн.лв. С голям проект по ПВУ е министерство на иновациите и растежа - за технологична модернизация, който обаче вече се изпълнява и който допринася чувствително към статистиката за реално изплатените средства.
Ще има ли ревизия на тези милиарди при сформиране на ново правителство предстои да видим. Стана традиция държавният бюджет постоянно да се актуализира, възможно е да видим актуализация и това лято. Вече се чуха гласове, че прогнозата за приходите тази година няма да бъде изпълнена и удържането на дефицита под 3% ще изисква орязване на разходи.
