Бюджетът на държавата за отминалата 2023 г. е завършил с дефицит от 2.8% от брутния вътрешен продукт, след като правителството е заделило в извънбюджетна сметка 1.2 млрд. лв. за разплащане на проекти на общините през новата 2024 г.
Това става ясно от съобщението на Министърството на финансите за изпълнението на бюджета към края на декември.
Премиерът Николай Денков обаче се похвали преди началото на правителственото заседание днес с доста по-нисък дефицит от 2.2%. На практика той се позова на оценката за държавните финанси на начислена основа - без въпросните 1.2 млрд. лв. за общините. "Това е почти процент под заложения дефицит в бюджета от 3% и три пъти под апокалиптичните 6 - 7%, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления за министъра на финансите и неговия екип", каза Денков.
Истината е, че по-ниският дефицит от планирания (2.2% на начислена основа и 2.8% на касова основа) е в резултат не на повече събрани приходи в хазната, а на по-малко направени разходи. Неизпълнението на разходите основно е по линия на капиталовата програма на правителството, която през 2023 г. беше на рекордните 8 млрд. лв. и с която финансовият министър Асен Василев много се гордееше.
Данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на декември все още са предварителни и няма разбивки по пера, за да се види къде точно има изоставане от плана, но като цяло похарчените 72,5 млрд. лв. са 97,9% от годишния разчет. В тях вероятно са и въпросните 1.2 млрд. лв., заделени за общинските проекти, които ще се финансират през 2024 г. Месец по-рано - в края на ноември, изпълнението на капиталовите разходи бе едва 40% спрямо планираното.
По отношение на приходите МФ не дава информация какъв процент от планираните разчети са изпълнени към декември 2023 г. Посочва се само, че влезлите в хазната 67,1 млрд. лв. от данъци, такси и европрограми са с 2,3 млрд. лв. повече от предходната година, въпреки че второто плащане по плана за възстановяване се е отложило за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имали данъчните приходи, които отчитат 11,9% (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г., посочва МФ, също без да споменава какво е изпълнението спрямо планираното за 2023 г.
Министърът на финансите Асен Василев вече се похвали, че постъпленията от основния приходоизточник - ДДС върви почти по план. За ДДС от сделки в страната е събрано 99% от планираното, се посочва и в отчета на МФ за декември. Изоставането в ДДС от внос обаче не е било компенсирано, след като Агенция „Митници“ е събрала около 650 млн. лв. по-малко от плана за 2023 г.
Изоставане има и при неданъчните постъпленията - основно грантове по програмите и фондовете на ЕС, които са с около 3.3 млрд. лв. по-малко от отчетените за 2022 г. Спадът е и заради по-малките вноски от печалбите на енергийните дружества във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" след спада на цената на тока.
По-подробни данни за постъпленията по видове данъци може да се видят от публикувания на 2 януари отчет на МФ за изпълнението на бюджета към края на ноември. От тях става ясно, че приходите от ДДС са в размер на 14.685 млрд. лв., което представлява 86,4% от планираните за 2023 г. Спрямо предходната година постъпленията от ДДС от сделки в страната са по-големи, но постъпленията от ДДС от внос намаляват с 16 %. Причините за този спад на ДДС при внос са средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. През годината понижение на събрания ДДС се наблюдава при всички групи стоки, посочва финансовото министерство. Освен това, върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказва и възможността за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни - става въпрос за 1.226 млрд. лв. неначислен налог към края на ноември за внос предимно на метали и метални руди и шлаки.
При другите данъци като данъка върху доходите на физическите лица, корпоративните данъци и приходите от социално и здравно осигурителни вноски също няма на 100% изпълнение на плана (99%), въпреки че нарастват с около 14% спрямо 2022 г.
Впечатление прави и огромния фискален резерв към 30 ноември 2023 г. от 17,4 млрд. лв.. От тях 15,2 млрд. лв. се държат като депозити в БНБ и банки, а 2,2 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В резерва все още е поетият нов външен дълг през изминалата 2023 г. , с който предстои да се правят плащания по стари падежи през 2024 г., а също и да се погаси дългът на Топлофикация София към БЕХ в размер до 1.6 млрд лв.
