За първи път от 20 години насам през ноември сме събрали повече данъци, отколкото държавата е похарчила. Това се похвали преди дни финансовият министър Асен Василев, отчитайки, че бюджетният дефицит се топи и годината може да приключи с далеч по-малка дупка в хазната от планираната.

Обикновено по това време на годината се форсират заложените капиталови разходи, които тази година са рекордните 8 млрд. лв., но само половината до момента са реализирани. Лесно е да се предположи, че ако държавата замрази инвестиционната си програма, може да изкара бюджета дори и на плюс в края на годината.

Финансовият министър Асен Василев обаче подчерта, че доброто изпълнение на държавните финанси се дължи на авансовите вноски за данък печалба на бизнеса и на прилагането на по-засиления контрол върху стоките с висок фискален риск - а по-точно въведеното от началото на октомври задължително предварително деклариране на вноса и превозите на хранителни стоки в страната.

За какво става въпрос?
 

С приемането на бюджета в средата на тази година бе направена една много важна промяна в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс. Според нея всеки производител, вносител и търговец на т.нар. стоки с висок фискален риск, трябва предварително да уведоми НАП за всеки един превоз. В електронна декларация се посочва количеството и стойността на стоката, откъде идва и накъде отива, а преди камионът да потегли, НАП трябва да издаде специален уникален код на товара, с който шофьорът да разполага през целия път и да го предаде при проверка, а също и на крайния доставчик. 

Този засилен контрол обхваща най-вече хранителните продукти - в списъка са над 100 вида бързооборотни стоки като плодове, зеленчуци, олио, захар, брашно, млечни и месни продукти и много други, при които

НАП смята, че има най-често укриване на обороти и данъци

Засега предварителното деклариране е задължително само за вноса и износа на тези стоки, но от 1 януари ще обхване и всички превози в страната - от завода на производителя до магазина или от складовата база на доставчика до магазина. Всеки превоз, хванат от НАП без уникален номер, ще подлежи на сурови санкции, които стигат до 40% от стойността на товара.

Финансовото министерство от години се опитва да наложи този засилен контрол като мярка срещу сивата икономика - Асен Василев далеч не е първият финансов министър, който настоява за него. Списъкът с рисковите стоки, които подлежат на по-строг данъчен контрол, бе въведен от Владислав Горанов, но след отпора на работодателските организации той се отказа да наложи деклариране в аванс пред НАП за всяка доставка. След него Асен Василев въведе доброволното докладване на тези превози. После Росица Велкова внесе законови поправки, според които декларирането им да стане задължително за всички, но това на практика се случи, след като Василев отново стана финансов министър това лято.

Винаги срещу тази мярка работодателските организации са реагирали много остро заради

огромната административна тежест,

която се стоварва върху бизнеса. Предварителното деклариране пред НАП на превозите означава денонощно фирмите да поддържат персонал, който да бъде достатъчно квалифициран, за да полза електронен подпис и да подава в реално време необходимите данни за товарите.

За сега не е ясно как точно действащия от началото на октомври завишен контрол върху вноса на рискови стоки е подобрил данъчните приходи. (Подробни данни за данъчните постъпления за ноември ще бъдат публикувани в първите дни на Новата година.)

Първи на свой гръб изпитват новата административна тежест големите търговски вериги - точно тези, от които правителството очаква да свали цените на основни хранителни продукти и така да дадат тон за останалите търговци.  (Финансовото министерство се е смилило над малките производители и търговци и те са пожалени от бюрократичния кошмар - задължително авансово докладване на превозите пред НАП не се изисква за стоки с тегло до 500 кг или стойност до 5 000 лв. без ДДС. )

"Имаме големи проблеми с групажите и ползването на външната логистика, които не могат да бъдат решени на този етап. Така компаниите са

постоянно в режим на прегрешение

и с опасност да бъдат санкционирани при това по причини, независещи от тях", посочва Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги в страната.

Търговците посочват много необмислени и нерешени казуси в наредбата за прилагане на законовото изискване за задължително предварително деклариране на товарите, публикувана три дни след като то влиза в сила.

"Вече има случаи на наложени актове за глоби, без вина на получателите на стоките. Пример от миналата седмица - доставчик от Полша подава коректна информация за вид, количество и стойност и всичко необходимо, но неясно защо изпраща стоката не в камиона, на който е даден уникалния номер, а в два други по-малки камиона. Това се счита за нарушение и на фирмата получател - една от търговските вериги, е наложен акт за санкция от 40% от стойността на товара", посочва Вълканов.

Посочването на очакван час на пристигне и разтоване на стоката е най-голямата недомислица, смятат търговците. При вноса подобно условие е неизпълнимо в много голям процент от случаите. Бизнесът с право призовава правителството първо да реши проблема с огромните опашки на границите и блокирането на тировете с дни, и след това да бори сивата икономика с мерки като проследяване на всеки товар.

