Промените в бюджетните сметки винаги предизвикват политическо напрежение. А сега - в "навечерието" на актуализацията на бюджет за 2022 г., се разрази истински катаклизъм. В сряда "Има такъв народ" обяви, че ще оттегли четиримата си министри и ще напусне управляващата коалиция. Според лидера Слави Трифонов причините са - разминавания в позициите за Северна Македония, несъгласие с начина, по който министърът на финансите управлява държавните средства, неспазване на коалиционното споразумение.  "Слагам край на тази коалиция, на тази агония", каза Трифонов, като посочи, че при гласуването на актуализацията ИТН щяла да подкрепи "добрите социални мерки", които са били съгласувани дотук, но само тях. По-рано сутринта трима министри демонстративно напуснаха редовното заседание на кабинета, на което трябваше да бъдат изчистени всички детайли в бюджетните промени. Разбра се, че министрите Гроздан Караджов и Теодора Генчовска са поискали допълнителни средства, но не са ги получили. "Асен Василев си прави експерименти, в държавата няма пари", отсече председателят на ИТН часове по-късно, обяснявайки защо партията не намира смисъл да остане във властта. 

Промените са наложителни, доколкото възстановяват покупателната способност на най-уязвимите. Въпросът е за критерия, по който са подбрани част от мерките.  

Мерките за овладяване на инфлацията застанаха в центъра на актуализацията, поискана от правителството. Зад проекта прозира виждането, че тази инфлация е предимно вносна, извънредна, предизвикана главно от войната в Украйна и подлежи на намаляване през следващата година. Следователно всичко, което правителството следва да прави междувременно, е да смекчи крайните последици от повишаването на цените за бизнеса и гражданите.

Втората, макар и не изрично формулирана цел, е да се снижи нивото на инфлация към юни-юли 2023 г., така че средногодишната инфлация за следващите 12 месеца (вероятният период е от юни 2022 до май 2023 г., вкл.) да влезе в допустимите граници според Маастрихтския критерий за приемане в еврозоната. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев вече заяви, че България може да изпълни този критерий към определената дата. Въпросът обаче е дали това понижение ще е еднократно заради по-ниските косвени данъци.

В проекта за промени на закона за държавния бюджет допълнителните мерки са мотивирани така: „Целта е 

да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза,

породена от военните действия в Украйна…”.

За да постигне тази цел, правителството разчита на следните мерки: намаляване на косвени данъци; намаление на преки данъци (облекчения); субсидии; индексиране на пенсии; други трансфери и индексации (тук се включват мерките в земеделието и здравеопазването). Под въпрос е оспорваното индексиране на строителните договори. То не е предвидено изрично в проекта за актуализация, а може да се окаже препъникамък при дебатите в Народното събрание. 

В проекта са представени оценки за преките ефекти на предлаганите мерки върху бюджета за настоящата година (графика). Но липсват разчети за влиянието върху бюджета за следващата година. Аргументацията на предлаганите антиинфлационни (антикризисни според терминологията, използвана от МФ) мерки не включва оценка на алтернативни решения (или варианти). Не са изчислени ефектите върху цялата икономика.

В допълнение към обявените мерки чрез бюджета са налице и схеми за компенсации и доплащания (по-специално в енергетиката) чрез Фонд "Сигурност на електроенергийната система". А се предвижда и схема за изкупуване на зърно чрез „Врана” ЕАД на стойност 1.1 млрд. лева, която – ако се осъществи според замисъла, ще доведе до пряко въздействие върху цените. За пълнота трябва да добавим и въвеждането на блок цени на електро- и топлоенергия, помощите за отопление и други, понякога припокриващи се мерки.

Резултатът е увеличено преразпределение -  чрез бюджета и други държавни ресурси. Това в съчетание с недобре преценените помощи по време на пандемията е на път да създаде привикване. Така

все по-голяма част от бизнеса и гражданите ще разчитат на хазната,

за да допълват постъпленията си. Но увеличените компенсации означават също, че данъкоплатците трябва и да внасят повече в хазната – ако не сега, то през следващите години. С други думи, ако няма силен икономически подем, скоро ще се изправим пред необходимостта от увеличаване на данъци, като осигурителните вноски и местните данъци (тоест данъчните оценки на имотите) са най-очевидният кандидат за това.

