Голяма част от предвидените публични инвестиции в капиталови разходи през 2022 г. са останали на хартия. При обещани 8,2 млрд. лв. изпълнените капиталови разходи към края на годината възлиза на 5,6 млрд. лв. Това е и една от причините за реализирания по-нисък дефицит в края на годината. 
Това показват подробните данни на финансовото министерство за изпълнението на консолидираната фискална програма за минала година. МФ публикува още в края на годината прогнозни данни, но подробните сметки излизат в края на януари. 
От данните става ясно, че от 5,6 млрд. лв. капиталови инвестиции към края на годината, 3,8 млрд. лв. са реализирани по националния бюджет, а 1,8 млрд. лв. – по линия на европейските средства. Това ниво при европейските програми е ниско, особено на фона на факта, че България получи 2,7 млрд. лв. в края на годината по линия на плана за възстановяване и устойчивост. МФ тогава обясниха, че получаването на парите през декември ще помогне на свиването на дефицита заради липсата на насрещни разходи. Разходите обаче остават така или иначе за 2023 г. и ще товарят бюджет 2023, след като приходът за тях вече е отчетен в бюджет 2022. 
Неизпълнението на капиталовата програма бе очаквано, като още на ниво проектобюджет това се сочеше като скрит резерв в бюджета. За тази година според последната актуална средносрочна бюджетна прогноза по перо капиталови разходи е заложена огромната сума от близо 11 млрд. лв. Не е ясно дали и как ще може да се изпълни тя на фона на поредното късно приемане на бюджета и извънредни избори. За втора пореден път България започва годината без приет редовен бюджет и с удължено прилагане на рамката от предходната година.