През първите два месеца след победата си на президентските избори Доналд Тръмп успя да предяви териториални претенции към Канада, Дания и Панама. Новоизбраният президент на САЩ заяви, че според него канадците виждат своята страна като 51-ви американски щат, обеща да върне Панамския канал и накрая каза, че САЩ трябва да притежават и контролират принадлежащата на Дания Гренландия. В последния случай Тръмп първо говори за покупка на острова, а после не изключи и използването на сила.
В историята на САЩ има всякакъв род придобивки от този сорт - и покупки, и завоевания, и даже референдум на самопровъзгласила се република.
Покупката на Луизиана
Независимостта на САЩ започна с борбата на Тринадесетте колонии (днешните североизточни щати) срещу Великобритания. По-малко от 30 години след това територията на САЩ се увеличи повече от два пъти. През 1795 г., след война с индианските племена, бе подписан Грийнвилският договор, според който САЩ получиха контрол над по-голямата част от сегашния щат Охайо. Постепенно се усвояваха територии на изток от река Мисисипи. Но най-голямото придобиване бе направено през 1803 г. — покупката на Луизиана.
През 1763 г. Франция предава Луизиана на Испания — своя нерентабилна отвъдморска територия на запад от Мисисипи, която се простира от север на юг през днешната територия на САЩ. Испания не използва тези земи, които носят само загуби на кралството, и през 1800 г. връща Луизиана обратно на французите. През 1803 г. територията окончателно преминава към Франция, а тя незабавно я продава на САЩ.
Наполеон Бонапарт — тогава все още първи консул на републиката, а не император — осъзнава, че не може да задържи отвъдморските владения, и сключва изгодна сделка: 15 милиона долара за безполезна територия. В резултат президентът Томас Джеферсън подписва договор за придобиването на 2,1 милиона км² — площ, по-голяма от всички Тринадесет колонии.
Покупката на Флорида
В началото на XIX век Испания продължава да се освобождава от проблемни територии. По време на Наполеоновите войни кралството започва да губи контрол над колониите си в Южна Америка. Във Флорида също е неспокойно: през 1818 г. генерал Андрю Джаксън (по-късно седмият президент на САЩ) завзема два испански форта, за да предотврати нападенията на семинолските племена върху американски територии. В резултат, по примера на Франция, Испания предпочита да продаде Флорида на Съединените щати.
По-точно Испания отдава Флорида безплатно. Но договорът, подписан от американската страна от държавния секретар Джон Куинси Адамс (още един бъдещ президент), съдържа няколко условия. Първо, САЩ се задължават да покриват претенциите на своите граждани към испанското правителство (като заплащат общо 5,5 милиона долара). Второ, Съединените щати се отказват от претенции към Тексас и други испански колонии в Северна Америка.
Самопровъзгласената република Тексас
Обещанието да не се претендира за Тексас не е изпълнено напълно. През 1835 г. англоезичните заселници в Тексас се разбунтуват срещу правителството на Мексико, което по това време вече е независима държава. Една от основните причини за недоволството на тексасците е премахването на робството в Мексико.
За шест месеца бунтовниците успяват да победят правителствената армия и дори да пленят президента Санта Анна. През 1836 г. страните подписват договор за независимостта на Република Тексас, оставяйки значителна част от територията със неустановен статут. Официално Съединените щати не се намесват нито във войната, нито в последвалите гранични сблъсъци на републиката, но в Тексас постоянно пристигат доброволчески отряди.
През 1845 г. властите на САЩ и Тексас се договарят за обединение и Тексас става равноправен щат в съюза.
Това безкръвно разширение на територията обаче води до война с Мексико.
Мексиканските земи
През 1846 г., малко след присъединяването на Тексас, отношенията между САЩ и Мексико започват бързо да се влошават. САЩ започват подготовка за война, но същевременно водят преговори за закупуване на мексиканските територии — Калифорния (за 25 млн. долара) и Нова Мексико (за 5 млн. долара). През това време в Мексико за пореден път се сменя правителството, което смята предложението за продажба за оскърбително. След това мексиканските власти заявяват своите претенции към Тексас.
Мексиканските войски навлизат в спорната територия и влизат в бой с американски патрул, след което президентът на САЩ Джеймс Полк обявява пред Конгреса, че Мексико „е нахлуло на наша територия и е пролялo американска кръв на американска земя“.
Войната завършва с пълно поражение на мексиканската армия. В самото начало на войната, през август 1846 г., САЩ анексират Калифорния и Нова Мексико. През 1848 г. е подписан мирен договор, според който Мексико отстъпва тези провинции на САЩ. Заедно с Тексас, Мексико губи повече от половината от своята суверенна територия.
В САЩ много политици се обявяват против войната с Мексико, а генерал Улис Грант по-късно заявява, че Гражданската война (1861–1865) е „наказание за греховете“ и следствие от анексирането на мексиканските територии.
Покупката на Аляска
Територията, разположена в северозападната част на континента, е първоначално усвоявана от руски търговци. От 1799 г. Аляска се управлява от специално създадената за тази цел Руско-Американска компания.
Руската империя знае, че Аляска е богата на природни ресурси, но властите признават, че тази територия ще бъде трудно задържана. „Североамериканските щати неизбежно ще се разпространят по цяла Северна Америка, и не можем да не вземем предвид, че рано или късно ще трябва да им отстъпим нашите североамерикански владения“, пише генерал-губернаторът на Източен Сибир Муравьов-Амурски през 1853 г.
Година по-късно САЩ предлагат да закупят Аляска от Руската империя. Сделката е сключена през 1867 г.: Русия получава 7,2 млн долара за своите североамерикански владения с площ от 1,5 млн км². По-голямата част от тези пари Русия използва за подобряване на собствената железопътна инфраструктура.
Испанските острови
През 1898 г. САЩ решават да помогнат на Куба, която по това време е испанска колония. На помощ на кубинските въстаници са изпратени отряди американски доброволци, а край бреговете на острова патрулира броненосецът „Мейн“. Взривът, унищожил кораба (съвременните историци смятат, че детонацията е станала без външна намеса), става повод за война.
САЩ печелят войната и според условията на мирния договор получават Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам. Куба придобива независимост през 1902 г., но остава под американско влияние. Филипините получават суверенитет през 1946 г. Пуерто Рико и Гуам така и не стават щати, но все още принадлежат на САЩ.
Анексията на Хавайските острови
До края на XIX век Хаваите са независимо кралство. През 1893 г., с подкрепата на Държавния департамент на САЩ, на островите е извършен преврат. Кралицата е свалена, монархията е заменена от република, а в правителството влизат поддръжници на присъединяването към САЩ.
По време на Испано-американската война президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва договор за анексирането на Хаваите. Две години по-късно островите получават статут на самоуправляваща се територия, а през 1959 г. Хаваите стават 50-ят щат на САЩ — последният към днешна дата.