Неяснотата кога може да пристигне камионът със стоката засега се стоварва само на главата на получателя - и като възможна санкция заради неспазен час на доставка, и като ангажиран персонал, който постоянно да подава коригиращи декларации към НАП, защото часът на очаквания час на пристигането постоянно се сменя.

Колкото по-голям е търговецът, толкова по-тежка е бюрокрацията,

защото по всяко време на денонощието трябва да се декларират огромно количество стоки, независимо, че някои може да пристигат с един и същ камион. Компаните са принудени да назначават допълнителни екипи само за тази задача. Голяма търговска верига вече е назначила 13 нови души персонал в централната си складова база, което си е значителен разход, защото това не са хора на минимални заплати заради отговорната и натоварваща работа, посочва Николай Вълканов.

Към пречките, които не са под контрола на бизнеса, спадат и сривовете в електронната система на НАП. Търговците твърдят, че това се случва доста често, въпреки, че все още тази система обработва само доставки от внос. И не им се мисли какво ще се случи, когато от Нова година се включат и всички превози на хранителни стоки на територията на страната. 

На въпрос какво правите при срив на системата, отговорът засега е: "Не работим, чакаме да я оправят". В противен случай, ако товарът замине без НАП да е генерирал уникалния му номер, получателят ще бъде солено глобен.

Всъщност уникален номер са дава за всяка стока, независимо, че в един камион може да бъдат натоварени различни стоки, а това често се случва с пакетираните храни. Отделни декларации се подават и когато един камион с една и съща стока зарежда 5-6 различни крайни клиента. Изобщо, отваря се работа за целия китайски народ, само не е ясно как НАП ще се справи с надзора на всичкото това деклариране.

От 1 януари ще стане страшно, защото тогава на деклариране ще подлежи всеки транспорт на хранителни стоки в страната, алармират от Сдружение "Храни и напитки", в което членуват

почти всички големи производители на храни и напитки у нас
 

"Опитваме се да алармираме, че това застрашава продоволствената сигурност, защото ние дори не знаем как да прилагаме наредбата. Старият софтуер, който се ползваше при доброволното деклариране, не върши работа. На 1 декември ни пратиха някакъв нов, с който да пробваме, но той не е съвместим с софтуерите, които ползват големите предприятия. За оставащите работни дни до Нова година никой не може да се оправи и да заработи с този софтуер. Да не говорим, че се изисква да се назначат поне по няколко висококвалифицирани служители, защото сега спедицията се прави от служители без голяма квалификация", казва Яна Иванова, изп. директор на сдружението.

Производителите и търговците в страната също казват, че посочване на очакван час за разтоварване на стоката, ще им създаде трудности. Причината е, че с един камион се зареждат няколко магазина, а за всеки клиент трябва да се извади отделен уникален номер като се предвиди в колко часа ще се разтовари стоката. 

"Всяко предприятие има един или два електронни подписа, защото човекът, който борави с е-подпис представлява предприятието и не може всеки служител да му повериш е-подпис. А в системата на НАП декларирането става само с е-подпис. Т.е. фирмите трябва да си назначат още служители, да извадят още е-подписи за тези, които експедират камионите. Тези камиони обикновено се товарят нощем или много рано сутрин и не може да потеглят без такъв уникален код", обяснява Иванова.

От Сдружение "Храни и напитки" твърдят, че до момента никой от ръководството на финансовото министерство не е откликнал на молбите им за срещи и разговори. Единствено земеделският министър Кирил Вътев е организирал среща на хранителния бранш с НАП за разясняване на прилагането на новата мярка.

Много от проблемите обаче не може да се решат от данъчната администрация

Затова от бранша са алармирали депутатите от всички политически сили с искане прилагането на завишения контрол за хранителните стоки да бъде отложен с 6 месеца до изясняване на неуредиците и до появата на надежден софтуер за декларирането в аванс.

Да приемем, че в оставащите 10 работни дни производители и търговци влязат в час, а НАП да им предостави необходимия софтуер. Те обаче имат прекрасното извинение от Нова година да надуят цените на хранителните стоки. Повече от ясно е, че всички допълнителни разходи на бизнеса ще бъдат платени от потребителите чрез цената на стоките. Да не забравяме, че от догодина за големите търговски вериги ще е в сила и допълнителен данък върху печалбата - още една причина да не се върви към спад на инфлацията. Интересно икономическият министър Богдан Богданов как ще продължи инициативата си "Достъпно за вас". Вместо да се захваща с подобни безсмислени начинания за сваляне на цените, икономическият министър трябва да се бори средата за правене на бизнес да се подобрява, а не да се затяга бюрократичният натиск.