От тази гледна точка един от най-сериозните проблеми на предлаганата актуализация е, че всички разчети в предложения проект се ограничават до 2022 г. В същото време част от тези мерки ще се пренесат и в бюджета за 2023 и 2024 г., а основните разходи – за увеличени пенсии, ще влязат в базата, което означава допълнителни милиарди всяка година. За други важи правилото, че най-трайни са временните решения, както бе демонстрирано и по време на пандемията. Това обаче намалява предвидимостта и ограничава ефекта на някои от мерките. Например въвеждането на облекчения за деца отчасти се мотивира като мярка на демографската политика, но щом е така, мярката трябва да бъде дългосрочна.

Основен недостатък на част от предлаганите мерки е възможният проинфлационен ефект

Това се отнася до увеличенията на пенсии, "бензиновата" отстъпка от 25 ст. и др. Защитниците на проекта обаче акцентират на неговата социална роля и необходимостта да се компенсират най-бедните за повишението на цените, което не е формирано в България. Именно за да избегне подобни обвинения, МФ не предвижда автоматична индексация на бюджетните заплати, което бе правилно, както и на цените в строителството. Изтъква се и запазването на първоначално заложения бюджетен дефицит като дял от БВП.

Перспективите на инфлацията и влиянието на правителството върху нея са труден въпрос, който не е възможно да се изчерпа в една статия. Въпреки че през последните дни са налице някои признаци на забавяне на текущата инфлационна вълна, в по-дългосрочен план има други фактори, които няма да позволят връщане към символичните нива на поскъпване, с които бяхме свикнали (не и без централните банки да задействат ръчната спирачка). Възможни причини за високи цени, макар и с много неизвестни, са например деглобализацията и необходимостта от покриване на разходи, свързани с прехода към зелена и по-устойчива икономика. Това би означавало бъдеща промяна на източниците на инфлация и отново поставя въпроса за прогнозата за следващите години, когато едва ли ще е възможно да бъде продължена практиката на компенсации.

Що се отнася до България, при ограничени възможности за намеса на БНБ цялата отговорност за противодействие на инфлацията пада на правителството, включително чрез управлението на стратегическите предприятия. Проинфлационното влияние на бюджетната политика зависи не само от това колко голям е текущият бюджетен дефицит, а и от структурата на мерките (раздаване на пари или инвестиции). При това твърдението, че се залага „само” 4.1% бюджетен дефицит като дял от БВП не е съвсем точно предвид наличието на скрити дефицити (тази техника бе изобретена от ГЕРБ). Фактическият дефицит за 2022 г. освен това ще е по-голям заради включването на аванса по Плана за възстановяване и устойчивост като основна приходна мярка, което всъщност е „заем” от бюджета за следващите години, когато съответните проекти ще трябва да се платят.

Основният дял в обявените от МФ мерки заемат увеличенията на пенсиите и намаленията на данъци.

По отношение на данъците България не прави изключение от световните тенденции

Повечето страни също прибягват основно до данъци и субсидии, за да се справят с влиянието на инфлацията, както показа и проучване на МВФ. Най-масовата мярка сред проучените от МВФ 134 страни е намаляването на ДДС и акцизи - прилагат го 42% от развитите страни и 24% от развиващите се, следвано от замразяване на цени и/или субсидии - 35% от развитите и 18% от развиващите се страни. На трето място, развитите страни са най-щедри в отпускането на парични помощи или ваучери (48%) за справяне с високите цени, докато това са могли да си позволят само 4% от развиващите се страни. 

Практикуват се и по-директни намеси. Хърватия например успя да покрие Маастрихтския критерий за инфлация и чрез въвеждане на временен таван върху цените на горивата (заменен с ограничение на маржа). У нас имаше временен таван върху цените на енергията за бита - т.нар. мораториум.

Предимство на понижените данъци пред алтернативи като субсидии, диференцирани цени или социални трансфери е, че те могат да се приемат като дясна мярка. В практически план те обикновено са свързани и с относително по-ниски разходи за администриране (включително защото част от разходите, например, актуализация на софтуер и обучения се поемат от самите данъкоплатци). Това предимство обаче се реализира с цената на по-грубо насочване на мерките и изкривяване на структурата на данъчната система.

Някои от предложените мерки са зле насочени, както вече посочиха редица икономисти и политици. Това в най-голяма степен се отнася до промените в пенсионната система (например увеличаването на минималната пенсия), които

за пореден път изтъняват връзката между пенсия и осигурителен принос

Социалният аргумент в случая не издържа, тъй като от увеличението се ползват и богати (с доходи от наеми и т.н.) пенсионери. С подобни аргументи увеличаването на детските облекчения не може да се разглежда като алтернатива на изоставената идея за необлагаем минимум, тъй като се засягат различни лица.

Както и при антипандемичните мерки, основен проблем е покритието на различните групи фирми или граждани. Необходим е критерий, който да обоснове защо се компенсира само един елемент на повишените производствени разходи, а именно енергоносителите, без това да е обвързано с енергийна ефективност. Също така отделните мерки не обхващат всички граждани, засегнати от поскъпването. Например намаляването на ДДС и акцизите за топлоенергия, електроенергия и природен газ пропуска тези, които се отопляват на твърди горива. Повечето от тези хора, които по правило живеят в най-бедните райони на страната, като малцина разчитат на зле планираната програма за енергийни помощи, а още по-малко на официалния пазар на дървесина.

Оценката на ефекта от предложените антиинфлационни мерки е невъзможна без детайлно познаване на

два проблема, които стоят особено остро в България

– защитата на конкуренцията и неравенствата. За българската икономика е характерно значително пазарно влияние на определени играчи във важни сектори – от производството и търговията с петролни деривати до енергетиката и водоснабдяването. В допълнение към този всеизвестен проблем са налице и възможности за контрол над тесни места във веригите на доставка на храни и други стоки и услуги от първа необходимост. Ефективността на антиинфлационните мерки отслабва при силни монополи и олигополи. Ето защо е важно подобряването на работата на антимонополните органи и да не се наливат бюджетни средства, когато не е сигурно, че ще стигнат до крайния клиент.

България не само е страна с най-високо официално отчетено неравенство в ЕС, но съществуват нови оценки, според които фактическото неравенство е значително по-високо от официалните измерители. Причините за неравенството, разбира се, са на много нива и данъчната система не може сама да се справи с него (и не бива). Но е възможно поне да се намали регресията в облагането (когато богатите плащат по-малък процент от доходите), която съществува поради тавана на осигурителния доход и високия дял на косвените данъци. Това означава, че въпросът за въвеждане на необлагаем доход не може с лека ръка да бъде свален от дневния ред.

----------------------------------------------

Ревизия на мерките? 

Добре е като минимум да се обсъдят следните промени в пакета от мерки на правителството:

• на ценовите субсидии за горивата да отпаднат; при възможност да се приеме предложението на ДБ за субсидиране на процент от картите за обществен (градски, междуселищен?) транспорт като по-ефективна алтернатива;

• да отпадне въвеждането на нулева ставка за ДДС на хляба поради спорните ползи и възможността за злоупотреби (отказът от тези две мерки ще спести 211 млн. лева);

• да се ангажира МФ да представи точни разчети за ефекта от въвеждане на необлагаем минимум със или без запазване на осигурителните ставки, като се оцени не само ефектът върху бюджета, а и върху ниските, средните и високите доходи, съответно върху потреблението;

• да се приеме правило, което изключва ad hoc промени на пенсиите и да се предложи план за повишаване на устойчивостта на пенсионната система.

-----------------------------------------------

---------------------------------

А сега накъде?

В мотивите за актуализацията е записано, че през второто полугодие на 2022 г. темпът на нарастване на цените ще се забавя, като инфлацията в края на периода достигне 11,6%, а средногодишната – 11.9%. Същевременно в свое изказване на форума „Шумът на парите” преди дни министър Асен Василев подчерта, че покачването на инфлацията е част от по-дългосрочна тенденция, започнала преди войната. Пролетната прогноза предвижда средногодишната инфлация през следващата година да спадне до 5.1%.

-------------------------------------